Пантелей (Пандо) Трендафилов Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България. Участва в революционната борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Македония и е масон.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
Биография Пандо Киселинчев е роден на 11/23 септември 1890 година в голямото костурско село Косинец в семейството на Трендафил Киселинчев. Братовчед е на Лазар Киселинчев – войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев – архитект. Участва в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.
След като родния му крайт попада в Гърция след Междусъюзническата война, Пандо Киселинчев заминава за Свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.
Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Ото РеегелЕнциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г. и е повлиян от Аугуст Гаул,Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426. известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.
Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на Македонския научен институт в София. След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
По-известни творби Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия. „Камили“ (1919) „Мечки“ (1926) „Пингвини“ (1936) „Слончета“ (1936) „Бизон“ (1937) „Мече семейство“ (1939) „Слонка със слонче“ (1943) Бюст-паметници на Адам Мицкевич, Благой Касабов и Димитър Благоев.
Родословие
Външни препратки „Пандо Киселинчев – Скулптор; Кратки животописни бележки“, София, 1962 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български скулптори Категория:Български творци от Македония Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български масони Категория:Родени в Косинец Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Пандо Категория:Дейци на Македонските братства