Епископският дворец (на итал. Palazzo del Vescovado) е историческа сграда в Ивреа, Пиемонт, Северна Италия.
История Не е известна точната дата на построяване на Епископския дворец, но произходът му е доста стар. Сградата се е формирала през вековете чрез последователни разширения, обновявания и архитектурни напластявания. Макар че в основите могат да бъдат разпознати структури от римско време, ядрото на комплекса датира от Средновековието и вероятно е възникнало като укрепено съоръжение, за което свидетелства внушителната кула от XV век.
Описание През X век дворецът е седалище на епископ Вармонд Арборийски.
Към 2025 г. комплексът представлява съвкупност от сгради с различна форма и произход, променяни и допълвани през вековете. Сред архитектурните елементи, които могат да бъдат отнесени към Средновековието, се откроява Епископската кула, вградена в покрива и издигаща се на няколко метра над него, отличаваща се със забележителна теракотна украса.
Сградата е разположена на върха на хълма, заеман от историческия център на Ивреа, на много кратко разстояние от замъка и катедралата, с които е свързана чрез покрита пътека. Комплексът е силно артикулиран и включва различни постройки. Кулата, чиято горна част доминира над историческия център, запазва теракотени декорации и бойници тип „лястовича опашка“. Тя има тесни, ниски отвори и особено дебели стени. Вътрешният двор съхранява римски надгробни паметници, а комплексът е допълнен от терасирана градина, която в миналото е служила като овощна градина.
Представителна зала На четирите стени на голямата Представителна зала (старинната тронна зала), разположена в центъра на благородническия етаж, се намират стенописи от XVIII век, изобразяващи територията на епархията. На тях Ивреа е представена под закрилата на покровителите Св. Тегул, Св. Бес, Св. Савин и на Успение Богородично. През 1879 г. стенописите са покрити с неоготическа украса и са разкрити отново при реставрация в началото на 90-те години на XX век.
Творбите, поръчани от епископ Микеле Виторио Де Вила, представляват образно описание на териториите, посетени от него между 1742 и 1752 г., и са ценен документ за географията на Канавезе през XVIII век. Внимателният анализ на изображенията позволява да бъдат приписани на художника Лука Росети да Орта. Представянето на територията не следва точен картографски модел, а предлага интерпретативен поглед: естествената красота на Канавезе служи като фон на изображения на енорийски църкви и други важни духовни центрове. Представени са и градове като Ивреа, Кивасо и Ривароло Канавезе, изобразени в рамките на своите крепостни стени, като всяко място е придружено от идентификационен надпис.
В залата първоначално се е влизало през врата в края на северната стена, живописно рамкирана от фалшива Стенописна архитектура, която е запазена, макар и зазидана и заменена от нов отвор наблизо. Помещението има кесонен таван, а в горната му част е разположена галерия с портрети на епископите, управлявали епархията.
Източници Luca Diotto, Il Salone del Palazzo Vescovile , посетено на 11 февруари 2023 г. Ivrea (TO) : Palazzi medievali, посетено на 11 февруари 2023 г.
Категория:Сгради и съоръжения в Ивреа