Густаво Дуран Мартинес () е испански композитор, подполковник в испанската армия, дипломат и служител на ООН.Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. p.112Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. pp.477

Биография Роден е в Барселона през 1906 г. Премества се със семейството си в Мадрид на четиригодишна възраст и учи музика. По време на обучението си по пиано се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка, Салвадор Дали, Луис Бунюел, Рафаел Алберти и други. През 1927 г. композира балет Fandango del Candil за испанската танцьорка Антония Мерсе и я придружава на европейско турне. През 1929 г. се премества в Париж, където учи при Пол Льо Флем и служи до 1934 г. като управител и секретар на испанския художник Нестор. През 1933 г. става служител на испанската секция на Paramount Pictures и продължава да изпълнява тази роля, след като се завръща в Мадрид във Fono-Espana, Inc., където дублира и озвучава филми за латиноамериканския пазар.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. pp. 476-477 Преди войната е водеща фигура в Motorizada, моторизираната секция на социалистическото младежко движение, свързана с Индалесио Прието.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 477

Испанска гражданска война Дуран служи в армията на Испанската република от 18 юли 1936 г. до края на войната. През 1936 г. е началник на щаба на Клебер.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 478 По-късно се присъединява към Комунистическа партия на Испания. След това е републикански командир на смесена бригада във Втората битка на пътя Коруня през ноември 1936 г. и в офанзивата в СеговияBeevor, Antony (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. pp.275-276 и битката при Брунете, където ръководи 69-та дивизия.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. 278 Дуран покрива отстъплението на републиканските сили в Маестрасго по време на Арагонската офанзиваPreston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. pp. 282-283 и е един от републиканските командири в защитата на линията XYZ през 1938 г.Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. p.287Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 810 Той също така служи за кратко в Servicio de Investigación Militar, като началник на отдела за армията на Центъра.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. 305 През март 1939 г., когато войските на Франко достигат Валенсия, Дуран бяга от Гандия на борда на британски разрушител за Марсилия и от там в Лондон.

Изгнание През май 1940 г. Дуран емигрира в Ню Йорк, където е нает от Службата на координатора на междуамериканските въпроси, за да работи в Музея за модерно изкуство. Оттам се премества в музикалния отдел на Панамериканския съюз, Вашингтон. През 1942 г. получава американско гражданство и е прехвърлен в посолството в Хавана по препоръка на стария си приятел Ърнест Хемингуей, който го прави герой в романа си За кого бие камбаната. През май 1945 г. заминава за Буенос Айрес, където служи като помощник на посланика Спруиле Брейдън. Разследван е от ФБР, поради предполагаемото му участие в така наречената измама с тунела на Юзера, но връзката му не е установена.

Служител на ООН През октомври 1946 г., след като се издига до позицията на специален асистент на помощник-държавния секретар, Дуран подава оставка от Държавния департамент и влиза в Обединените нации, където служи в социалния отдел на отдела за бежанците. Същата година той е обвинен от американския представител Дж. Парнел Томас, че е агент на съветските служби и член на Коминтерна. През 1951 г. сенатор Джоузеф Маккарти, като се позовава на доклад, написан за испанското фалангистко списание Arriba (Мадрид), го заклеймява като комунист и член на доминираното от комунистите военно разузнаване SIM. Като служител на ООН помага за стартирането на ЮНЕСКО, CEPAL и е изпратен в Република Конго през 1960 г. Умира в Атина през 1969 г. и е погребан в Ретимно на Крит.

Семейство Дуран се жени за Бонте Ромили Кромптън в Тотнес, Девън на 4 декември 1939 г. Бонте (15 май 1914 – 6 януари 2002) е най-голямата дъщеря на Дейвид Хенри Кромптън и Лилиан Макдоналд Шеридан. Тя е правнучка на Джон Ромили, 1-ви барон Ромили.

Дуран и Бонте са родители на Чели Дуран Райън, автор на детски книги, Люси Дуран, етномузиколог и Джейн Дуран, поетеса.

Източници

Литература Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001.

Категория:Испански военни дейци Категория:Испански комунисти Категория:Испански музиканти Категория:Испански дипломати Категория:Личности от Гражданската война в Испания (републиканци) Категория:Испански изгнаници Категория:Шпиони Категория:Родени в Барселона Категория:Починали в Атина