Свръзката е шахматна тактика, при която дадена заплашена фигура не може да се премести, без да постави по-стойностна фигура под заплаха. Това е атака от фигура на далечно разстояние (дама, топ, офицер) срещу вражеска фигура (или пешка), зад която, по линията на атака (линията на захващане), има друга вражеска фигура (с равна или по-голяма стойност) или някакво важно поле. Нарича се още връзване/завръзване (, , ). Фигура под свръзка се нарича вързана или свързана. Офицерите, топовете и дамите могат да създават свръзки. Всяка фигура освен царят може да бъде вързана, включително пешката.Burgess, Graham. The Mammoth Book of Chess. Hachette UK, 2022.Свръзка По този начин, свръзката обикновено включва три фигури:
Свързваща е атакуващата фигура, която връзва. Свързана (заслоняваща) е прикриващата фигура, която е фиксирана и закрива защитената фигура. Фигурата, която я фиксира, обикновено ограничава нейната мобилност и атакуващи възможности. Прикрита е защитената фигура.
Свръзка е възможна и само с две фигури, ако фиксираната фигура защитава важно поле, а не друга фигура.
Фигура, която защитава своя цар, не губи способността си да атакува и на противниковия цар е забранено да отива в обсега на атака от такава фигура.
В позицията на диаграма 1 черният кон е вързан – който и да било негов ход би поставил черния цар в шах от белия офицер. Белият кон също е вързан – преместването му е позволено, но би поставило бялата дама под заплаха от черния топ. Свързващи фигури са офицерът и топът, а прикрити фигури – черният цар и дамата.
Обратното на свръзка е линеен удар („шпага“), при който по-ценна фигура под директна атака може да се премести, за да изложи по-малко ценна фигура на атака.
Типове свръзки 1. Пълна свръзка е тази, при която царят е защитената фигура, което пречи на свързаната фигура да напусне линията на свръзката. Има два вида пълни свръзки: Абсолютна – свръзка на фигура, която не може да се движи и по линията на свръзката, при което тя е напълно неспособна да се движи (диаграма 1).
Относителна (частична) – свръзка на фигура, която може да се движи по линията на свръзката. Тя може да е в състояние да вземе фигурата, която я свързва, но не може да напусне тази линия. Например, топ или дама могат да бъдат частично свързани по линия или ред, а офицер или дама могат да бъдат частично свързани по диагонал. Вземането на свързващата фигура може да бъде предимство или недостатък за играча, както е показано на диаграма 2: вързаната бяла пешка може да вземе свързващия офицер с печалба, но свързващият топ е защитен от царя, така че вземането му с дамата би загубило материал.
Дамата може да бъде свързана само частично, тъй като може да се движи във всяка линейна посока, докато конят може да бъде само напълно свързан поради уникалното си движение. Пешката е по-сложен случай; поради ограниченото ѝ условно движение, дали връзването на пешка е частично зависи от линията и посоката на връзването и от това дали има противникови фигури, които тя може да вземе.
2. Непълна свръзка е тази, при която царят не е защитената фигура и вързаната фигура може да напусне линията на свръзката (диаграма 1).
Фигурата може да даде шах или мат, дори когато е свързана. Поради това свойство, свързаната фигура може от своя страна да върже вражеска фигура (взаимна свръзка). Ако по линията на свръзката са разположени три или повече вражески фигури, свръзката се нарича сложна.
На диаграма 3 e показан мат от свързана бяла дама, очевидно отишла под свръзка след хода Д:с6#. Свързващата я черна дама Дd7 не може да защити от шаха, тъй като самата тя е свързана от офицера Оg4, а черният цар не може да се премести (конят Кf7 бие полето d8).
В позицията на диаграма 4 бялата царица не може да даде мат 1.Дс6#, както в предходния пример, тъй като е свързана от черната царица. Обаче нейната свръзка е относителна и тя може да отиде на d4 или d6 или да даде мат 1.Д:d7#.
Ако на линията на свръзката има и друга фигура на атакуващия играч, освен свързващата, свръзката се нарича замаскирана.
На диаграма 5 има замаскирана свръзка на черната дама по линията a7 — f7. С първия ход белите създават още една, сега по диагонала a2 — f7: 1.Да2! Заплахата 2.K:d6# косвено свързва черния топ на d5. 1…Дс7 2.e:d8K#! или 1…Дd7 2.e8Д# — косвена свръзка на черната дама, която в опит да защити от мата 2.K:d6# прикрива защитното действие на черните офицери 2.О:d8 и 2.О:е8.
Допълнителни варианти: 1…Ос7 2.Дf2# 1…Ke6 2.Оh5#.
Понякога фигура може да се счита за ситуационна свръзка. Подобно на относителната свръзка, ситуационната свръзка не ограничава законно движението на фигурата, но преместването на свързаната фигура извън линията на атака може да доведе до известна вреда за играча (напр. мат, незабавна загуба на играта, заемане на критично поле от противника и др.).
В позицията на диаграма 6 белите са на ход. Черният офицер на d5 е незащитен и белите могат да го вземат с 1.К:d5, обаче не трябва да играят така или по друг начин да местят коня, поради атаката с линеен удар 1....Тb1+, която печели топа на белите (царят е принуден да се премести, след това 2....Т:h1). Може да се каже, че белият кон е „свързан към полето b1“, а не към фигура. На следващия ход черните могат да го заплашат с 1....с5 и поради свръзката ще бъде изгубен, а сега заплашват с 1....О:h2. Затова белите трябва да играят 1. 0-0, а ако царят и топът са местени – 1.Цd2, за да избегнат ситуационната свръзка, при което губят само пешка след 1....О:h2.
Комбинация от свръзки е създаване на няколко последователни свръзки – рядко срещан, но много ефектен похват. На диаграма 7 е показана позиция, в която белите създават две пълни свръзки една след друга и печелят дамата: 1. Кf5+!! Дf7. Единствен отговор поради заплахата от мат Д:g7#, пешката е6 е свързана. Следва непредотвратима заплаха с шах-шех, използваща свръзка на пешката g7: 2. Кh6+!! Цh8 3. K:f7 T:f7 и белите печелят дамата за кон.
Действия при свръзка Има три начина за освобождаване от свръзка (диаграма 8):
преместване на прикритата фигура (Цf1/Цg3/Цh2); прогонване или вземане на свързващата фигура (a6/Kd6 или Д:b7); прикриване на свързаната фигура чрез поставяне на друга фигура на линията на свръзката (c6/Kd5/f3).
Може да се противодейства на свръзката и чрез други методи, по-важни за играта: заплаха от мат или по-голяма печалба на материал, създаване на по-силна свръзка и др.
Атакуващата страна се стреми да се възползва максимално от свръзката, например постигане на мат или материална печалба, тъй като противниковата защита отслабва (диаграми 9 и 10).
В позицията на диаграма 9 черните имат фигура и пешка повече, която е пред произвеждане, но фигурите им са пасивни, а свързаният офицер на с8 не може да защити царя от мат на атакуващите бели фигури – Tb8#.
Материалното преимущество на черните на диаграма 10 се обръща в полза на белите, които създават свръзка с 2 фигури и прикрито поле с хода 1. Ob4!!. Черният цар е затворен в ъгъла и дамата не може да избяга от заплахата поради заплаха от мат 2.Tf8#. Принудителна е жертвата ѝ за офицера 1. ... Д:b4 2. a:b4 и с качество и пешка повече белите печелят.
Вижте също Шахматна тактика Линеен удар Рентген (шахмат) Прикритие (шахмат) Речник на шахматни термини
Литература Зелепукин Н. П. – Словарь шахматной композиции. — Здоров'я. — К.: 1982. — С. 86 Сейраван Яссер – Шахматный учебник тактики // Связка или линейный удар: — М.: Астрель: АСТ, 2007. — С. 54—56 David Hooper et Kenneth Whyld – The Oxford Companion to Chess, 2d ed., Oxford University Press, 1992 (ISBN 0-19-866164-9) Burgess, Graham. The Mammoth Book of Chess. Hachette UK, 2022.
Източници
Категория:Шахматни термини