„Примката на призрака“ е новела на ужасите на Хенри Джеймс, която за първи път се появява серийно в списание „Колиърс уийкли“ (Collier's Weekly) в периода 27 януари – 16 април 1898 г. През октомври 1898 г. отделните части на новелата са събрани и публикувани. Историята проследява гувернантка, която, грижейки се за две деца в отдалечено имение, започва да вярва, че то е обитавано от духове. „Примката на призрака“ се счита за произведение както на готическата литература, така и на ужасите.
През века след публикуването на новелата критическото ѝ възприятие претърпява няколко големи трансформации. Първоначалните рецензии я разглеждат само като страшна история за призраци, но през 30-те години на миналия век някои критици започват да предлагат нов прочит, според който свръхестествените елементи са плод на въображението на гувернантката. В началото на 70-те години под влиянието на структурализма се стига до заключението, че двусмислието на текста е неговата най-важна характеристика. По-късните подходи при тълкуването на текста включват марксистки и феминистки прочит.
Новелата е адаптирана многократно, включително като пиеса за Бродуей (1950 г.), камерна опера (1954 г.), филми (през 1961 г. и 2020 г.) и минисериал (2020 г.).
Сюжет
На Бъдни вечер безименен разказвач и негови приятели са се събрали около огъня. Един от тях, Дъглас, прочита ръкопис, написан от покойната гувернантка на сестра му. Ръкописът разказва историята как тя е била наета от мъж, за да се грижи за поверените му млади племенница и племенник след смъртта на родителите им. Мъжът живее в Лондон, но има имение в Блай, Есекс. Момчето Майлс посещава интернат, докато по-малката му сестра Флора живее в Блай, където за нея се грижи икономката г-жа Гроус. Чичото на децата и нов работодател на гувернантката не се интересува грижите за тях и изцяло ѝ ги поверява, като изрично казва, че тя не бива да го безпокои за каквато и да е било. Гувернантката заминава за Блай и започва да изпълнява задълженията си.
Майлс се връща от училище за лятната ваканция малко след като пристига писмо от директора му, в което се казва, че той е бил изключен. Майлс никога не споменава въпроса и гувернантката се притеснява да го повдигне. Тя се страхува, че зад изгонването се крие някаква ужасна тайна, но е твърде очарована от момчето, за да иска да повдигне темата. Скоро след това гувернантката започва да вижда из имението фигурите на мъж и жена, които не разпознава. Фигурите се появяват и изчезват свободно, без да бъдат забелязани от други членове на домакинството, и за гувернантката изглеждат свръхестествени. Тя научава от г-жа Граус, че предишната гувернантката г-ца Джесъл, и друг служител на име Питър Куинт, са имали близки отношения. Преди смъртта си Джесъл и Куинт са прекарвали голяма част от времето си с Флора и Майлс и гувернантката е убедена, че двете деца са наясно с присъствието на призраците.
Флора напуска къщата без разрешение, докато Майлс свири на пиано за гувернантката. Гувернантката забелязва отсъствието на Флора и тръгва да я търси с г-жа Граус. Намират Флора на брега на близкото езеро и гувернантката е убедена, че Флора е говорила с призрака на госпожица Джесъл. Когато гувернантката най-накрая пита Флора за това, момичето отрича да е виждала г-ца Джесъл и моли да не се вижда повече с новата гувернантка. Г-жа Граус отвежда Флора при чичо ѝ, като оставя гувернантката и Майлс в имението. Същата вечер той най-накрая говори с нея за изгонването си от училище. Призракът на Куинт се явява на прозореца. Гувернантката предпазва Майлс, който се опитва да види призрака. Тя казва на Майлс, че той вече не е под контрола на призрака, и след това установява, че Майлс е умрял в нейните ръце.
Влияния
Готическа литература Критиците открояват влиянието на друга представителна книга на готическата фантастика – Джейн Еър (1847 г.) на Шарлот Бронте, върху новелата. Както в „Джейн Еър“, в „Примката на призрака“ също се разглеждат темите за социалната класа и пола; действието и в двете се развива през средата на деветнайсети век. В новелата има изрична препратка към „Джейн Еър“, както и към готическия роман на Ан Радклиф „Потайностите на Удолфо“ (1794 г.), в епизода, когато гувернантката се чуди дали може да има таен роднина, скрит на тавана в Блай. Един критик отбелязва, че единственото „конкретно събитие“ в книгата, което не е характерно за готическата литература, е изключването на Майлс от училище.
Въпреки силното влияние на готическия жанр върху новелата, тя не може да се категоризира изцяло като такава. Призраците на Джеймс се различават от тези в класическите готически истории, където те са страшни, често вързани с вериги, а напротив – имат вид, сходен на този, който са имали приживе. В новелата също така отсъстват някои от основните похвати на готическите романи, като например лирическите отклонения, както е във Франкенщайн (1818 г.) и Дракула (1897 г.). Вместо това в „Примката на призрака“ е разказан една цяла, непрекъсната история.
Истории за призраци и жанра на ужасите Джеймс е нает от „Колиърс уийкли“ (Collier's Weekly) да напише история за призраци. Затова някои критици разглеждат новелата основно като такава. Л. Андрю Купър отбелязва, че „Примката на призрака“ е може би най-известният пример за история за призраци, в която умело се употребяват възможностите на разказа от първо лице за създаване на двусмислие и неяснота. Цитирайки Джеймс, който казва за произведението си, че е „проектиран ужас“, Доналд П. Костело отбелязва, че ефектът от дадена сцена варира в зависимост от това как е представено действието. В сцени, в които гувернантката директно докладва за това, което е видяла, ефектът е на ужас, а в тези, в които тя просто коментира случващото се, ефектът е на „мистификация“. В книгата си, проследяваща историята на жанра на ужасите, „Злокобен танц“ (1981 г.), Стивън Кинг описва „Примката на призрака“ и „Свърталище на духове“ (The Haunting of Hill House, 1959 г.) на Шърли Джаксън като единствените великолепни свръхестествени романи за предходните сто години. Той посочва, че и двете съдържат „тайни, които е най-добре да не се разказват, и неща, които е най-добре да не се казват“, наричайки това основата на жанра на ужасите. Джилиан Флин нарича новелата една от най-смразяващите истории за призраци, писани някога.
Някои биографи на Джеймс посочват, че той е бил запознат със спиритизма и най-малкото го е смятал за нещо забавно. Брат му Уилям е бил изследовател на свръхестествени явления. Научните изследвания по онова време се интересуват от въпроса за съществуването на призраци и съдейки по описанието на Питър Куинт и госпожица Джесъл – облечени в черно, със сериозни изражения, те приличат по-скоро на онези призраци, открити в научната литература, отколкото на тези от художествената. Героят на Дъглас казва за себе си, че е възпитаник на Тринити Колидж, където Джеймс е знаел, че се провеждат изследвания на свръхестественото. Не е известно дали Джеймс е вярвал в призраци.
Контекст на написването Биографичен контекст и написване След успеха на Дейзи Милър (1878 г.) към 1890 г. читателската аудитория на Джеймс вече е намаляла и той е изправен пред финансови затруднения. Здравето му също се е влошило, има напреднала подагра и няколко от близките му са починали: сестра му Алис Джеймс и писателите Робърт Луис Стивънсън и Констанс Фенимор. В писмо от октомври 1895 г. Джеймс пише: „Виждам призраци навсякъде“. В запис в дневника си от 12 януари 1895 г. Джеймс описва история за призраци, разказана му от архиепископа на Кентърбъри Едуард Уайт Бенсън два дни по-рано, когато му е на гости. Историята има поразителна прилика с това, което в крайна сметка ще се превърне в „Примката на призрака“ и включва покварени слуги, развращаващи малки деца преди и след смъртта си.
Към края на 1897 г. Джеймс е нает да напише история за призраци в дванайсет части за илюстрованото списание „Колиърс уикли“. Джеймс приема предложението, тъй като току-що е подписал двадесет и една годишен договор за наем на къща в Рай, Източен Съсекс, и допълнителния доход е добре дошъл. „Колиърс уикли“ плаща на Джеймс 900 щатски долара (равняващи се на около 27 659 щатски долара през 2019 г.) за правата върху текста. За сравнение, една година по-рано през 1897 г. списание „The Chap-Book" му плаща 150 щатски долара (около 4610 щатски долара през 2019 г.) за правата върху „Какво знаеше Мейзи“ (What Maisie Knew).
На Джеймс е трудно да пише на ръка, което прави единствено в дневниците си. Затова „Примката на призрака“ е диктувана на неговия секретар Уилям Макалпайн, който си води стенографски бележки и на следващия ден ги носи напечатани. Изнервен от бавния процес на писане, Джеймс купува пишеща машина „Ремингтън“ и започва да диктува директно на Макаплпайн. През декември 1897 г. Джеймс пише на снаха си: „Най-накрая завърших малката си книжка.“
Публикация и по-късни редакции „Примката на призрака“ е публикувана за първи път в списание „Колиърс уикли“ серийно в 12 части между 27 януари и 16 април 1898 г. Заглавната илюстрация, направена от Джон Ла Фарж, изобразява гувернантката с ръка около Майлс. Илюстрациите на отделните епизоди са дело на Ерик Пейп.
През октомври 1898 г. новелата е публикувана заедно с разказа „Кавъринг енд“ (Covering End) в сборник, озаглавен „Двете магии“, публикуван от издателство „Макмилън“ в Ню Йорк и от издателство „Хайнман“ в Лондон.
Десет години след тази публикация Джеймс преработва „Примката на призрака“ за "Нюйоркското издание“ (the New York Edition), сборник от 24 тома с всички произведения на автора. Джеймс прави много редакции на текста, повечето от тях незначителни, но повествованието остава непроменено. Най-важният елемент на „Нюйоркското издание“ е предговора от Джеймс, в който разказва за влиянията и процеса по написване на новелата. Джеймс посочва, например, че е запознат със съществуването на изследвания на свръхестественото. В предговора си Джеймс само накратко се спира на това, че историята първоначално е публикувана в списание. Цитирайки личната кореспонденция на Джеймс, Кирстен Маклауд през 2016 г. посочва, че той е изпитвал силна неприязън към серийната форма на публикуване.
Прием Ранна критика
Ранните рецензии открояват силата на новелата да плаши и повечето виждат приказката като брилянтна, макар и проста, история за призраци. Според учения Тери Хелър, повечето ранни рецензенти са считали разказа като забележителен пример за готическа фантастика.
Ранна рецензия на „Примката на призрака“ в притурка към списание „Ню Йорк таймс“ я оценява като достойна за сравнение със „Странния случай на д-р Джекил и мистър Хайд“ (1886 г.) на Робърт Луис Стивънсън. Авторът я оценява като успешно изследване на злото, отбелязвайки влиянието на духовете върху децата и гувернантката. Ученият Тери Хелър посочва, че в ранната критика образът на децата заема централно място, тъй като новелата нарушава викторианската представа за невинността на децата
Прочити на текста, в които призраците са възприемани за реално съществуващи, често биват наричани „интерпретации с привидения“; следователно „интерпретации без привидения“ отразяват противоположната гледна точка. В есе от 1918 г. Вирджиния Улф пише, че г-ца Джесъл и Питър Куинт не притежават „нито субстанцията, нито независимото съществуване на призраци“. Улф не предполага, че призраците са халюцинации, но подобно на други ранни критици, казва, че те символизират нарастващото разбиране на гувернантката за съществуването на злото. Силата на разказа, твърди тя, е в способността ѝ да накара читателите да осъзнаят тъмните места, до които фантастиката може да ги отведе.
Психоаналитични интерпретации