Синадина () е византийска аристократка от XI век, която през 70-те години на века била за кратко унгарска кралица. Предполага се, че е била съпруга на унгарския крал Геза I. Една хипотеза я идентифицира с кралица Арета, спомената в един документ, който изследователи датират към 1098/99.

Споменаване Единственото историческо сведение за нея се съдържа в едно кратко съобщение в „Продължителя на Скилица“ (Scylitzes Continuatus), където тя е спомената с фамилното си име Синадина, без да се съобщава личното ѝ име. Там обаче категорично е посочено, че тя е дъщеря на Теодул Синадин и се пада племенница на император Никифор III Вотаниат, който я е дал за съпруга на унгарския крал, а след смъртта на мъжа си тя отново се е завърнала в Константинопол.

Датиране Подобно на Синадина, и съпругът ѝ също не е споменат поименно, а това оставя неразрешени въпросите за неговата индентификация и за времето, през което тя е била кралица на Унгария. Все пак някои изследователи успяват да го идентифицират с унгарския крал Геза I, за когото се смята, че е изобразен върху една от емайлираните плочки от унгарската корона на Свети Стефан. Неизвестна е и годината, към която може да бъде отнесена венчавката на Синадаина и въпросния унгарски крал. Раймунд Кербл отнася събитието между 1064 г. и 1067 г., когато Геза все още не е бил унгарски крал, а Роман Диоген и Никифор Вотаниат са начело съответно на дунавските теми България и Паристрион. Според това мнение въпросният брак е сключен като „частна сделка“ между Геза и византийските командири в областите на Византия по Дунава. Вероятно по това време Геза е управлявал югоизточната част на Унгария в съседство с Византия и се е намирал в обтегнати отношения с братовчед си и унгарския крал по това време – Шаломон I, а бракът с една византийка е спечелил важно преимущество за Геза.

Въпреки враждите си, през 1071 г., Геза и Шаломон предприемат общи действия за завладяването на Белград. Оттам Жан-Клод Шейне и Джонатан Шепард допускат, че бракът на Синадина и Геза трябва да е сключен към 1074 г., тъй като пасажът относно Синадина ясно намеква, че към момента на сватбата им съпругът ѝ вече е бил крал, а и въпросната година кореспондира с времето, през което правителството на Михаил VII Дука се опитва да закрепи положението на западните и северните граници на империята, заради натиска на селджукските турци от изток

Като единствена друга възможност, освен да е била жена на Геза I, е сочена тази е Синадина да е била омъжена за неговия брат и приемник – крал Ласло I (1077 – 1095), което би изместило омъжването ѝ след 1077 г., а завръщането ѝ в Константинопол – след смъртта на последния през 1095 г., което излиза извън хронологичния период, обхванат от „Продължителя на Скилица“, който не споменава нито едно събитие от 90-те години на века, докато смъртта на Геза I на 25 април 1077 г. кореспондира с времето, към което се отнася разказът в книгата, което означава, че към октомври на 1079 г. овдовялата Синадина вече се е била завърнала във Византия. От сведението, че Синадина се е завърнала в Константинопол след смъртта на мъжа си, може да се предположи, че бракът им е останал бездетен, а децата на Геза I най-вероятно са били от негов предишен брак, по-конкретно – от този с лимбургската принцеса София (Софи от Лооз/София Лунска; на унгарски: Loozi Zsófia).

Вижте също Йоан Скилица Унгарска аристокрация Юдит Швабска Дук Никифор Синадин Калман Книжник Анна Дукина

Бележки

Източници

Категория:Византийци Категория:Унгарски кралици Категория:Синадини