Управляващият сенат (; до правописната реформа от 1917-1918 г.: Правительствующiй Сенатъ) е висшият държавен орган едновременно на законосъвещателната, изпълнителната и съдебната власт в Руската империя, подчинен на императора и назначаван от него. Учреден е от Петър Велики на 22 февруариЮл. (4 февруариГрег.) 1711 г. като висш орган на държавна власт и законодателството. Между 1726 и 1730 г. става известен като Висок сенат (), като в същото време губи значителна част от правомощията си, но продължава дейността си в областта на финансите и администрацията.
При императрица Екатерина II той е разделен на няколко департамента (отдела), като същевременно губи ролята си на законодател. От началото на XIX век изпълнява надзорни функции върху дейността на държавните учреждения; от 1864 г. е и висшата касационна инстанция.
Отделни департаменти на Сената осъществяват регистрацията на търговски сделки.Не е известно кога се появява този клон на дейност; вероятно след 1802 г.
Сенатът, като най-висша юридическа истанция в Руската империя, не признал Октомврийската революция и затова бил премахнат от болшевиките на 22 ноемвриЮл. (5 декемвриГрег.) 1917 г. с Декрет относно съда № 1. Той възобновява работата си в Омск през януари 1919 г. след създаването на правителство в Руската република.
Някои от департаментите на Сената са в Москва, други в Санкт Петербург.
Виж също
Сенат (Древен Рим)
Бележки
Източници
Категория:Исторически законодателни органи Категория:Държавно устройство на Русия Категория:Руска империя Категория:Руско право Категория:Съдилища