Промахон-Тополница

Промахон-Тополница ( X. Koυκoύλη-Xρυσανθάκη, H. Todorova,I. Ασλάνης, J. Bojadziev, Φ. Kωνσταντoπoύλoυ,I. Vajsov, M. Βάλλα, V. Draganov. Nεoλιθικόςοικισμός Πρoμαχώνoς-Τopolnica. Πρόγραμμαελληνoβoυλγαρικής συνεργασίας.). – Δέκα Xρόυια Aρχαιολογικό έργο στη Mακεδoυία και Θράκη (ΔXΑEMΘ) (Thessaloniki 1997), 123–127. Παπαθανασόπουλος, Γ.Α. (εκδ.), Nεολιθικός Πολιτισμός στην Eλλάδα, Ίδρυμα N.Π. Γουλανδρή-Mουσείο Kυκλαδικής Tέχνης, Aθήνα 1996, αρ. κατ. 84. Νέες ανασκαφικές έρευνες στη Νεολιθική Μακεδονία (Μέρος Γ΄) Προμαχών-Topolnica) е името на праисторическо селище разположено на българо-гръцката граница, недалеч от десния бряг на река Струма — началото на Рупелското дефиле. Намира се между българското село Тополница и гръцкото Драготин (Промахон, Προμαχώνας).Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project.

Административно селището е разделено на две части: български сектор — Тополница, и гръцки сектор — Промахон. До 1992 година, когато започват археологическите проучвания в гръцкия сектор Промахон, селището е известно единствено с българското си име — Тополница. Именно това е селището, чиито проучвания дават името на културата Тополница–Акропотамос — голяма къснонеолитна култура, разпространена в долината на река Струма.Тодорова—Вайсов. Неолитните култури в България. В: Х. Тодорова, И. Вайсов. Новокаменната епоха в България. София 1993, 113—116

Материалите от българския сектор Тополница се намират в НАИМ-БАН, НИМ-София, РИМ-Благоевград и ИМ-Петрич, а от гръцкия Промахон — в Археологическия музей в Сяр (Серес) и базата в санаториума при Валовища (Сидирокастро).

Местоположение

{ "type": "FeatureCollection", "features": [ { "type": "Feature", "properties": { "marker-symbol": "cross", "marker-size": "small", "marker-color": "#B80000"}, "geometry": { "type": "Point", "coordinates": [ 23.328884, 41.386820 ] } } ] }

Праисторическото селище Промахон-Тополница се намира на границата между България и Гърция в югозападния ъгъл на България, около гранична пирамида № 63. Днешната държавната граница разделя обекта на две, от които попадащата в България част се нарича сектор Тополница, а в гръцката — сектор Прамахон.

Праисторическото селище лежи на 1 km западно от десния бряг на река Струма, на 2 km южно от българското село Тополница (България), 3.5 km северозападно от село Промахон (Гърция). Разположено е на ръба на една от надзаливните ѝ издължени тераси, в подножието на източните склонове на планината Беласица. Това е западната част на една от широките долини по поречието на река Струма, която граничи на изток със Сенгелската планина. Много е вероятно в миналото водите на река Струма да са преминавали по-близо до праисторическото селище.

В България местността, където се намира селището, се нарича Кременица. Геологията на района показва, че селището е построено върху голям eрозионен конус.

Праисторическото селище заема площ от около 40 декара. Доминантното му географско положение може да се приеме като указание за това, че жителите му са контролирали преминаването през Рупелското дефиле, а с това и търговския път по река Струма.

Промахон-Тополница е важното свързващо звено между неолитните култури на Северна Гърция и тези от Югозападна България и Сърбия. В края на шестото и началото на петото хилядолетие пр. Хр. селището е имало ключова роля за праисторията на тази част от Балканския полуостров и за култовите практики в района. Животът в него е продължил около 400 години, между 5100 и 4700 г. пр. Хр.

История на проучванията Праисторическото селище Промахон-Тополница е открито през 1979 година от Димитрина Бъчварова, тогавашен директор на музея в град Петрич. По това време тя прави серии от теренни обхождания с участието на ученици, членове на кръжока „Млад историк“. Обектът е регистриран и през 1980 година от българо-полската експедиция „Струма“ проучваща селищната мрежа по поречията на реките Струмешница и Средна Струма. Обхожданията са направени под ръководството на Мечислав Домарадски. В тях са участвали и: Лиляна Перничева-Перец, Малгожата Гремска-Кулов и Илия Кулов.

Археологическите проучвания на селището започват през 1980 година и продължават повече от 20 години. Разкопките в сектор Тополница се провеждат без прекъсване от 1980 до 1991 година и се ръководят от Хенриета ТодороваВайсов, Ив. Зидаров, П. Промахон-Тополница, сектор Тополница (геофизични изследвания). Археологически открития и разкопки през 2010 г., София, 2011, стр. 48., Тодор Димов, Явор Бояджиев и Иван Вайсов. По това време мястото е строго охранявана „затворена“ гранична зона поради което и проучванията са били с ограничен времеви диапазон.

Проучванията на гръцкия сектор Промахон започват през 1992 година и продължават до 2002 година.Публикация от 1994 год. за първите години от археологическите проучвания на гръцкия сектор Промахон Те се ръководят от Хайдо Кукули-Хрисантаки и Йоанис Асланис. В рамките на гръцко-български проект в тях участва и български екип начело с Хенриета Тодорова, в който влизат: Явор Бояджиев, Иван Вайсов, Веселин Драганов и Калин Димитров.

Методика на проучванията Наред с традиционните археологически методи на проучване неолитното селище Промахон-Тополница е изследвано и с методите на геофизиката.2010—2011 — Промахон-Тополница, сектор Тополница, резултати от геофизичните проучвания2014 — Geophysical investigation and archaeological reality in the neolithic settlement Promachon-Topolnica (GR) С методите на геоелектриката (Вертикално електро сондиране) е изследвана цялата територия на селището, а с методите на геомагнетиката — българския сектор Тополница и малка част от гръцкия сектор Помахон. Резултатите от тези изследванията показват, че ранното селище е било с по-малка площ и е оградено с широк вал с полегата външна и отвесна вътрешна стена.

Резултати от археологическите проучвания Праисторическото селище Промахон-Тополница има три основни фази на развитие. Те най-добре са представени в стратиграфията на вкопания храм в сектор Промахон.Promachon-Topolnica. Cult structures from Middle Struma (Presentation Pernik - 2023)

Фаза I (5250—5100 г. пр. Хр.)

През първата фаза от живота на селището тук е изграден голям, сутеренен храм, вкопан на 3 м. в стерилния пласт. Той е бил двуетажен. Долната му, вкопана част е служила за извършване на жертвоприношения. Там е открит голям брой букраниони — фронтални части от бичи черепи. Отвесните стени на храма са били укрепени с вертикално поставени дървени колове върху които са били закачени споменатите черепи на бикове. Тези черепи са били обработвани предварително, като е отстранявана тилната им част, а с червена охра са оцветявани лицевите им такава.PROMACHON-TOPOLNICA. Contacts and communication breakdowns in the distant past at the modern Bulgarian-Greek border (Poster 2014) На места върху стените е имало дървена обшивка изрисувана с многоцвента геометрична украса. В сутерена се е влизало по стълба през отвор разположен в пода на храма. Има вероятност покривната конструкция на вкопания храм да е била равна, с овална форма, изградена от масивна дървена конструкция. Депонираните в сутерена керамични съдове, високите кухи цилиндрични столчета използвани за направата на ударни музикални инструменти, аскоси, множество черепи от биковеTrantalidou, KATERINA. “Dans l’ombre du rite : vestiges d’animaux et pratiques sacrificielles en Grèce antique. Note sur la diversité des contextes et les difficultés de recherche rencontrées.” In: Gunnel Ekroth, Jenny Wallensten (Ed’s.). Bones, behaviour and belief. The zooarchaeological evidence as a source for ritual practice in ancient Greece and beyond. ACTA INSTITUTI ATHENIENSIS REGNI SUECIAE, SERIES IN 4°, 55. Stockholm 2023, 61—86., антропоморфни фигурки, някои от които неизпечени и грубо моделирани, глинени светилници и др. специфични предмети, както и многобройните напластявания говорят за цикличност на практикуваните в храма култовите ритуали.Promachon-Topolnica. Cult structures from Middle Struma (Presentation Pernik - 2023)

Фактически селището от този период представлява изграден около храма комплекс ограден с широк глинен вал. Много е вероятно сгради му да имат пряка връзка с култовите практики, което превръща селището в регионално — култово такова. Откритите големи дупки от колове предполагат, че сградите са били с масивни дървени подпори, като същите са били обединени в комплекси (клъстери) обединяващи по няколко сгради под общ — равен покрив, който също е бил използван в ежедневието. Доказателство за това са откриваните паднали от покрива отухлени елементи от топлинни съоръжения и глинени подници. Малко е вероятно, но не може да се изключи, че част от сградите са били двуетажни. Сутеренът на сградите от първата фаза е бил вкопан около 50 см в стерила.

Първото селище е загинало при пожар, доказателство за което е откриването на мощен пепеляв пласт запечатващ деструкциите на сградите. Не е изключено (но все още недоказано) опожаряването на селището да е следствие от външна интервенция.

Специфично за керамиката от тази фаза е наличието на голямо количество специална такава, украсена с гъста субстанция направена на основа черен растителен катран (сок извличан от корените и кората на иглолисти и широколистни растения) примесен с фини прахови частициDushka Urem-Kotsoua, Sofia Mitkidoub, Evangelia Dimitrakoudib, Nikolaos Kokkinosb, Maria Ntinou. 2018. Following their tears: Production and use of plant exudates in the Neolithic of North Aegean and the Balkans. – Quaternary International 2018, Volume 496, Pages 68–79. (неправилно наричан битум). Получената гъста субстанция е използван за залепване на геометрични орнаментални пана направени от бялата кора на бреза следи от която са открити върху стените на някои от керамичните съдове.Суванджиев, И. Орнаментиране c органични вещества през неолита. – In: Борис Д. Борисов (Ed.). Проф. д-р. Борис. Д. Борисов. Ученици и приятели. Велико Търново (Издателство "Ибис") 2016, 139–166. Откриването им в сутерена на храма определено говори за култовия характер на тази категория керамични съдове.

Характерно за керамиката от този период е и появата на такава украсена в стил Промахон (орнаментални композиции направени от червено боядисани широки полета)I. Vajsov. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 79–120 и на една специфична категория керамични съдове – т.нар. брек-топед (black-topped) керамика. За пръв път се появяват и аскосите, някои от които с врязана украса и изразени анропо-зооморфни черти.

Общата характеристика на керамичния комплекс недвусмислено говори за това, че селището е едно от периферните такива на северозападната култура Винча В2, успешно наложила определени култови практики в района. Към тази фаза се отнасят и първите данни за появата на едно южно население — култура Тополница-Акропотамос.

Фаза II (5100—4900 г. пр. Хр.)