Енрике Вила-Матас () е испански писател на произведения в жанра социална драма и документалистика. Определян е от много критици за един от най-добрите съвременни испански автори. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Думи без граници“ Биография в сайта CCCB Биография в официалния сайт
Биография и творчество Енрике Вила-Матас е роден на 31 март 1948 г. в Барселона, Испания. Следва право и журналистика. През става редактор на филмовото списание Fotogramas. През 1970 г. режисира два късометражни филма, „Всички тъжни млади хора“ (за отчаянието) и „Краят на лятото“ (за разрушаването на буржоазното семейство). Самият той е актьор в седем каталонски филма, но всичките забранени от цензурата на Франсиско Франко.
През 1971 г. отбива военната си служба в Мелиля, където в задната стая на военен магазин за хранителни стоки пише си книга, „В уединено място“, която е издадена през 1973 г. като „Жена в огледалото, съзерцаваща пейзажа“. След завръщането си в Барселона, работи като филмов критик за списанията Bocaccio и Destino. В периода 1974 – 1976 г. живее в Париж в мансарда, която наема от писателката Маргьорит Дюрас. Там пише вторият си роман, „Илюстрираният убиец“. През 1980 г. е издаден романът му „На юг от клепачите“, историята на чиракуването на един писател, и сборникът с разкази „Никога не ходя на кино“ през 1982 г. Този период от творческата му дейност завършва с романа „Самозванство“ от 1984 г., базиран на истинска история за крадец на самоличност, който се преструва на изчезнал писател, а темата за „истинската лична идентичност“ става една от повтарящите се теми в творчеството му.
Успехът му идва през 1985 г. с книгата „Съкратена история на преносимата литература“, който е експериментален и смесва белетристика и есе. В следващите години последователно издава три сборника с разкази: „Къща завинаги“ (1986), Образцови самоубийства“ (1991), „Деца без деца“ (1993). После се връща към романа с „Далеч от Веракрус“ (1995), „Странен начин на живот“ (1997), „Вертикалното пътуване“ (2000), „Бартълби и компания“ (2001), за възможната невъзможност за писане, и „Болестта на Монтано“ (2002). Носител е на наградата „Ромуло Галегос“ за романа „Вертикалното пътуване“ и на наградата „Медиси“ за чуждестранни автори за „Болестта на Монтано“.
В началото на 90-те години е издаден първият му сборник със статии и литературни есета под заглавието „Най-бавният пътешественик“ (1992), а през 1995 г. и продължението „Облекло за неделя“. Други негови книги с литературни есета са: „Да сложим край на кръглите числа“ (1998), „От нервния град“ (2000), и др. За младежките си преживявания във френската столица пише автобиографичния роман „Париж никога не свършва“ (2003).
За произведенията си е удостоен с редица отличия и награди: отличието Кавалер на Ордена на Почетния легион; почетна докторска степен от Университета на Андите, Венецуела; наградата на град Барселона и венецуелската награда „Ромуло Галегос“ (2001); наградата за най-добра чуждестранна книга и наградата „Фернандо Агире“ (2002); наградата „Ералде“, наградата на критиката, наградата „Медиси“, наградата на чилийските критици (2003); наградата „Енио Флаяно“, наградата „Хосе Мануел Лара“ и наградата на Испанската академия (2006); италианската литературната награда „Елса Моранте“ за чуждестранен писател (2007); наградите „Ботари“ (Италия), наградата „Жан Кариер“ (Франция) за романа „Дъблинско“ (2011) и наградата „Летео“ (Испания) за цялостно творчество; наградата на град Билбао за „Площадката на Дилън“ и наградата „Грегор фон Рецори“ (2012); наградата „Форментор“ (2014); наградата FIL за романски езици в размер на 150 000 долара; а през 2016 г. получава Националната награда на Каталуния. Творчеството му е преведено на 32 езика по света.
Той също така пише критика за испанския мадридски вестник „Дарио 16“ от 80-те до 2001 г., после в периода 2004 – 2008 г. за парижкия Le Magazine Littéraire, и за вестник El País, където е колумнист на двуседмичната рубрика Café Perec.
Той е рицар основател на Ордена на Финеган, група, която се събира в Дъблин всяка година на 16 юни, за да почете Джеймс Джойс и неговия роман „Одисей“.
Енрике Вила-Матас живее със семейството си в Барселона.
Произведения Самостоятелни романи Mujer en el espejo contemplando el paisaje (1973) La asesina ilustrada (1977) Al sur de los párpados (1980) Impostura (1984) Historia abreviada de la literatura portátil (1985) Recuerdos inventados. Primera antología personal (1994) Lejos de Veracruz (1995) Extraña forma de vida (1997) El viaje vertical (1999) – награда „Ромуло Галегос“ Bartleby y compañía (2000)Бартълби и компания, изд.: ИК „Панорама“, София (2010), прев. Теодора Цанкова El mal de Montano (2002) – награда „Медиси“ París no se acaba nunca (2003) Doctor Pasavento (2005) – награда „Елса Моранте“ Exploradores del abismo (2007) Dietario voluble (2008) Dublinesca (2010) Perder teorías (2010) En un lugar solitario. Narrativa 1973 – 1984 (2011) Aire de Dylan (2012) Kassel no invita a la lógica (2014) Marienbad electrique (2015) Mac y su contratiempo (2017)
Сборници Nunca voy al cine (1982) Una casa para siempre (1988) Suicidios ejemplares (1991) Hijos sin hijos (1993) Chet Baker piensa en su arte. Relatos selectos (2011) El día señalado [short story] (2015) Vampire in Love (2016)
Разкази издадени в България По една стара китайска пътека, алманах „Панорама“ бр.9 (2006), прев. Теодора Цанкова Роза Шварцер се връща към живота, сп. „Съвременник“ бр. 3 (2006), прев. Мария Пачкова Никога не ходя на кино, сп. ”Литературен форум” бр.27 (2001), прев. Мария Пачкова
Документалистика (частично) El viajero más lento (1992) El traje de los domingos (1995) Para acabar con los números redondos (1997)
Екранизации 2008 El viaje vertical – тв филм, по романа
Източници
Външни препратки на Енрике Вила-Матас
Интервю с Педро Домене в сайта „Литерал“
Категория:Испански писатели Категория:Носители на награда „Ералде“ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“ Категория:Носители на награда „Медиси“ Категория:Родени в Барселона