Съживяването на език в лингвистиката е опитът да се спре или възстанови упадъкът на език или да се съживи изчезнал език. Tsunoda, Tasaku. Language Endangerment and Language Revitalization. Berlin: Mouton De Gruyter, 2005. p. 169. Print. Участници в този процес са лингвисти, културни или обществени групи или правителства. Някои твърдят, че има разграничение между възраждането на езика (възраждане на изчезнал език без съществуващи носители на езика) и съживяването на езика (спасяването на застрашен език). Има само един успешен пример за пълно възраждане на език – еврейският език иврит, създаващ ново поколение носители на езика без никакви съществуващи носители на езика като модел.
Езиците, избрани за съживяване, обикновено са със силно ограничена употреба и известност. За съживяване на езика могат да се използват различни тактики. Сред тях обикновено са опит за разширяване или опит за запазване на броя на говорещите, за да се защити езика от изчезване или смърт.
Причините за съживяване варират – те могат да включват физическа опасност, засягаща онези, чийто език умира, икономическа опасност като експлоатацията на местни природни ресурси, политическа опасност като геноцид или културна опасност/асимилация. Смяга се, че повече от 2000 езика вече са изчезнали. ООН изчислява, че повече от половината езици, които се говорят днес, имат по-малко от 10 000 говорещи и че една четвърт имат по-малко от 1 000 говорещи; също така ако не се положат усилия за поддържането им, през следващите сто години повечето от тях ще изчезнат. Тези цифри често се цитират като причини, поради които съживяването на езика е необходимо за запазване на езиковото многообразие. Културата и идентичността също често се цитират като причини за съживяване на езика, като в такъв случай езикът се възприема като уникално „културно съкровище“. Една общност често гледа на езика като на уникална част от своята култура, свързваща го със своите предци или със земята, съставлявайки съществена част от историята и самосъзнанието ѝ. Tsunoda, Tasaku. Language Endangerment and Language Revitalization. Berlin: Mouton De Gruyter, 2005. Print.
Ревитализацията на езика също е тясно свързана с лингвистичното поле на езиковата документация . В тази област лингвистите се опитват да създадат пълен запис на граматиката, лексиката и езиковите характеристики на даден език. Тази практика често може да доведе до повече загриженост за съживяването на конкретен изучаван език. Освен това задачата за документиране често се поема с цел съживяване. New Perspectives on Endangered Languages. Ed. José A.F. Farfán and Fernando F. Ramallo. Amsterdam: John Benjamins, 2010. pp. 1 – 7. Print.
Степени на езикова застрашеност Петобална скала Здрав/силен: всички поколения използват езика в различни ситуации Отслабващ/болен: говори се от възрастни хора; не се използва напълно от по-младите поколения Умиращ: остават само няколко възрастни говорещи; вече не се използва като роден език от децата Мъртъв: вече не се говори като роден език Изчезнал: вече не се говори и има малко или никакви писмени записи
Друга скала Друга скала за идентифициране на степента на застрашеност на езика се използва в документа от 2003 г. („Жизненост и застрашеност на езика“), поръчан от ЮНЕСКО от група международни лингвисти. Езиковедите, наред с други цели и приоритети, създават скала с шест степени за жизненост и застрашеност на езика. Те също така предлагат девет фактора или критерия за „характеризиране на цялостната социолингвистична ситуация на даден език“.
Теория Една от най-важните предварителни стъпки в ревитализацията/възстановяването на езика включва установяване на степента, до която конкретен език е бил „изместен“. Това помага на участващите страни да намерят най-добрия начин за подпомагане или съживяване на езика.
Стъпки за възстановяване на езика Има много различни теории или модели, които изграждат планове за съживяване на език. Един от тях е предоставен от известния лингвист Джошуа Фишман . Моделът на Фишман за съживяване на застрашени (или спящи) езици и за превръщането им в устойчиви Fishman, J. A. (1991). Reversing language Shift: Theory and Practice of Assistance to Threatened Languages. Clevedon : Multilingual Matters. Fishman, J. A. (ed.) (2001). Can Threatened Languages Be Saved? Reversing Language Shift, Revisited: A 21st Century Perspective. Clevedon : Multilingual Matters. се състои от процес от осем етапа. Усилията трябва да се съсредоточат върху по-ранните етапи на възстановяване преди да се премине към по-късните етапи. Осемте етапа са следните:
Усвояване на езика от възрастни, които на практика действат като езикови чираци (препоръчва се, когато повечето от останалите говорещи езика са възрастни и социално изолирани от другите говорещи езика). Създаване на социално интегрирана популация от активни говорещи (или потребители) на езика (на този етап обикновено е най-добре да се концентрирате основно върху говоримия език, а не върху писмения език). В населените места, където има известен брой хора, обичайно използващи езика, насърчаване неофициалната употреба на езика сред хора от всички възрастови групи и в рамките на семействата и насърчаване ежедневната му употреба чрез създаването на местни квартални институции, в които езикът се насърчава, защитени и (поне в определени контексти) използвани изключително. В областите, където е постигната устна езикова компетентност във всички възрастови групи, насърчаване на езиковата грамотност, но по начин, който не зависи от помощта (или добрата воля на) държавната образователна система. Където държавата го позволява и където броят го оправдава, насърчаване използването на езика в задължителното държавно образование. Когато горните етапи са постигнати и консолидирани, насърчаване на използването на езика на работното място. Когато горните етапи са постигнати и консолидирани, насърчете използването на езика в местните правителствени служби и медиите. Когато горните етапи са постигнати и консолидирани, насърчете използването на езика във висшето образование, правителството и др.
Този модел на съживяване на езика има за цел да насочи усилията там, където са най-ефективни и да избегне загубата на време в опити за постигане на по-късните етапи на възстановяване, когато по-ранните етапи не са постигнати. Например, вероятно е разточително да се води кампания за използването на даден език по телевизията или в държавните служби, ако почти няма семейства, които имат навика да използват езика.
Освен това Тасаку Цунода описва набор от различни техники или методи, които говорещите могат да използват, за да се опитат да съживят даден език, включително техники за съживяване на изчезнали езици и поддържане на слаби. Техниките, които той изброява, често са ограничени до текущата жизненост на езика.
Той твърди, че методът на потапяне не може да се използва за съживяване на изчезнал или умиращ език. За разлика от това, методът майстор-чирак на индивидуално предаване на езиковите умения може да се използва с умиращи езици. Няколко други метода за съживяване, включително тези, които разчитат на технологии като записи или медии, могат да се използват за езици във всяко състояние на жизнеспособност.
Фактори за успешно съживяване на езика Дейвид Кристъл в книгата си „Езикова смърт“ (Language Death) развива теорията, че съживяването на езика е по-вероятно да бъде успешно, ако неговите говорещи: повишават престижа на езика сред доминиращата общност; увеличават богатството и доходите си; увеличават легитимната си власт в очите на доминиращата общност; имат силно присъствие в образователната система; може да запише езика; могат да използват електронни технологии.
В книгата си „ Застрашени езици: Въведение“ (Endangered Languages: An Introduction) Сара Томасън отбелязва успеха на усилията за възраждане на съвременния иврит и относителния успех на съживяването на маори в Нова Зеландия (вижте конкретни примери по-долу). Един забележителен фактор, който споделят тези два примера, е, че децата са отгледани в напълно потапяща среда. В случая с иврит, това е в ранните колективни общности, наречени кибуци . За маорския език В Нова Зеландия това беше направено чрез езиково гнездо .
Гилад Зукърман предлага „възрожденската лингвистика“ като нова лингвистична дисциплина и парадигма.
Според Зукърман„възрожденската лингвистика съчетава научни изследвания на усвояването на роден език и изучаването на чужд език. В крайна сметка възстановяването на езика е най-екстремният случай на изучаване на втори език. Възрожденската лингвистика допълва установената област на документалната лингвистика, която записва застрашените езици, преди да заспят."
Зукърман предполага, че „възраждащата лингвистика променя полето на историческата лингвистика, например, като отслабва модела на родословното дърво, което предполага, че един език има само един родител.“
Съществуват разногласия в областта на съживяването на езика по отношение на степента, в която съживяването трябва да се съсредоточи върху поддържането на традиционния език, срещу разрешаването на опростяване или широко разпространено заемане от езика на мнозинството .
Компромис Цукерман признава наличието на „местни особености и идиосинкразии“ Ghil'ad Zuckermann, "Stop, revive and survive", The Australian, Higher Education, June 6, 2012. но предполага, че„има езикови ограничения, приложими към всички опити за съживяване. Овладяването им би помогнало на възрожденците и лидерите на първите нации да работят по-ефективно. Например, по-лесно е да възкресиш основния речник и словесните спрежения, отколкото звуците и словореда. Възрожденците трябва да бъдат реалисти и да изоставят обезсърчаващите, контрапродуктивни лозунги като „Дайте ни автентичност или ни дайте смърт!“ Нанси Дориан посочва, че консервативните нагласи към заемките и граматическите промени често възпрепятстват усилията за съживяване на застрашените езици (както при тиви в Австралия) и че може да съществува разделение между образовани съживители, интересуващи се от историчността, и останалите говорещи, интересуващи се от местен автентичен идиом (както понякога се случва с ирландски ). Някои твърдят, че структурният компромис може всъщност да подобри перспективите за оцеляване, какъвто може да е бил случаят с английския в постнорманския период . Nancy C. Dorian, ‘Purism v. compromise in language revitalisation and language revival’ in Language in Society 23, pp. 479 – 494.
Традиционалисти Други лингвисти твърдят, че когато съживяването на езика заема много от езика на мнозинството, резултатът е нов език, може би креолски или пиджин. Например съществуването на „нео-хавайски“ като отделен език от „традиционния хавайски“ е предложено поради силното влияние на английския върху всеки аспект на възродения хавайски език. Това е предложено и за ирландския, с рязко разделение между „градски ирландски“ (говорен от говорещи го като втори език) и традиционен ирландски (говорен като първи език в районите на Gaeltacht ). По отношение на считания за умиращ в този период мански език, ученият Т. Ф. О'Рахили заявява: „Когато един език се предаде на чужд идиоми и когато всички негови говорещи станат двуезични, наказанието е смърт.“ Нийл МакРей заявява, че употребата на шотландски келтски става все по-токенистична и родният келтски идиом се губи в полза на изкуствени термини, създадени от говорещите го като втори език.
Конкретни примери