Алба (от каталански – „изгрев“) е поджанр на провансалската, окситанската, каталанската и др. поетични традиции. Създатели на този жанр са провансалските трубадури.
Албата описва копнежа на любовниците, прекарали нощта заедно, които трябва да се разделят пред страха да бъдат разобличени.
Често срещана фигура в този тип поезия е „гуайта“ (пазител) – приятел или приятелка, чиято функция е да предупреждава любовниците за часа на настъпване на раздялата. Любовниците често обвиняват пазителя в небрежност или в преждевременна намеса. Влюбените се страхуват не само от съпруга на дамата, но и от „лаузенжира“, ревнивия съперник.
Придружена от мелодия, албата развива три основни теми: раздялата на влюбените призори; пеенето на птичките и изгрева; намесата на пазителя, който пречи на всеки натрапник да се приближава и предупреждава влюбените, че със зората идва и момент за раздяла.
Два вида алба Албата представя тайна среща на рицаря със съпругата на неговия сеньор, прекъсната от настъпващата зора (alba, побеляването на небето). С изключение на няколко алби, в които ситуацията е по-проста и по-близка до формите на народни песни, лирическите произведения от този жанр повтарят една и съща типична ситуация: тайна среща в градината или в самия замък, от кулата на който стражът възвестява настъпването на утрото. Често (макар и не непременно) се въвежда и фигурата на верен приятел рицар, пазещ спокойствието на влюбените. В албата преобладава диалогът: размяната на строфи реплики между пазителя и дамата, приятеля и стража, приятеля и рицаря, рицаря и дамата. Монологът (оплакване от страна на някой от влюбените) е по-рядко срещан. Рядко има въвеждащи или заключителни епични строфи, които да обясняват ситуацията.
Разновидност на светската алба е духовната алба (l’aube religieuse, букв. „религиозна алба“), чийто герой посреща утрото като знак на Божествената светлина, на Божията благодат, дарена му с края на нощта (символа на тъмните мъки). (Куртоазната) дама в духовната алба се тълкува като алегория за Дева Мария (Богородица).
Списък на окситанските алби До нас са достигнали само 18 алби. АвторIncipitТипБележкиБернарт де ВензакLo Paire el Filh el sant Espiritalрелигиозен текстРаймбаут дьо ВакейрасGaita be gaiteta del castelсветски текстДжираут де БорнелReis glorios, verais lums e clartatzсветски текстФолкет де МарселяVers Dieus el vostre nom e de Sainta Mariaрелигиозен текстКаденетS'anc fui belha ni prezadaсветски текстРаймон де лас СаласDeus aidatzсветски текстБертран д'Аламанон или Гауселм ФайдитUs cavalier si jaziaсветски текстГилйем д'АутполEsperansa de totz ferms esperansreligiousГираут РикиерAb plazerсветски текстГираут РикиерQui vuelha ses plazerрелигиозен текстУк де ла БакаларияPer grazir la bon'estrenaсветски текстПейре ЕспаньолAr levatz sus, franca cortesa genрелигиозен текстАнонимEn un vergier, sotz folha d'albespiсветски текстАнонимAb la gensor que siaсветски текстАнонимQuan lo rossinhol escriaсветски текстcobla esparsaАнонимDrutz que vol dreitamen amarсветски текстcobla esparsaАнонимEras airay co que·us dey dirсветски текстСервери де ГиронаAixi com cel c'anan erra la viaрелигиозен текст
Отгласи Отгласи на албата могат да се открият във визуалните изкуства, литературата и музиката от по-късни епохи. Например в сцената на балкона в Шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“, в „Утринната серенада на шута“ на Морис Равел, в хореографския концерт на Франсис Пуленк „Aubade“ и много други.
Източници
Външни препратки Бертран д'Аламанон, „Рицар млад сред тъмнината…“, превод от окситански език Симеон Хаджикосев Езра Паунд, „Алба“, превод от английски език Николай Кънчев
Категория:Поетични жанрове Категория:Средновековна литература