„Крал Лир“ () е пиеса, смятана за една от най-великите трагедии на Уилям Шекспир. Приема се, че е написана през 1605 г. и се основава на легендата за крал Лир, крал на бритите от VIII век. Неговата история още преди Шекспир е била разказвана от хроники, поеми и проповеди.

Произведението изобразява постепенното навлизане на едноименния герой в света на лудостта, след като е взел решение да разпредели кралството си между две от трите си дъщери, спрямо тяхното ласкателство към него. Това му действие довежда до трагични последствия за всички.

Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през 1605 или 1606 г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от 1608 г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана като история. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на крал Лир, по театрална преработка, била включена към Първото фолиоnews.bnt.bg от 1623 г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.

След Реставрациятаabritvs.com в Англия, пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от XIX век оригиналната версия на Шекспир се считала за едно от неговите върховни постижения. Трагедията е бележита заради наблюденията върху характера на човешкото страдание и родство. Джордж Бърнард Шоу пише: „Няма човек, способен да напише по-добра трагедия от Лир.“

Сюжет Пиесата започва, когато Крал Лир взема решение да абдикира от трона и раздели своето кралство на три между своите три дъщери Гонерила, Регана и Корделия. Двете по-големи дъщери са вече омъжени, но Корделия е много повече търсена за жена, отчасти понеже е любимката на Лир. Когато той се опитва да раздели кралството си между трите си обожаващи го и ласкаещи го дъщери, планът пропада. Корделия се отказва да участва в надпреварата от ласкателства с по-големите си сестри, понеже смята, че така ще опорочи истинските чувства, които изпитва към своя баща. Но Лир, засегнат от поведението ѝ, разделя дяла ѝ между Гонерила и Регана. Корделия е изпратена в изгнание. Въпреки че е оставена без наследство и изгонена, кралят на Франция се оженва за нея, защото оценява нейната искреност и отчасти защото това му дава повод да нахлуе в Англия с цел да я завземе.

Скоро след като абдикира, Лир открива, че Гонерила и Регана са го предали, и последват караници и скандали.

Място на действието Действието се развива в Британия.

В първо действие сцената започва в двора на краля. Повечето от събитията във второ, трето и началото на четвъртото действие се редуват между замъка на граф Глостър и бурната нощ в пустошта. От втората част на четвъртото действие, събитията започват да се развиват край местността Дувър, местните скали и лагерите на британците и французите.

Действащи лица Лир – крал на Британия Гонерила – най-голямата дъщеря на Лир Регана – втората дъщеря на Лир Корделия – най-малката дъщеря на Лир Френският крал – кандидат за ръката на Корделия, по-късно и неин съпруг Бургундският княз – кандидат за съпруг на Корделия Корнуолският княз – съпруг на Регана Олбанският княз – съпруг на Гонерила Граф Кент Граф Глостър Едгар – законен син на Глостър Едмънд – извънбрачен син на Глостър Кюран – придворен Старец – изполичар на Глостър Лекар – при Корделия Шут – на Лир Освалд – домоуправител на Гонерила Капитан – на служба при Едмънд Благородник – от обкръжението на Корделия Глашатай Слуги – на Корнуолския княз Рицари от свитата на Лир, офицери, пратеници, войници, придворни.

Резюме Първо действие

Крал Лир от Британия, възрастен и желаещ да се оттегли от отговорностите си към монархията, решава да разпредели земите си между трите си дъщери – Гонерила, Регана и Корделия. Обявява, че ще даде най-голямата част на онази, която го обича най-много.

Най-голямата – Гонерила, говори първа:

Трогнат от нейното ласкателство, Лир ѝ дава нейния дял. След това присъжда на Регана нейния дял, след думите ѝ:

Когато идва редът на най-малката и любима дъщеря, Корделия, тя отначало отказва да говори:„Нищо, милорд.“ и тогава заявява, че нищо не може да се сравни с нейната любов, нито има думи, подходящи да я изразят. Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 489

Тя отговаря честно и прямо, което вбесява Лир. В своя гняв той лишава от наследство Корделия и разделя нейния дял между сестрите ѝ. Графът на Глостър и графът на Кент наблюдавали тази сцена. Разделяйки земите си между Гонерила и Регана, Лир разделя земите си на равни части между благородниците – Обланския княз (съпругът на Гонерила) и Корнуилския княз (съпруга на Регана). Кент възразява срещу несправедливото отношение на Лир спрямо Корделия, вбесен от протестите на Кент, Лир го прогонва от своята страна. Тогава Лир призовава княза на Бургундия и краля на Франция, и двамата предлагали преди брак на Корделия. Разбирайки за нейното обезнаследяване, князът на Бургундия оттегля своето предложение, но кралят на Франция, впечатлен от нейната честност, пожелава тя да му стане жена, въпреки че е лишена от бащиното наследство. Кралят на Франция е потресен от решението на Лир, защото до този момент бащата е ценял високо Корделия и я е облагодетелствал. През това време Глостър е представил своя незаконен син Едмънд на Кент. Лир обявява, че ще живее заедно с Гонерила и Регана и техните съпрузи, като ще стои при всяка по месец. Той си запазва свитата от сто рицари, за да подкрепя дъщерите си. Гонерила и Регана говорят тайно как техните обяснения в любов били фалшиви и че намират Лир за един глупав старец.

Извънбрачният син на Глостър, Едмънд, негодува срещу своя незаконен статут и планира да се отърве от по-големия си брат Едгар. Той подмамва баща си със забравено писмо, карайки го да мисли, че Едгар планува да превземе земята. Кент се връща от изгнаничеството, наричайки се Кай, и Лир го наема като прислужник. В къщата на Гонерила Лир и Кент спорят с Освалд. Лир разбира, че след като вече има власт, Гонерила не го уважава. Тя му заповядва да намали броя на личната си свита. Показва високомерие и неуважение. Вбесен, Лир тръгва към дома на Регана. Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 517

Шутът упреква Лир за неговата глупост да даде всичко на Регана и Гонерила и предвижда, че Регана ще се отнесе също толкова зле с него: „Ще видиш, че другата ти дъщеря ще се отнесе към теб по същия начин, защото, макар тя да прилича по вид на тази, колкото киселицата прилича на сладката ябълка, аз си знам, каквото си знам.“Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 487

Второ действие

Едмънд научава от Кюрън, придворен, че е възможно да има война между Корнуолския княз и Олбанския княз, и че Регана и Корнуолския княз ще пристигнат в двореца на Глостър същата вечер. Възползвайки се от тяхното посещение, Едмънд е готов да се възползва от това за своите планове. Той убеждава Едгар да избяга сам. Едмънд инсценира атака от страна на Едгар и Глостър напълно се убеждава в намеренията на сина си. Той напълно обезнаследява Едгар и го обявява за беглец. Регана убеждава Глостър, че Едгар се държи така, защото е бил убеждаван от рицарите на Лир да предаде баща си. Едмънд се съгласява да служи на Корнуолския княз.

Носейки писмото на Лир до Регана, Кент среща Освалд отново в дома на Глостър, скарва се с него и става съмнителен за Регана и нейния съпруг, затова е пратен в затвор. Когато Лир пристига, той възразява срещу лошото отношение към неговия пратеник, но Регана е пренебрежителна към баща си също като Гонерила.

Кратката трета сцена показва, че Едгар бяга в гората. Той решава да се предпази се представи за Том без дом, и да се преструва на луд.

Четвъртата сцена връща действието обратно в замъка Глостър. Лир пристига и намира граф Кент заключен. Той е ужасен, че е арестуван от дъщеря му. Кент описва обстоятелствата, при които е арестуван, а Лир иска да се изправи срещу дъщеря си. Той призовава Глостър да призове и Регана. Тя отказва да приеме баща си. Лир е разярен, но безсилен. Гонерила пристига и подкрепя доводите на сестра си срещу него. Лир се оставя изцяло на гнева си. Той се втурва навън в бурята, придружен от Шута. По-късно Кент го последва, за да го защити. Глостър протестира срещу лошото отношение към Лир. Единствената компания на Лир остават Кент и Шута. Скитайки се в пустошта след бурята, Едгар, в образа на лудия Том, среща Лир. Докато Едгар бърбори безсмислици, Лир се отрича от дъщерите си. Кент им намира подслон.

Трето действие

Третото действие се извършва в пустошта, по време на нестихващата буря и в замъка граф Глостър.

В четвъртата сцена (с изключение на Корделия) всички „герои“ на драмата се срещат едновременно на едно място – навесът: Лир, неговият слуга Кай (Кент), Шута, Глостър, Том без дом (синът на Глостър – Едгар). Историята на Лир кулминира с въображаемата съдебна сцена: „Откривам съд над тях!“

В седмата сцена Едмънд предава Глостър на Регана и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френска инвазия, целяща да върне Лир на трона. И реално френска армия пристига в Британия, след като Едмънд заминава с Гонерила да предупреди Олбанският княз за инвазията, Глостър е арестуван. Регана и Корнуолският княз изтръгват очите на Глостър. В това време слуга става свидетел на сцената, и изпълнен с гняв, напада Корнуолският княз, ранявайки го смъртоносно. Регана убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.

Четвърто действие

Четвъртото действие се играе предимно в Дувър и около града.

Едгар, в образа на лу]ия, среща своя ослепен баща в пустошта. Глостър, не разпознавайки го, умолява Том да го отведе до скалата в Довър, за да може да се хвърли от там. Гонерила открива, че намира Едмънд за по-привлекателен от честния ѝ съпруг Олбанския княз, пред когото тя има страхопочитание. Олбанския княз страда от гузна съвест – той е отвратен от отношението на сестрите към Лир и манипулирането на Глостър и се отрича от съпругата си. Гонерила изпраща Едмънд обратно при Регана. Получавайки новините за смъртта на Корнуолския княз, тя се страхува, че овдовялата ѝ сестра може да отмъкне Едмънд и да му изпрати писмо чрез Олбанския княз. Вече сам с Лир, Кент го води към френската армия, която е придружена от Корделия. Но Лир е полудял и ужасно засрамен от предишната си безразсъдност. С подстрекателството на Регана, Олбанския княз обединява армията си с нейната срещу Франция. Подозренията на Гонерила спрямо Регана се потвърждават. Регана правилно се досеща за смисъла на нейното писмо и заявява, че е по-добра партия за Едмънд. Едгар се преструва, че води Глостър към скала, тогава променя гласа си и казва на Глостър, че е чудодейно оцелял след ужасно падане.

Появява се Лир, вече напълно луд. Той казва, че целият свят е покварен и времето му изтича.

Появява се Освалд, все още търсещ Едмънд. По заповед на Регана, той се опитва да убие Глостър, но бива убит от Едгар. В джоба на Освалд Едгар намира писмото на Гонерила, в което тя подстрекава Едмънд да убие съпруга ѝ и да я вземе за своя съпруга. Кент и Корделия поемат отговорността за Лир, чиято лудост бързо преминава. Регана, Гонерила, Олбанския княз и Едмънд срещат своите сили. Олбанския княз настоява да се сражават с френската армия, но да не нараняван Лир или Корделия. Двете сестри жадуват за Едмънд, който е правил обещания и на двете. Той обмисля положението и планува убийствата на Олбанския княз, Лир и Корделия. Едгар дава писмото на Гонерила на нейния съпруг. Армиите се срещат в битка, британците надделяват над французите. Лир и Корделия са заловени. Едмънд отпраща Лир и Корделия с тайна заповед от него (представляващ Регана и нейните сили) и Гонерила (представяща тези на Олбанския княз) са за екзекуцията на Корделия.

Пето действие