Принцеса Маргарет, графиня Сноудън, родена Принцеса Маргарет-Роуз Йоркска (21 август 1930 в замъка Гламис, Шотландия – 9 февруари 2002 в Лондон, Англия), е най-малкото дете на крал Джордж VI и на кралица Елизабет и единствената сестра на кралица Елизабет II.
Тя е родена, когато родителите й са херцози на Йорк и прекарва голяма част от детството си с тях и по-голямата си сестра. Животът й се променя на 6-годишна възраст, когато баща й наследява британския трон след абдикацията на брат му Едуард VIII. Сестрата на Маргарет става престолонаследница, като Маргарет е втора в линията за наследяване на трона. Нейната позиция в линията на наследяване намалява през следващите десетилетия, когато се раждат децата и внуците на Елизабет. По време на Втората световна война двете сестри остават в замъка Уиндзор въпреки предложенията да бъдат евакуирани в Канада. През войната Маргарет е твърде млада, за да изпълнява официални задължения и да продължи образованието си: тя е на девет години, когато войната избухва, и навършва петнадесет веднага след края на военните действия.
От 50-те години тя се превръща в една от най-известните светски личности в света, известна с бляскавия си начин на живот и любовните си афери. Тя се влюбва в Питър Таунсенд, женен офицер от Кралските военновъздушни сили. През 1952 г. баща й умира, сестра й става кралица и Таунсенд се развежда със съпругата си. Той предлага брак на Маргарет в началото на следващата година. Мнозина в правителството вярват, че той би бил неподходящ съпруг за 22-годишната сестра на кралицата, а архиепископът на Кентърбъри отказва да одобри брака й с разведен мъж.През 2002 г. Англиканската църква променя политиката си относно браковете на разведени лица. При определени обстоятелства сега се позволява на лице с бивш съпруг, който все още е жив, да сключи повторно църковен брак. Маргарет е принудена да се откаже от плановете си за брак с Таунсенд. През 1960 г. се омъжва за фотографа Антъни Армстронг-Джоунс, на когото Елизабет дава титлата граф Сноудън. Двойката има две деца, Дейвид и Сара. Бракът им не върви, като и двамата започват извънбрачни връзки. Те се разделят през 1976 г. и се развеждат през 1978 г. Маргарет не се омъжва повторно.
Маргарет е противоречив член на британското кралско семейство. Разводът й получава много негативна публичност, а личният й живот дълги години е обект на спекулации от медиите и кралските наблюдатели. През целия си живот се бори да балансира независимия си дух и артистичен темперамент със задълженията си като член на кралското семейство на Великобритания.
Здравето й се влошава през последните двадесет години от живота й. Тя е заклета пушачка през по-голямата част от живота си и претърпява белодробна операция през 1985 г., пристъп на пневмония през 1993 г., както и три инсулта между 1998 и 2001 г. Умира на 71 години след четвъртия си инсулт.
Ранни години Принцеса Маргарет е родена на 21 август 1930 г. в замъка Гламис в Шотландия,"No. 33636". The London Gazette. 22 August 1930. p. 5225. домът на майчините й предци,Heald, с. 1; Warwick, с. 27–28 Наричана е „Марго“ в кралското семейство. Тя е първият член на кралското семейство по права наследствена линия, роден в Шотландия от 17 век насам. Министърът на вътрешните работи Дж. Р. Клайнс присъства на раждането, за да го потвърди. Актът й за раждане се забавя с няколко дни, за да не бъде вписана под номер 13 в енорийския регистър. При раждането си Маргарет е четвърта в линията за наследяване на британския трон. Тя е по-малката дъщеря на принц Албърт, херцог на Йорк (бъдещ крал Джордж VI), и Елизабет, херцогиня на Йорк (бъдеща кралица Елизабет, кралицата майка). Баща й е вторият син на крал Джордж V и кралица Мери, а майка й е най-малката дъщеря на Клод Боуз-Лайън, 14-ти граф на Стратмор и Кингхорн, и Сесилия Боуз-Лайън, графиня на Стратмор и Кингхорн. Херцогинята на Йорк първоначално иска да кръсти втората си дъщеря Ан Маргарет, както тя обяснява на кралица Мери в писмоWarwick, с. 31. Джордж V не харесва името Ан, но одобрява алтернативата Маргарет Роуз.Warwick, с. 31–32 Маргарет е кръстена в частния параклис на Бъкингамския дворец на 30 октомври 1930 г. от Космо Ланг, архиепископ на Кентърбъри. Нейните кръстници са принцът на Уелс Едуард (чичо й, представен от брат му принц Джордж), принцеса Ингрид Шведска (братовчедка на баща й, представена от друга негова братовчедка, лейди Патриша Рамзи), принцеса Виктория Великобританска (леля на баща й), лейди Роуз Левъсон-Гоуър (вуйна) и Дейвид Боуз-Лайън (вуйчо).Heald, с. 6; Warwick, с. 33
Ранният живот на Маргарет преминава главно в резиденциите на семейство Йорк на Пикадили 145 (тяхната градска къща в Лондон) и Роял Лодж в Уиндзорския замък.Crawford, с. 14–34; Heald, с. 7–8; Warwick, с. 35–39 Семейство Йорк са възприемани от обществото като идеално семейство,Warwick, с. 34, 120 въпреки че неоснователните слухове, че Маргарет е глухоняма, не са напълно разсеяни до първото й основно публично появяване на сватбата на чичо й принц Джордж през 1934 г.Warwick, с. 45–46
Маргарет е образована заедно със сестра си Елизабет от тяхната шотландска гувернантка Марион Крауфорд. Образованието й се ръководи главно от майка й, която по думите на Рандолф Чърчил „никога не е имала за цел да възпита дъщерите си като нещо повече от добре възпитани млади дами“.Цитат. във Warwick, с. 52 Когато кралица Мери настоява върху важността на образованието, майката на Маргарет коментира: „Не знам какво имаше предвид. В края на краищата аз и сестрите ми имахме само гувернантки и всички се омъжихме добре – една от нас много добре“.Bradford Маргарет негодува заради ограниченото си образование, особено в по-късните години, и отправя критики към майка си. Майка й обаче казва на приятел, че съжалява, че дъщерите й не са ходили на училище като другите деца,Lisa Sheridan in From Cabbages to Kings, quoted by Warwick, с. 51–52 и наемането на гувернантка вместо да бъдат изпратени на училище вероятно е било направено само по настояване на техния дядо Джордж V.Warwick, с. 52 Джеймс Матю Бари, автор на Питър Пан, чете приказки на сестрите като деца.
Дядото на Маргарет умира през януари 1936 г. и нейният чичо се възкачва на трона като Едуард VIII. По-малко от година по-късно, през декември 1936 г., Едуард абдикира, за да се ожени за Уолис Симпсън, два пъти разведена американка, която нито Англиканската църква, нито правителствата на Доминиона биха приели за кралица. Църквата не признава за валиден брака с разведена жена с жив бивш съпруг. Абдикацията на Едуард кара бащата на Маргарет неохотно да поеме трона и Маргарет става втора в линията за унаследяване, с титлата Принцеса Маргарет, за да покаже статусът й на дете на суверена.Heald, с. 11; Warwick, с. 71 Семейството се премества в Бъкингамския дворец.Heald, с. 18; Warwick, с. 76
Маргарет е брауни (част от скаутска организация) в 1-ва брауни компания на Бъкингамския дворец, създадена през 1937 г. Тя също е момиче водач и по-късно морска рейнджърка. Тя е президент на Girlguiding UK от 1965 г. до смъртта си на 9 февруари 2002 г.
При избухването на Втората световна война принцесите Маргарет и Елизабет са в Бъркхол, в имението на замъка Балморал, където остават до Коледа 1939 г., издържайки на ледени нощи.Crawford, с. 110; Warwick, с. 98 Те прекарват Коледата в Сандрингам Хаус, преди да се преместят в замъка Уиндзор, извън Лондон, през по-голямата част от остатъка от войната.Crawford, с. 104–119; Warwick, с. 99–101 Лорд Хейлшам пише на Уинстън Чърчил, за да посъветва принцесите да бъдат евакуирани за по-голяма безопасност в Канада,Warwick, с. 102 на което майка им прочуто отговаря: „Децата няма да отидат без мен. Аз няма да си тръгна без краля. И кралят никога няма да си тръгне." В Уиндзор принцесите организират пантомими на Коледа в помощ на Фонда за вълна на кралицата, който купува прежда за плетене на военни облекла.Crawford, с. 137–141 През 1940 г. Маргарет седи до Елизабет по време на тяхното радио предаване за „Часът на децата“ на Би Би Си, обръщайки се към други деца, които са били евакуирани от градовете. Маргарет говори накрая, като пожелава лека нощ на всички деца.
За разлика от други членове на кралското семейство, от Маргарет не се очаква да поема никакви обществени или официални задължения по време на войната. Тя развива уменията си да пее и свири на пиано,Dempster, с. 8 често изпълнява мелодии от сценични мюзикъли. Нейните съвременници смятат, че тя е разглезена от родителите си, особено от баща си,Bradford; Heald, с. 9 който й позволява обичайно недопустими волности, като например да остава будна до вечеря на 13-годишна възраст.Bradford
Баща им описва Елизабет като неговата гордост, а Маргарет като неговата радост.Botham, с. 9 Когато Елизабет се присъединява към Помощната териториална служба през 1945 г., Маргарет е изключително ревнива, оплаквайки се: „Родих се твърде късно!“, тъй като е твърде млада, за да се присъедини.
Следвоенни години В края на войната през 1945 г. Маргарет се появява на балкона на Бъкингамския дворец със семейството си и Уинстън Чърчил. След това и Елизабет, и Маргарет се присъединяват към тълпите пред двореца, инкогнито, скандирайки: „Искаме краля, искаме кралицата!“Aronson, с. 92 И двете се включват в празненствата на британските им съграждани, като танцуват на „hokey cokey“, „Lambeth Walk“ и конга. Те са ужасени да не бъдат разпознати, така че правят всичко възможно да останат скрити от погледа.
На 15 април 1946 г. Маргарет е потвърдена в Англиканската църква.Helen Molesworth, Property from the Collection of Her Royal Highness The Princess Margaret, Countess of Snowdon. Christie's Auction House, Jewellery Department, London, 2006. Auction of the Property of HRH Princess Margaret На 1 февруари 1947 г. тя, Елизабет и техните родители тръгват на държавно турне в Южна Африка. Тримесечното посещение е първото посещение на Маргарет в чужбина и по-късно тя твърди, че си спомня всяка минута от него.Aronson, с. 97 Неин придружител е Питър Таунсенд, конник (адютант) на краля,Heald, с. 39 който е доста строг към нея, понеже я смята за разглезено дете. През ноември 1947 г. Маргарет е шаферка на сватбата на сестра си принцеса Елизабет с Филип Маунтбатън. През следващите три години Елизабет и Филип имат две деца – принц Чарлз и принцеса Ан, чиито раждания придвижват Маргарет по-надолу по линията на наследяване.Heald, с. 53
Групата на Маргарет По времето на сватбата на Елизабет пресата започва да следи социалния живот на нетрадиционната Маргарет с нейната репутация на жизнена и остроумна жена. Младата жена с тънка талия и живи сини очиWarwick, с. 140 обича да общува с висшето общество и младите аристократи, включително Шарман Дъглас, дъщерята на американския посланик Луис Уилямс Дъглас.Warwick, с. 138–139 Прочута красавица, известна със своя блясък и усет към модата, Маргарет често е представяна в пресата на балове, партита и в нощни клубовеWarwick, с. 140–142 с приятели, които стават известни като „Групата на Маргарет“. Броят на нейните официални ангажименти се увеличава (те включват обиколки в Италия, Швейцария и Франция) и тя се присъединява към нарастващ брой благотворителни организации като президентка или патрон.Warwick, с. 154–159