Харитон Изповедник (; средата на III век, Икониум, Мала Азия – 350, Юдейска пустиня) е раннохристиянски монах. Той е почитан като светец от Западната и Източната църква.
Житие За житието му узнаваме от „Житието на Харитон“ от VI век, написано от анонимен монах. То съдържа елементи, подкрепени от съвременни археологически разкопки.
Ранен живот Харитон е роден в Кония, византийската провинция Ликаония. 270 – 275 г. По време на гоненията срещу християни, когато управлява император Аврелиан, той е бил измъчван и е бил близо до това да стане мъченик."Venerable Chariton the Confessor, Abbot of Palestine", Orthodox Church in America Освободен от затвора след смъртта на Аврелиан, той съжалява, че не е умрял като мъченик.
Фаран близо до Йерусалим След освобождаването му през 275 г., отива на поклонение в Йерусалим и други свети места. Харитон е отвлечен от бандити след което е отведен в пещера в долината Фаран (Wadi Qelt). Традиционният разказ гласи, че неговите похитители умрели след като пили вино, отровено от змия."Venerable Chariton the Confessor, Abbot of Palestine", Orthodox Church in America Харитон решил да остане като отшелник в пещерата след тази случка. Там той построил църква и основал манастирEncyclopaedia Judaica, Thomson Gale (2007): Dok, първият от тип „лавра“.
Дука близо до Йерихон По-късно се премества и води монашески живот в Планината на изкушението (Jebel Quruntul) близо до Йерихон. Там той създава лаврата на Дука върху руините на Хасмонейската и Иродианската крепост Док.
Сука (Старата лавра в Текоа)
След това той основава трети манастир в долината на Текоа, наречен Сука и по-късно известен като Старата лавра.
В Сука той в крайна сметка се премества в пещера на скала близо до центъра на лаврата, известна като „Висящата пещера на Харитон“, чиито останки са открити от израелския археолог Йизхар Хиршфелд.
Наследство Харитон е важен светец, главно защото той установява със собствен пример правилата за монашеския живот в Юдейската пустиня, в контекста на манастирите от тип „лавра“. Тези правила се превърнати в основни черти на монашеското управление навсякъде, основано на аскетизъм и уединение: той живеел в мълчание, ядял само определени видове храна и само след залез слънце, извършвал физически труд, прекарвал нощта в редуване на сън и пеене на псалми, молел се във фиксирани часове, оставал в килията си и контролирал мислите си.
Според легендата той е измислил обреда на монашеското пострижение.
Източници
Библиография Leah Di Segni: The Life of Chariton, in: Ascetic Behavior in Greco-Roman Antiquity: A Sourcebook (Studies in Antiquity and Christianity), Vincent L. Wimbush, Minneapolis 1990, , p. 393 – 421. Shehadeh, Raja: Palestinian Walks, pp. 136 – 7. Profile Books (2008),
Категория:Починали през 4 век Категория:Родени през 3 век Категория:Християнски светци от IV век