Иво Уотс-Ръсел () е британски музикален продуцент и изпълнителен директор на звукозаписна компания. Заедно с Питър Кент е съосновател на независимия лейбъл 4AD, създаден през 1980 г., който се превръща в един от най-влиятелните в алтернативната музикална сцена на Великобритания. Макар да участва в създаването на редица записи, Уотс-Ръсел предпочита да се определя като „музикален директор“, подчертавайки ролята си в концептуалното и артистичното ръководство на проектите.

Ранни години Уотс-Ръсел е роден в Единбург, Шотландия, като най-малкото от осемте деца на майор Дейвид Уотс-Ръсел и Джина Спинола (по баща Бейкър). В свои интервюта споделя, че „никога не е имал емоционална връзка“ с родителите си и е израснал в „порутено имение в Нортхамптъншър в атмосфера на почти викторианска студенина“. Получава образованието си в училището в родното си село Аондъл (Oundle).

По бащина линия произхожда от благородническата фамилия Уотс-Ръсел. Неговият дядо, капитан Артър Егертън Бърч от Гвардията на Колдстрийм, приема фамилията на майка си – Уотс-Ръсел – на 21-годишна възраст, тъй като тя произхожда от староанглийския род, свързан с Айлам Хол, Стафордшър.Burke's Peerage, Baronetage and Knightage, 107th edition, vol. 2, ed. Charles Mosley, Burke's Peerage Ltd, 2003, p. 1658, "Watts-Russell formerly of Ilam Hall"Burke's Landed Gentry, 17th edition, ed. L. G. Pine, Burke's Peerage Ltd, 1952, p. 181, "Birch of Beaumont Hall"Burke's Landed Gentry, 18th edition, vol. 2, ed. Peter Townend, Burke's Peerage Ltd, 1969, pp. 543-544 Капитан Артър Егертън Уотс-Ръсел се жени за Силвия Гренфъл от фамилията на бароните Гренфъл, чрез която Иво Уотс-Ръсел е братовчед на военния поет Джулиан Гренфъл.

Още от ранна възраст Уотс-Ръсел е изложен на разнообразна музика – от шоу мелодии до ска – като особено предпочита Джими Хендрикс, група „Спирит“ и антихипи естетиката на Франк Запа и албума We're Only in It for the Money.

През 1977 г. започва работа в новосъздадената британска независима звукозаписна компания Beggars Banquet Records, което поставя началото на професионалната му кариера в музикалната индустрия.

Кариера В края на 1979 г. Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент – служители на магазина и лейбъла Бегарс Банкуит (Beggars Banquet) – основават в Лондон звукозаписна компания Axis Records, кръстена на албума Axis: Bold as Love на Джими Хендрикс.Aston, Martin (26 September 2013). Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins. с. 33. Лейбълът първоначално функционира като дъщерна компания на Beggars Banquet Records.Aston, Martin (26 September 2013). Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins. с. 10.Aston, Martin (10 October 2013). "4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins". The Guardian. Retrieved 14 януари 2017. След издаването на първите четири сингъла в началото на 1980 г. става ясно, че името Axis вече е регистрирано от друга музикална компания, което налага преименуането на лейбъла на 4AD – съкращение на думата forward („напред“).

По-късно същата година Уотс-Ръсел и Кент изкупуват дела на Beggars Banquet и превръщат 4AD в независим лейбъл. Първоначалната концепция е 4AD да служи като „тестова площадка“ за Beggars Banquet – успешните артисти да преминават към основния лейбъл след една година. Единствената група, която следва този модел, е Баухаус, подписала с Beggars Banquet в края на 1980 г., преди окончателното изкупуване на 4AD. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г. Двамата са съсобственици около година. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г. Уотс-Ръсел запазва собствеността върху лейбъла и действа като негов президент до края на 90-те години.

През 80-те години 4AD се утвърждава като водещ лейбъл в алтернативната сцена, издавайки албуми на изпълнители от жанровете алтернативен рок, постпънк, готик рок и дрийм поп. Сред тях са Баухаус, Кокто Туинс, Модърн Инглиш, Дед Кен Денс, Clan of Xymox, Пиксис, Троуинг Мюзис и музикалният проект на Уотс-Ръсел – Дис Мортал Койл. През 1987 г. лейбълът постига международен успех със сингъла „Pump Up the Volume“ от проекта M|A|R|R|С . През следващите десетилетия 4AD продължава да издава значими албуми на изпълнители като Брийдърс, Лъш, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Camera Obscura, TV он дъ Рейдио, Сейнт Винсънт и Бон Айвър.

Една от по-известните продукции на Уотс-Ръсел е дебютният албум на Кокто Туинс – Gardlans. Името му е използвано и за водещата песен „Ivo“ от албума Treasure (1984). Като ръководител на Дис Мортал Койл Уотс-Ръсел подбира репертоара и състава за всяка песен, а понякога свири и на клавишни. След края на проекта, той основава и продуцира групата Хоуп Блистър, която издава два албума: ...smile's OK (1998) и Underarms (1999). Последният е преиздаден през 2005 г. като Underarms and Sideways, включващ втори диск с ремикси от Маркус Гюнтер.

През 1994 г. Уотс-Ръсел преживява нервна криза през 1994 г., а през 1999 г. продава своята половина от 4AD на Мартин Милс. Оттогава живее в Лами, Ню Мексико – малко селище южно от Санта Фе – в уединение, заобиколен единствено от своите кучета.

Бележки

Външни препратки Официален уебсайт на 4AD Иво Уотс-Ръсел на Олмюзик Иво Уотс-Ръсел на Discogs Иво Уотс-Ръсел на MusicBrainz

Категория:Английски музикални продуценти Категория:Родени през 1954 година