Канцлер на Руската империя () е граждански (държавен) чин 1-ви клас в Таблицата на ранговете в Руската империя.
Таблицата на ранговете разграничава между граждански, военни и придворни чинове. От гражданските чинове, канцлерската длъжност бил най-високият чин. Най-често този чин се присъждал на министъра на външните работи. Ако министърът притежавал чин от 2-ри клас (действителен таен съветник), той можел да бъде титулован вицеканцлер.
Гражданският чин на канцлера съответствал на военните чинове генерал-адмирал от флота, генерал-фелдмаршал от армията и на гражданския чин действителен таен съветник 1-ви клас.
Формата за титуловане (обръщение) на канцлера била: Ваше високопревъзходителство.
През цялата история на Руската империя е имало по-малко канцлери, отколкото управляващи монарси. По правило (с изключение на периода на Наполеоновите войни) в държавата е имало само един канцлер.
Между смъртта на един канцлер и назначаването на длъжност на нов канцлер не рядко са минавали години.
През последните 50 години от съществуването на монархията, с изключение на Александър Горчаков, този чин не е бил присъждан на никого другиго, но и не е бил официално премахнат. Последните си 35 години (след смъртта на Горчаков) Руската империя прекарва без канцлер.
Канцлери на руската империя +№Портретиме на канцлера (години на живот)СлужбаВицеканцлерДържавен главаЗабележкиНачалоКрай1Фьодор Алексеевич Головин (1650—1706 г.)16991706Пьотр Павлович Шафиров (официално станал вицеканцлер през 1709 г., но като втори човек в Посолския приказ (Външно министерство) се издига още през 1704 г., където остава в тази си длъжност до 1723 г.)Петър IГлава на Посолския приказ (от 1699 г. до 1706 г.), който започнал да се нарича по европейски стил „канцлер“.2Гавриил Иванович Головкин (1660—1734 г.)17061734Назначен е за канцлер през 1706 г. след смъртта на Головин. Едновременно е бил президент на Колегията по външните работи.Андрей Иванович Остерман (от 1723 г. изпълнявал длъжността вицепрезидент на Колегията по Външните работи, през 1725 г. получил чин вицеканцлер, занимавал се с тази длъжност изцяло до 1741 г. и фактически ръководел цялата външна политика на империята)Екатерина IПетър IIАнна Иоанновна3Алексей Михайлович Черкаский (1680—1742 г.)17401742Иван VIНазначен е за канцлер веднага след преврата за свалянето на Бирон и едновременно с това е и министър в кабинета и президент на Колегията по външните работи (до 1742 г.).Михаил Гаврилович Головкин (син на канцлер от епохата на Петър I, заемал е длъжността вицеканцлер през 1741 г., бил е арестуван през Дворцовия преврат от 25 ноября 1741 г., изпратен е в изгнание)Алексей Петрович Бестужев-Рюмин (след преврата от 25 ноември 1741 г. става втория по важност човек в Колегията по външните работи, назначен е за вицеканцлер)Елизавета Петровна4Алексей Петрович Бестужев-Рюмин (1693—1766 г.)17441758Михаил Илларионович Воронцов (през 1743 г. става втория по важност човек в Колегията по външните работи, през 1744 г. е назначен за вицеканцлер, става и вицепрезидент на Колегията)Назначен за вицепрезидент от Елисавета Петровна през 1742 г., а през 1744 г. – за канцлер. Арестуван и лишен от този чин през 1758 г. по обвинение в узурпиране на императорската власт, изпратен в изгнание.5Михаил Илларионович Воронцов (1714—1767 г.)17581765Вакантно между 1758 и 1762 г.На 23 ноември 1758 г. той е произведен в чин на канцлер и президент на Колегията по външните работи. През 1763 г. е отстранен от поста си на президент на Колегията по външните работи и през 1765 г. е накаран да си подаде оставката.Александър Михайлович Голицъйн (назначен от Петър III за вицеканцлер и вицепрезидент на Колегията по външните работи (заповедта е подготвена още при Елисавета Петровна, но тя не може да я утвърди поради заболяване). Пенсионира се през 1775 г.)Петър IIIЕкатерина IIВакантно (Екатерина II не е назначавала канцлери)176517961-ви период: Панин и Бестужев (върнат от изгнание) отговарят за всички въпроси.Иван Андреевич Остерман (назначен от Екатерина II след оставката на Голицин. Той не участва пряко в делата на Колегията по външна политика, а е само първият човек в нея)2-ри период: Панин и БезбородкоАлександър Андреевич Безбородко (назначен от Екатерина II на мястото на Остерман. Паралелно с това, той е и неин държавен секретар.)3-ти период: Безбородко и Бакунин6Иван Андреевич Остерман (1725—1811 г.)17961797Павел IНазначен е за канцлер заради усърдната си работа, но поради интриги и напреднала възраст подава оставка.7Александър Андреевич Безбородко (1747—1799 г.)17971799Александър Борисович Куракин
(назначен за вицеканцлер на мястото на Безбородко, подава оставка през 1798 г. заради придворни интриги)Заради старателната си работа в Колегията по външните работи той е назначен за канцлер и президент на колегията. Според една от версиите той получава този пост за това, че е изгорил завещанието на Екатерина II, която искала да отнеме престола от сина си Петър и да го завещае направо на внука си Александър. Той не го сторил и на трона се възкачил Петър, който в признателност, му дал канцлерския чин. Умира от парализа през 1799 г.Виктор Павлович Кочубей (племенник на Безбородко, става вицеканцлер и вицепрезидент на Колегията по външните работи през 1798 г.)Никита Петрович Панин (племенник на любимия възпитател на Павел I – Никита Иванович Панин. Всъщност той отговарял за цялата външна политика. През 1801 г. става президент на Колегията по външните работи, но изпада в немилост и подава оставка).Вакантно17991802Александр IЦялата външна политика се ръководела от Куракин, Панин, Ростопчин и Кочубей.Александър Борисович Куракин
(повторно назначен за вицеканцлер)Степан Алексеевич Колъйчьов
(годините на неговата служба като вицеканцлер съвпадат с тези на Кочубей)8Александр Романович Воронцов (1741—1805 г.)18021805Виктор Павлович Кочубей (Многократно става вицеканцлер; президент е на Колегията по външна политика до 1802 г. (неин последен; след това тя се реформира и новоучредява като министерство);
Заема длъжността вицеканцлер до 1823 г. (с прекъсвания); става първият министър на вътрешните работи (също с прекъсвания))Назначен е за канцлер по време на разпадането на Паниновата система и съюза с Австрия и Великобритания. Става първи министър на външните работи (до 1804 г.). Умира по време на мандата си.ВакантноВакантно180518099Николай Петрович Румянцев (1754—1826 г.)18091826Член на Постоянния съвет (1801 г.), министър на външните работи (1801-1814 г.), министър на търговията (1810 г.), през 1809 г. е назначен за канцлер, от 1810 г. до 1812 г. е председател на Държавния съвет. Пенсионира се през 1813 г., като запазва чина си на канцлер (до смъртта си).Николай IВакантно18261834Карл Василевич Неселроде (назначен за вицеканцлер след оставката на Кочубей. Преди това, от 1816 г., той ръководи Колегията по външни работи, а през 1822 г. е назначен за министър на външните работи.)10Виктор Павлович Кочубей (1768—1834 г.)1834В продължение на много години той изпълнява всички задължения на канцлер и оглавява Колегии, министерствата на вътрешните работи и на външните работи. През 1834 г. е назначен за канцлер и умира в края на същата година.11Карл Василевич Неселроде (1780—1862 г.)18441862Вакантно (повече не се извършват назначения на този чин)През 1844 г. е назначен за канцлер (предпоследен). Същевременно оглавява Министерството на външните работи (от 1816 г.). След смъртта на Николай I се пенсионира, но запазва чина си на канцлер.Александър II12Александр Михайлович Горчаков (1798—1883 г.)18671883Министър на външните работи от 1856 г., назначен за канцлер през 1867 г. заради усърдните си усилия. Всъщност се пенсионира през 1882 г., но запазва чина си. Той става последният канцлер на Руската империя.
Литература
Терещенко, Александр Власьевич. Опыт обозрения жизни сановников, управлявших иностранными делами в России . Санкт Петербург: Типография Императорской Академии, 1837 г. (на руски език)
Източници
Категория:Политика на Руската империя