Рèнесанс (Renaissance) е английска прогресив рок група, основана през 1969 г.
Тя е най-известна с хита си „Northern Lights“, достигнал топ 10 в класациите на Обединеното кралство през 1978 г., както и с утвърдени композиции като „Carpet of the Sun“, „Mother Russia“ и „Ashes Are Burning“.
Ренесанс развива характерен стил, съчетаващ водещ женски вокал с елементи от класически, фолклорни, рок и джаз влияния. Звученето им се отличава с широкия вокален диапазон на солистката Ени Хаслам, изявен акомпанимент на пиано, оркестрации, вокални хармонии, акустична китара, бас китара, синтезатор и многостранна работа с барабани.
През 1970-те години групата изгражда силна фен база в североизточната част на САЩ, която остава най-устойчива през годините.
През 1987 г. Ренесанс официално се разпада след период на творчески и комерсиални затруднения. В средата на 1990-те години съществуват две паралелни формации, действащи под името Ренесанс, всяка с различен състав и артистична насоченост.
През 1998 г. групата се събира отново, за да запише албума Tuscany, който излиза през 2001 г. и бележи кратко възраждане на проекта, продължило до 2002 г.
През 2009 г. се формира нов състав, воден от Ени Хаслам и Майкъл Дънфорд. От този момент Ренесанс възобновява концертната си дейност и започва работа по нови записи.
Съставът от 2010 г. се отличава от ранните формации по своята международна конфигурация – петима от членовете са родени в САЩ, а един е роден в Англия, но живее в Съединените щати.
След смъртта на Дънфорд през 2012 г., Хаслам потвърждава, че групата ще продължи да съществува и да прави турнета.
Оригинален състав (1969 – 1970) След трансформацията на Ярдбърдс в Ню Ярдбърдс (с Джими Пейдж) и последвалото създаване на Лед Зепелин през 1968 г., напусналите основатели Кийт Релф и Джим Маккарти сформират акустичното дуо „Тугедър“.Brennan, Mark (1994). Turn of the Cards (CD album notes). Renaissance. Germany: Repertoire Records. ASIN B000000132 През ноември същата година издават два сингъла – „Henry's Coming Home“ и „Love Mum and Dad“ – чрез Кълъмбия Рекърдс, но без успех в класациите.
В началото на 1969 г. Релф и Маккарти създават нова група, ориентирана към експерименти с рок, фолклорни и класически елементи. В книгата Mountains Come Out of the Sky: An Illustrated History of Prog Rock Джим Маккарти е цитиран с думите: „Към края на Ярбърдс искахме да направим нещо по-поетично... не толкова тежко. Малко по-фолк... Имахме достатъчно тежък рок.“
Първоначалният състав включва Релф (китара, вокали), Маккарти (барабани, вокали), Луис Сенамо (бас), Джон Хокен (пиано) и Джейн Релф (вокали). Групата издава два албума чрез Електра Рекърдс (САЩ) и Айлънд Рекърдс (Великобритания), като дебютният – Renaissance (1969) – е продуциран от Пол Самюъл-Смит, бивш член на „Ярдбърдс“.
Групата започва да концертира през май 1969 г., основно в Обединеното кралство, но също така участва във фестивали в Белгия (Amougies, октомври 1969 г.) и Франция (Operation 666 в Олимпия, януари 1970 г.; Le Bourget, март 1970 г.). През февруари 1970 г. предприема едномесечно турне в Северна Америка, което обаче не постига очаквания успех. Публиката, асоциираща членовете с „Ярдбърдс“, очаква рок и блус звучене, което контрастира с новата класически ориентирана посока на групата.
През пролетта на 1970 г., под натиска на интензивните турнета, оригиналният състав започва да се разпада. Релф и Маккарти прекратяват концертната си дейност, а Сенамо се присъединява към английската група Colosseum. Джон Хокен организира нов състав, за да изпълни договорните задължения към Айлънд Рекърдс и да завърши втория албум Illusion (1971), който остава недовършен от оригиналната формация.
Преходен период (1970 – 1971) След разпадането на оригиналния състав, Ренесанс преминава през значителни промени. Новата формация, освен Джейн Релф, включва предимно бивши членове на предишната група на Джон Хокен – Нашвил Тийнс: китаристът Майкъл Дънфорд, басистът Нийл Корнър, вокалистът Тери Кроу и барабанистът Тери Слейд. Този състав записва една песен, „Mr Pine“ – композиция на Дънфорд, и изнася няколко концерта през лятото на 1970 г.
Паралелно с това, финалната звукозаписна сесия на оригиналния състав – без Хокен, но с Дон Шин на клавишни – завършва албума Illusion с песента „Past Orbits of Dust“. Албумът е издаден в Германия през 1971 г., но е издаден в Обединеното кралство едва през 1976 г. Illusion бележи началото на сътрудничеството между групата и поетесата Бети Тачър-Нюзингър, която съавторства две песни с Релф и Маккарти и впоследствие става основна текстописка на Ренесанс през 1970-те години.
До края на 1970 г. напускат последните двама оригинални членове на групата. Джейн Релф е заменена от американската фолк певица Ени Мари „Бинки“ Кълам, а Джон Хокен се присъединява към Спуки Тут и е заменен от пианиста Джон Таут. Съществува запазено видео от този състав, включено в DVD изданието Kings & Queens (2010), с изпълнение на пет песни в немската телевизионна програма Muzik-Kanal.
Първоначалният план предвижда Релф и Маккарти да останат в групата като неизпълняващи членове – съответно като продуцент и автор на песни. И двамата присъстват на прослушването на певицата Ени Хаслам през януари 1971 г., която успешно заменя Кълам. Маккарти продължава да допринася с композиции, но участието на Релф приключва скоро след това. Майкъл Дънфорд се утвърждава като водещ композитор, а партньорството му с Тачър-Нюзингър се превръща в основен творчески двигател на групата през следващото десетилетие.
Второ сформиране (1971 – 1980) През 1971 г. новият мениджър на Ренесанс, Майлс Копланд III, предприема реорганизация на групата, като поставя акцент върху отличителните ѝ елементи – вокалите на Ени Хаслам и пианото на Джон Таут. Според Уил Романо в книгата Mountains Come Out of the Sky, групата се отличава от своите съвременници, като изтъква на преден план женския глас и клавирния акомпанимент.
До този момент Хаслам споделя вокалите с Тери Кроу, който е основният вокалист. След напускането на Кроу и басиста Нийл Корнър, вокалната роля остава изцяло на Хаслам, а басовата позиция преминава през няколко музиканти, включително Джон Уетън (по-късно в Кинг Кримсън, Ю Кей и Ейша), Франк Фарел (бивш член на Супертрамп) и Дани Маккълох (бивш член на Енимълс и бивш съотборник на Дънфорд и Кроу в Плебс), преди да бъде окончателно заета от Джон Кемп. Майкъл Дънфорд се фокусира върху композирането, а за концертна дейност е привлечен китаристът Мик Парсънс. През 1972 г. барабанистът Терънс Съливан се присъединява към групата, заменяйки Джинджър Диксън, който е счетен за неподходящ след европейско турне. След трагичната смърт на Парсънс в автомобилна катастрофа неговото място е заето от Роб Хендри.Dome, Malcolm (2019). Ashes Are Burning (Booklet). Renaissance. Cherry Red Records Ltd. с. 2–11.
Полученият състав прави само дузина концерта заедно, след което започва да записва нов албум. Албумът Prologue е издаден по-късно през 1972 г. от И Ем Ай – Совърън Рекърдс в Обединеното кралство и от Кепитъл-Совърън в Северна Америка. С изключение на две композиции от Джим Маккарти, музиката е написана от Дънфорд, а текстовете – от поетесата Бети Тачър-Нюзингър. Песента „Spare Some Love“ получава значително радиоизлъчване в североизточната част на САЩ, особено в Кливланд, и привлича вниманието на феновете на Йес и Емерсън, Лейк енд Палмър.
Хендри е заменен за турнето Prologue от Питър Финберг, но поради ангажименти с друга група той не остава в състава. Това води до ситуация, в която Джон Кемп поема по-голямата част от китарните партии в следващия албум Ashes are Burning (1973). Въпреки стремежа към по-акустично звучене, Анди Пауъл от групата Уишбоун Еш (още една група, управлявана от Копланд), е поканен да изпълни соло на електрическа китара във финалната песен „Ashes are Burning“. Композицията се превръща в концертен химн на групата, често разширяван до над 20 минути с импровизации и инструментални сола. Албумът става първият на групата, който влиза в класацията Билборд 200, достигайки №171.
Малко след издаването на Ashes Are Burning, Дънфорд се завръща като постоянен акустичен китарист, оформяйки т.нар. „класически състав“: Хаслам, Таут, Дънфорд, Кемп и Съливан. Тази формация остава стабилна в продължение на пет студийни албума. През този период групата започва да концертира в САЩ, където постига значителен успех, особено на Източното крайбрежие. Това води до специален оркестров концерт в Нюйорската музикална академия през май 1974 г. Поради ограниченото медийно внимание във Великобритания, Ренесанс насочва усилията си основно към американския пазар.
Присъединяване към лейбъла Би Ти Ем През 1974 г. Ренесанс напуска лейбъла „Совърън Рекърдс“ и се присъединява към новосъздадента звукозаписна компания BTM Records (British Talent Management), управляван от мениджъра Майлс Копланд III. Първото издание на лейбъла е албумът Turn of the Cards (1974), който бележи значителна промяна в звученето на групата – от фолклорни влияния към по-мрачен, динамичен и оркестров прогресив рок стил, подпомогнат от по-голям продукционен бюджет. Сред композициите в албума се откроява „Things I Don't Understand“ – последният авторски принос на Джим Маккарти към групата, която остава част от концертния им репертоар в продължение на години. Финалната песен „Mother Russia“ представлява музикална почит към Александър Солженицин, вдъхновена от неговия автобиографичен роман „Един ден от живота на Иван Денисович“.
Turn of the Cards е издаден първо в Съединените щати от Сайър Рекърдс през август 1974 г., където достига №94 в класацията „Билборд 200“ и остава в нея 21 седмици. Изданието в Обединеното кралство се появява няколко месеца по-късно – през март 1975 г. Макар феновете на Ренесанс да са относително малко на брой, те са силно концентрирани в големите градове на североизточната част на САЩ, което допринася за успеха на албума в този регион.
През септември 1975 г. групата издава албума Scheherazade and Other Stories едновременно в Обединеното кралство и Съединените щати. Втората страна на плочата е заета от мащабната тон-поема „Song of Scheherazade“, вдъхновена от приказките в „Хиляда и една нощ“. Въпреки че композицията няма пряка музикална връзка с класическата творба „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков, тя съдържа повтарящ се шестнотев мотив, който напомня за нея.Liner notes from the Tales of 1001 Nights compilations. Албумът достига №48 в класацията „Билборд 200“ в САЩ.
През 1976 г. Ренесанс издава двойния концертен албум Live at Carnegie Hall, записан по време на три поредни разпродадени вечери в престижната нюйоркска зала „Карнеги Хол“ – първото подобно постижение за британска рок група. Към Ренесанс се присъединява Нюйоркската филхармония, което подчертава оркестровия характер на изпълненията. По време на концертите вокалистката Ени Хаслам представя песента „Ashes Are Burning“ като заглавна композиция от „втория“ албум на групата, което подсказва, че съставът от 1970-те години се възприема като отделна формация от оригиналната група, основана от Кийт Релф.
Въпреки критиките, че албумът представлява предимно възпроизвеждане на акценти от предишните четири студийни записа, той достига №55 в американските класации.
През 1977 г. Ренесанс издава студийния албум Novella, който бележи продължение на концертния успех от Live at Carnegie Hall. Албумът достига № 46 в класацията „Билборд 200“ в Съединените щати, което го прави най-високо класираното издание на групата до този момент. Издаването му в Обединеното кралство е забавено поради поредна промяна на звукозаписната компания. Според Уил Романо в книгата Mountains Come Out of the Sky, това е периодът на най-голяма популярност на Ренесанс, когато групата свири пред разпродадени зали в САЩ, особено в североизточната част на страната – в щати като Пенсилвания и Ню Йорк. Силната фен база в този регион продължава да бъде основен двигател на успеха им на американския пазар.
Британски хит сингъл