Тази статия изброява формите на държавно управление и политическите системи според няколко различни подхода при категоризирането им. Изброените системи не се изключват взаимно и често дефинициите им се припокриват.
Според професора от Йейл Хуан Хосе Линц днес има три основни типа политически системи: демокрации, тоталитарни режими и, разположени между тях, авторитарни режими. Друга съвременна класификационна система включва монархиите като самостоятелна единица или като хибридна система от основните три. Учените обикновено наричат диктатурата или форма на авторитаризъм, или тоталитаризъм.
Древногръцкият философ Платон обсъжда в Държавата пет вида режими: аристокрация, тимокрация, олигархия, демокрация и тирания.
Основни форми на държавно управление +Системите на управление могат да бъдат разделени на две основни категории, демократична и недемократична Демократична Пряка демокрация, представителна демокрация (републиканско правителство, парламентарно правителство) Недемократична Авторитарна, Тоталитарна, Монархия, Олигархия, Технокрация, Теокрация, Диктатура Други видове Комунистическа, колонизаторска, аристократична
Форми на управление според регионалния контрол +Термин Определение Примери Конфедерация Конфедерация (известна още като лига) е съюз на суверенни държави, обединени за целите на общи действия, често във връзка с други държави. Обикновено създадени с договор, конфедерациите от държави се създават обикновено за справяне с критични въпроси, като отбрана, външни отношения, вътрешна търговия или валута, като общото централно правителство трябва да осигурява подкрепа за всичките си членове. Конфедерацията представлява основна форма на междуправителствния подход, който се определя като „всяка форма на взаимодействие между държавите, която се осъществява на базата на суверенна независимост или управление“. Конфедерацията е почти федерация, при която федералното правителство е комбинация или съюз на всички държави. Конфедерация Ходеносауни (ирокези) Европейски съюз Съединени щати (Преди конституцията) Старата швейцарска конфедерация (ок. 1300 – 1798)
Сърбия и Черна гора (2003 – 2006 г.) Конфедерация Сенегамбия (1982 – 1989) Унитарна държава Унитарна държава е държава, управлявана като едно цяло, в която централното правителство е върховно и всички административни подразделения (поднационални единици) упражняват само правомощията, които централното правителство им предостави. Повечето държави в света имат унитарна система на управление. От 193 държави членки на ООН, 165 са унитарни държави.
Федерация Федерация (известна още като федерална държава) е политическа единица, характеризираща се със съюз на частично самоуправляващи се държави (федерални щати или региони) под шапката на централно (федерално) правителство. Във федерацията самоуправляващият се статут на съставните щати, както и разделението на властта между тях и централното правителство, обикновено са конституционно установени и не могат да бъдат променяни с едностранно решение на щатите или федералното правителство. Алтернативно, федерацията е форма на управление, при която суверенната власт е официално разделена между централната власт и съставните региони, така че всеки регион запазва известна степен на контрол върху вътрешните си работи. Австралия Канада Германия Индия Мексико Русия Съединени щати
Форми на управление според източника на власт +Термин Описание Примери Автокрация Автокрацията е система на управление, при която върховната власт (социална и политическа) е съсредоточена в ръцете на едно лице или полития, чиито решения не подлежат нито на външни правни ограничения, нито на узаконени механизми за народен контрол (с изключение може би на имплицитна заплаха от държавен преврат или масово въстание). Абсолютните монархии (като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Оман, Бруней и Есватини) и диктатурите са основните съвременни форми на автокрация. Ацтекска империя Ацтеки Руска империя
Олигархия Олигархията, „управлението на малцината“, е форма на управление, в която властта принадлежи на малък брой хора. Тези хора може да се отличават с благороден произход, богатство, семейни връзки, образование или да притежават корпоративен, религиозен или военен контрол. Такива държави често се контролират от семейства, които обикновено предават влиянието си от едно поколение на следващо, но наследяването не е необходимо условие за прилагането на този термин. Руска федерация Южна Африка (1948 – 1994) Аржентинска консервативна ера (1880 – 1916) Демокрация Демокрацията, „управление на народа“, е система на управление, при която гражданите упражняват властта пряко или избират представители помежду си, за да формират ръководен орган, като например парламент. Демокрацията понякога се нарича „управление на мнозинството“. Демокрацията е система за решаване на конфликти, в която резултатите зависят от действията на участниците, но няма една сила, която да контролира какво се случва и неговите резултати. Това включва възможността гражданите да гласуват за различни закони и лидери.
Анархия Място, където няма закони.„Anarchy.“ Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 2004. The first quoted usage is 1667 Понякога се казва, че не е форма на управление, а нещо, която се стреми към нейерархични, доброволни асоциации между агентите.
Анархията може да бъде естествен, временен резултат от гражданска война в дадена страна, когато установената държава е разрушена и регионът е в преходен период без определено лидерство. Алтернативно се представя като жизнеспособен дългосрочен избор от лица, известни като анархисти, които се противопоставят на държавата и другите форми на принудителна йерархия. Те обикновено смятат, че хората трябва да се организират в нейерархични, доброволни асоциации, където хората да си помагат доброволно. Има различни форми на анархия, които се опитват да обезсърчат използването на принуда, насилие, сила и власт, като същевременно създават продуктивно и желано общество. Махновщина (1918 – 1921) Регионален съвет по отбрана на Арагон (1936 – 1937) Революционна Каталуния (1936 – 1939)
Видове демокрация +ТерминОписаниеПримери Хвърляне на жребий (Демархия) Управление, при което длъжностните лица се избират като случайна извадка от голяма група кандидати. Тяхната група, понякога наричана „жури“, взема решенията си относно публичните политики до голяма степен по подобие на съдебно жури в наказателните дела. При Атинската демокрация много се е използвал този метод, и почти всички официални длъжности са били запълвани така, а не чрез избори. Избираемите кандидати са предимно мъже, гърци, образовани граждани с определен минимум от богатство и положение. Древна Атина Северна Италия и Венеция (XII–XVIII век) Пряка демокрацияХората представят самите себе си и гласуват директно законите и политиките. Либерална демокрация При тази форма на държавно управление представителната демокрация функционира според принципите на либерализма. Характеризира се с провеждане на честни, свободни и състезателни избори на кандидати от различни политически партии, разделение на властите в различни органи, върховенство на закона в ежедневния живот като част от едно отворено общество и защита на човешките права и гражданските свободи на всички индивиди. За практическото осъществяване на тази форма често се приема конституция, или като официален документ, или некодифицирана, която очертава правомощията на властите и въплъщава обществения договор. След период на значително развитие през XX век, либералната демокрация се превърна в доминираща форма на управление по света. Тя може да приема различни конституционни форми: република като Франция, Германия, Индия, Ирландия, Италия или конституционна монархия като Обединеното кралство, Япония или Испания. Може да има президент (Колумбия, Бразилия, Мексико, САЩ), да бъде полупрезидентска република (Франция, Португалия), или водеща роля да има парламентът (Австралия, Канада, Германия, Ирландия, Италия, Нова Зеландия). Япония Представителна демокрация Народът или гражданите на страната избират представители, които да създават и осъществяват обществените политики. Почти всички демократични системи Социална демокрация При комбиниране на елементите на представителната и пряката демокрация се смесват в тази форма на демокрация на участието (participatory democracy). Тя приема също смесена икономика, която включва както частен, така и държавен контрол над икономиката, като възприема кономически и социален интервенционализъм или смесица от капитализъм и социализъм. Социлдемократите твърдят, че всички граждани по закон имат право на определени социални права. Сред тях са универсалният достъп до обществени услуги като образование, здравеопазване, осигуряване, обществен транспорт и грижа за възрастните. Социалдемокрацията е свързана с профсъюзното движение и подкрепя колективното договаряне с работодателите. Съвременната социалдемокрация се бори с дискриминацията поради разлики в способностите, възрастта, етноса, пола, езика, расата, религията и др. Съветска демокрация Управлението на обществото се осъществява от директно избрани съвети. Те са директно отговорни пред избирателите, но работят според указания по императивен мандат, който е противоположен на свободния мандат, според който избраният делегат отговаря само пред своята съвест. Делегатите могат да бъдат отстранявани или отзовавани от поста си по всяко време. Последните години на Руската империяТоталитарна демокрация Форма, при която законно избраните представители имат почти абсолютна власт и избирателите нямат никакво участие в решенията на правителството. Кампучия (1975 – 1979) Изборна автокрация Хибридна форма, при която демократичните институции са само за имитация, а управлението е чрез авторитарни методи. Провеждат се редовни избори, но те не отговарят на демократичните стандарти за свободни и честни избори.
Видове олигархия Олигархиите са общества, контролирани и организирани от малка група привилегировани хора, без намеса от по-голямата част от обществото; този малък елит се определя като споделящ някаква обща черта.
Особен случай на олигархия е когато де юре демократични правителства се управляват де факто от малка група сегрегирани, мощни или влиятелни хора, които обикновено споделят сходни интереси или семейни отношения. Тези хора могат да упражняват властта или да избират кандидатите за нея. Олигархията се различава от истинската демокрация, защото много малко хора имат шанс да променят нещо. Олигархията не е наследствена или монархическа и няма един ясен владетел, а няколко владетели.
Някои исторически примери за олигархия са Римската република, в която само мъже от благороден произход могат да се кандидатират за длъжност и само богатите мъже могат да гласуват, както и Атинската демокрация, която използва жребий за избор на кандидатите, които са почти винаги мъже, гърци, образовани граждани, притежаващи минимум земя, богатство и статус. Някои критици на капитализма и/или представителната демокрация смятат Съединените щати и Обединеното кралство за олигархии.