Елизабет Дейвидсън Фрейзър () е шотландска певица, авторка на песни и музикантка, известна най-вече като вокалистка на дрийм поп групата Кокто Туинс. Групата постига международно признание през 80-те и 90-те години на XX век със своя характерен звук и експериментален подход към музиката.
Фрейзър участва в проекта Дис Мортал Койл на лейбъла 4AD, където изпълнява кавър версия на песента „Song to the Siren“ (1983), която получава широко признание. През 1998 г. тя е гост вокалистка в сингъла „Teardrop“ на Масив Атак, който се превръща в един от най-успешните им записи.
След разпадането на Кокто Туинс Фрейзър започва солова кариера и сътрудничи с различни изпълнители. Сред самостоятелните ѝ издания са синглите „Underwater“ (2000) и „Moses“ (2009). Макар да се съобщава, че е записала материал за дебютен солов албум, към момента няма официална информация за неговото издаване.
През 2022 г. Фрейзър представя миниалбума Sun's Signature, създаден съвместно с партньора ѝ Деймън Рийс. Изданието включва нова версия на песента „Underwater“. Същата година тя, заедно с бившите си колеги от Кокто Туинс – Робин Гътри и Саймън Реймънд – получава наградата Visionary Award от Академията „Айвърс“.
В продължение на над четири десетилетия, вокалният стил на Фрейзър е обект на висока оценка от музикалната критика. Нейните изпълнения често се описват като емоционално наситени и експресивни, с вокали, които надхвърлят традиционните езикови форми и се фокусират върху звуковата текстура и усещането.
Биография Ранни години Фрейзър е родена и израснала в индустриалния град Грейнджмът, Шотландия. В интервюта тя описва родното си място като потискащо и мрачно. Тя е най-малкото от шест деца. Майка ѝ работи във фабрика.
Като тинейджърка страда от булимия. През 1996 г. разкрива, че е била жертва на сексуално насилие от девера си и вероятно неин баща, и че на 16-годишна възраст е напуснала дома си, след като външният ѝ вид – повлиян от пънк културата – предизвикал конфликти с родителите ѝ.
Музиката играе важна роля в живота ѝ още от ранна възраст, като средство за емоционално бягство. По това време тя татуира портрети на свои музикални идоли, сред които певицата Сиукси Сиукс.
На 17 години среща партньора си Робин Гътри: „Това, което ни събра, бе, че аз нямах собствени идеи и мнения, а той имаше много – достатъчно и за двама ни. Бяхме привлечени един към друг поради грешни причини."
Кокто Туинс (1981 – 1997)
През 1981 г., на 17-годишна възраст, Елизабет Фрейзър се присъединява към шотландската дрийм поп група Кокто Туинс, основана две години по-рано от Робин Гътри и Уил Хеги. Гътри и Хеги я забелязват да танцува в клуб и я канят да стане вокалистка, въпреки че дотогава Фрейзър не е обмисляла музикална кариера. След кратък период на адаптация групата записва демо записи, които са изпратени на Джон Пийл и Иво Уотс-Ръсел от лейбъла 4AD. Това води до подписване на договор с базираната в Лондон независима звукозаписна компания и началото на успешна музикална кариера.
Фрейзър и Гътри започват романтична връзка, а през 1989 г. се ражда дъщеря им Люси Бел.Simpson, Dave. "Elizabeth Fraser: the Cocteau Twins and me". The Guardian, 26 November 2009. Посетен на 31 март 2022 В следващите години Гътри се сблъсква с проблеми, свързани с употребата на алкохол и наркотици, което оказва влияние върху динамиката на групата. По време на записите на албума Four-Calendar Café Фрейзър преживява нервен срив. Двойката се разделя през 1993 г., но продължава да работи заедно поради договорни ангажименти до окончателното разпадане на Кокто Туинс през 1998 г.
През 1990 г. групата издава албума Heaven or Las Vegas, който се превръща в най-комерсиално успешния запис на групата. Албумът достига седмо място в класацията за албуми на Обединеното кралство и получава сребърен сертификат от Британската фонографска индустрия. По данни на Билборд, до 1996 г. са продадени над 235 000 копия.
Въпреки търговския успех и последвалите турнета, групата се разделя с лейбъла 4AD след издаването на албума. Причините включват конфликти с основателя на лейбъла Иво Уотс-Ръсел, както и вътрешни напрежения, свързани със злоупотребата с алкохол и наркотици от страна на Робин Гътри. Тези обстоятелства поставят под въпрос бъдещето на групата, която окончателно се разпада през 1998 г.
През 2005 г. на членовете на Кокто Туинс – Елизабет Фрейзър, Саймън Реймънд и Робин Гътри – е предложено да се съберат отново като хедлайнери на фестивала „Коачела“. Според медийни публикации предложението включва значително възнаграждение, което предизвиква спекулации за възможно турне след събитието. Въпреки това Фрейзър решава да не участва в събирането, като по-късно заявява, че финансовите условия не са били водещият фактор в решението ѝ. През 2021 г. Саймън Реймънд потвърждава публично, че Кокто Туинс няма да се съберат отново, нито за концертни участия, нито за нови записи. В интервю от 2009 г. Фрейзър споделя, че изпитва затруднение да мисли за бившите си колеги от Кокто Туинс. Тя описва преживяването си в групата като дълбоко лично и интензивно, което изисква пълно откъсване след края на съвместната им работа.
Фрейзър има романтична връзка с американския певец и композитор Джеф Бъкли. Двамата записват съвместната им песен „All Flowers in Time Bend Towards the Sun“, която остава неиздадена официално. В документалния филм на Би Би Си Jeff Buckley: Everybody Here Wants You Фрейзър споделя лични спомени и размисли за връзката им. – BBC 4 feature.
Сътрудничества и гост изпълнителка Докато е член на Кокто Туинс, Фрейзър си сътрудничи с много изпълнители. Тя се включва в първото издание на проекта „Дис Мортал Койл“ на лейбъла 4AD, където изпълнява кавър версия на песента „Song to the Siren“ на Тим Бъкли.
Фрейзър предоставя вокали за отделни песни на различни изпълнители, сред които Фелт (Primitive Painters), Dif Juz (Extractions LP), Волфганг Прес и Иън Маккълох (Candleland и Mysterio).
Фрейзър си сътрудничи спорадично с редица изпълнители, включително Фютчър Саунд ъф Ландън (миниалбум Lifeforms), Елиът Голдентал, Крейг Армстронг (албум The Space Between Us) и Питър Гейбриъл (проект OVO).
Особено значимо е участието ѝ в албума Mezzanine на Масив Атак (1998), където записва три песни, включително международния хит „Teardrop“. Първоначално песента е предназначена за Мадона, но Фрейзър е избрана за вокалистка. Тя участва в турнета с групата през 2006 г. и отново през 2018–2019 г.
Тя също участва в саундтраковете на няколко филма, включително In Dreams, Секс игри, The Winter Guest, Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена и Властелинът на пръстените: Двете кули. През 2005 г. участва в албума Les Retrouvailles на Ян Тиерсен, където изпълнява песните „Kala“ и „Mary“.
В началото на XXI век Фрейзър получава предложения за сътрудничество от различни музиканти, включително Били Хауърдел, който я разглежда като водеща вокалистка за новия си проект Пърфект Съркъл. Тя обаче не е на разположение за участие. По-късно певицата отказва и предложение за съвместна работа от групата Линкин Парк.
През декември 2019 г. Фрейзър се появява като гост-изпълнителка в сингъла „The Moon Shines Bright“ на британския фолк певец Сам Лий. Песента включва фрагмент от традиционната шотландска народна песен „Wild Mountain Thyme“. Участието ѝ продължава и в албума Old Wow, издаден през януари 2020 г.Watch Elizabeth Fraser Perform Duet "The Moon Shines Bright" with British Folk Singer Sam Lee. post-punk.com. 11 декември 2019.
През 2022 г. Фрейзър, заедно с партньора си Деймън Рийс, представя проекта Sun's Signature. Дуото, което има и дъщеря Лили (родена през 1996 г.), обявява издаването на едноименен миниалбум първоначално чрез Rough Trade Records на 23 април 2022 г., а по-късно – на 18 юни чрез Partisan Records. Сингълът „Golden Air“ излиза на 6 април същата година.
Солова кариера Соловата кариера на Елизабет Фрейзър се характеризира с прекъсвания и ограничени издания, като включва както самостоятелни записи, така и участия в проекти на други изпълнители. През 2000 г. тя издава сингъла „Underwater“ в ограничен тираж от 200 копия. През 2003 г. участва с кавър версия на песента „At Last I Am Free“ – оригинално изпълнена от Chic и по-късно изпълнена от Робърт Уайът – в компилацията Stop Me If You Think You've Heard This One Before, посветена на 25-годишнината на лейбъла Rough Trade Records.
През 2004 г. Фрейзър е поканена да участва в аудио изложбата Shhh... в лондонския музей „Виктория и Албърт“. За събитието тя създава композицията „Expectant Mood“, която не е издавана официално.Hushed tones as V&A goes audio. DesignWeek.co.uk. 20 May 2004.
През 2006 г. се съобщава, че е подписала договор с лейбъла Blanco y Negro Records. Според публикации от края на същата година, се очаква дебютният ѝ албум да бъде издаден в началото на 2007 г. и да включва осем песни, една от които кавър версия. Въпреки това той не е издаден, а заглавията на песните не са обявени публично. През юни 2012 г. откъси от проекта са излъчени по BBC Radio 4, но официално издание не последва.
През ноември 2009 г. Фрейзър издава сингъла „Moses“ чрез Rough Trade Records, достъпен както на плоча, така и в дигитален формат. Песента е записана съвместно с Деймън Рийс и Джейк Дрейк-Брокман и е посветена на Брокман – музикант от Бристол, починал малко преди издаването.
През август 2012 г. Фрейзър изнася два концерта в Роял Фестивал Хол в рамките на фестивала „Мелтдаун“ в Саутбанк Сентър в Лондон. Това са първите ѝ самостоятелни сценични изяви от години. Преди събитието тя потвърждава, че е подготвила нов музикален материал, достатъчен за албум, който представя наред с нови интерпретации на избрани песни от репертоара на Кокто Туинс. В интервюта, свързани с участието ѝ във фестивала, тя коментира физическите предизвикателства, свързани с изпълнението на по-ранния ѝ репертоар, като описва пеенето срещу „стената на звука“ като изтощително преживяване, което вече не желае да повтаря. Тя подчертава, че в новите си изпълнения използва гласа си по-нежно и с по-голяма осъзнатост. Като подготовка за фестивала, Фрейзър изнася подгряващ концерт в Bath Pavilion, Бат, на 4 август 2012 г.
През 2016 г. певицата участва в създаването на музиката за драматичния сериал The Nightmare Worlds of H. G. Wells, излъчен по Sky Arts. Композициите са създадени съвместно с партньора ѝ Деймън Рийс. Същата година си сътрудничи с Startled Insects по саундтрака за телевизионния сериал на Би Би Си The Living and The Dead. В рамките на проекта Фрейзър изпълнява традиционната песен „She Moves Through the Fair“ в първия епизод, както и „The Lover's Ghost“ в заключителните надписи на четвърти епизод. Саундтракът е достъпен в цифров формат.
На 23 юли 2017 г. Фрейзър прави рядка публична поява в Роял Албърт Хол, участвайки в разговор с музиканта Джон Грант. Събитието е посветено на албума Blue Bell Knoll на Кокто Туинс (1988), а приходите от него са дарени на благотворителната организация за права на ЛГБТ общността Stonewall. По време на дискусията Фрейзър изразява готовност за бъдещо сътрудничество с Грант, като подчертава, че не би било нужно да бъде убеждавана. Тя споделя и лични размисли относно несигурността си при записите и сценичните изяви, описвайки процеса на работа в студио като предизвикателен, но същевременно важна част от творческия ѝ път. Фрейзър говори откровено за вътрешните си съмнения, които понякога се проявяват като самокритичен „глас“, но отбелязва, че самото пеене ѝ помага да го заглуши и да възвърне увереността си.
На 3 септември 2018 г. Фрейзър участва в специално музикално събитие, организирано от Society of the Golden Slippers в Сохо, Лондон. Изпълнението е интимно и достъпно само по покана. По време на събитието към нея се присъединява музикантът Джон Грант, с когото изпълняват традиционната американска песен „Oh Shenandoah“ в хармония.