Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е професионален фолклорен ансамбъл в град Плевен, България. Състои от три звена: танцов състав, хоров състав и оркестър. Към 2024 година главен художествен ръководител е Красимир Кондов, а директор е Данаил Цолов. Финансиран е от община Плевен. От 2011 година ансамбълът носи името на Иван Вълев.
История Северняшкият ансамбъл е основан през 1959 година като окръжен представителен битов ансамбъл към читалище „Георги Димитров“ (днес „Съгласие“). На извънредно заседание на ръководството към читалището с протокол 112 от 20 ноември се назначават:
Гл.худ.р-л.: Стоян Свиларов Пом.рък.на хора: Васил Карагьозов Пом.рък.на орк.: Матей Велчев Рък.танц.съст.: Иван Стоев Пом.рък.танц. съст.: Иван Иванов - Манги Корепетитор: Денчо Генов Администратор: Тодор Минев
От 17 август 1961 година читалищното ръководство освобождава Стоян Свиларов от длъжността на главен художествен ръководител. На негово място, считано от 1 септември, е назначен Маестро Иван ВълевЗа нас, който издига ансамбъла и го ръководи в продължение на 30 години.
Годините 1959 - 1970 са период на създаване, развитие и утвърждаване. Това е най-трудният, но същевременно и най-интересният етап, в който един битов колектив се превръща в ансамбъл.
През 1971 година Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци получава своя професионален статут. Още с първата си премиера през 1972 година ансамбълът застава сигурно в редицата на водещите професионални ансамбли.
Периодът от 1971 до 1992 година ансамбълът нарича "Златните години".
През 1973 година щатните служители на ансамбъла наброяват 67 души. Макар и не голям, артистичният състав е в състояние да се справи със сериозните творчески задачи. За неговото професионално усъвършенстване се грижат както художествените ръководители, така и изтъкнати специалисти от БАН.
15 годишнината на ансамбъла се празнува с концерт спектакъл през 1974 година. Годината се свързва и с това, че ансамбълът напуска читалището, започва свой самостоятелен път и се обособява към ГСИК - Плевен. Най-голямото постижение по отношение материалната му база е добиването на самостоятелни и преустроени съобразно изискванията помещения. Ансамбълът разполага с репетиционни зали и за трите състава, шивалня, гардеробиерна, помещения за администрацията и собствен превоз за концерти и турнета.
През 1979 година ансамбълът изнася общо 144 концерта в Плевенски, Силистренски, Великотърновски, Врачански, Ловешки, Софийски, Бургаски, Сливенски, Ямболски и Русенски окръг. Правят се снимки за телевизията в София и Плевен.
На 16 май Северняшкият ансамбъл представя премиерния концерт-спектакъл "Годишните времена", изграден по сценарий на Богомил Гудев.
За творческия сезон 1981-1982 година ансамбълът участва в голям концерт, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава, който завършва с "Песен за България" на Иван Вълев.
1984 година минава под знака на 25 годишния юбилей. Новата програма е пищна музикално-танцова композиция, в която преобладава Мизия. Голяма част от постановките са реализирани с амбицията чрез тях да се покаже нов етап в творческото развитие на ансамбъла. ДКТ "Балкантон" подготвя албум-кутия с три грамофонни плочи на ансамбъла, придружени с художествен албум-анотация. Проличава нова линия за ансамбъла - във всеки момент на сцената се играе, пее и свири. Нови постановки са "Мизийски сборенски танци" (хор.: Д. Димитров; муз.: Ив. Вълев), "Мамини мили ергени" (хор.: Г. Хинов; муз.: А. Шопов), "Лазарски импресии" (хор.: Г. Ценковски; муз.: акад. Н. Кауфман) и др. Музикални творби от новата програма са "Ой, Росице, ой тревице" (обр. Ив. Вълев; солисти: В. Цочева и Д. Димитров), "Църни Цеко" (обр.: акад. Н. Кауфман) и др.
През 1985 година Северняшкият ансамбъл взема участие в Третия национален преглед на професионалните ансамбли за народни песни и танци в град Кюстендил. Първа награда печели песента на Николай Кауфман "Пило ли е магарето воду", изпълнена от хоровия състав на северняците. Ансамбълът получава добри отзиви и в научната литература. Отбелязва се високото професионално ниво на писане на музика към танц ("Лазарски импресии"; хор.: Г. Ценковски, муз.: акад. Н. Кауфман). Постановката е похвалена като творба, изчистена от сюжетност, разказвателност, но изведена до сценично обредно поведение чрез танц, в който се преплитат старинни лазарски и по-нови песни, разпространени чрез училищата.
На 1 и 2 юли 1988 година Северняшкият ансамбъл изнася премиерния концерт “Мизия – огнище българско” по сценография на Васил Доков. В новата програма има три основни музикално-танцови постановки: “Музикално-танцови картини от Видинско” (хор.: Г. Ценковски, муз.: Ив. Вълев; състои се от: "Белоградчишки игри", "Новоселки", "Острокапци", "Старинни ора"), “Песни и танци от поречието на река Вит” (хор.: Г. Хинов; муз.: Ив. Вълев; състои се от: "Тетевенки", "Шамани", "Хора на леса", "Гигенски ритми") и “Банатски празник” (хор.: Т. Бекирски; муз.: акад. Н. Кауфман). Спектакълът бива представен и в НДК на Декемврийските музикални вечери – София ’88, организиран от Съюза на музикалните дейци в България. За 1990 ансамбъла изнася 178 концерта в страната и чужбина. Съгласно подписани договори между "София-концерт" и канадската фирма "Интерконцерт" и след покана на известните импресарии Кирил Чимев и Ив Моро артисти от ансамбъла заминават за Канада, след което за САЩ. Изявите са общо 76 пред близо 80-хилядна публика.
1992 година започва с освобождаване поради пенсиониране на главния художествен ръководител Иван Вълев. Новият ръководител на ансамбъла е Ангел Шопов, а диригент на хора - Лилия Тошева. Гето Ценковски остава хореограф.
През 1994 Северняшкият ансамбъл празнува 35 години. Подарък за плевенчани е спектакълът "Заиграли са, запели" с режисьори Илиана Михова и Албена Кръстева. Концертът започва с нетрадиционно пластично решение - игра на сенки от Илиана Михова по музика на Ангел Шопов.
През 1999 година ансамбълът изнася 3 знакови концерта - по случай кръгъл юбилей, по случай 50-годишнината на Димитър Димитров - Мустака и по случай 60-годишнината на Ангел Шопов. От началото на новия сезон за главен художествен ръководител е назначена Лилия Тошева.
За 2002 година са реализирани 53 концерта в цялата страна и 25 музикално-образователни програми, предназначени за ученици и военнослужещи. Подготвят се три нови постановки от хореографите Тодор Бекирски ("На север от Балкана"; муз.: Г. Андреев), Тодор Карапчански ("Северняшка плетеница"; муз.: Цв. Цветков) и Албена Кръстева ("Среща на предела"; муз.: Кр. Кондов).
На 5 юли 2004 година в Плевен е представен нов концерт-спектакъл "Кристален извор", посветен на 45 годишнината на Северняшкия ансамбъл. Специално за него са създадени нови танцови постановки: “Пролетни игри” (хор.: Ил. Михова, муз.: Г. Андреев) и “Беломорски танци” (хор.: Ив. Иванов, муз.: Г. Андреев)." През 2005 година спектакълът е представен в зала 1 на НДК.
През 2008 година община Плевен и Северняшкият ансамбъл организират бенефис концерт по повод 80-ата годишнина на Маестро Иван Вълев. В зала "Плевен" е представен филмът "Северняшка въртележка", реализиран от режисьора Стефан Мушатов и екип от БНТ и посветен на Маестрото. Ансамбълът взема участие и в концерта "Класиците на българския танц", осъществен в зала 1 на Националния дворец на културата в София.
2009 година е известна с няколко знакови събития: 50-годишнина на ансамбъла, 60-годишнина и 40 години творческа дейност на солиста Димитър Димитров - Мустака. Хоровият състав 18 години по-късно отново участва в традиционния преглед "Нова българска музика" в НДК.
През 2011 Плевен е домакин на първото издание на Международния фолклорен фестивал "Плевен 2011", в който съорганизатор е Северняшкият ансамбъл. През август общинският съвет на Плевен решава ансамбълът да носи името на своя дългогодишен главен художествен ръководител и диригент Иван Вълев.
През 2014 година се празнува 55-годишнина на ансамбъла с концерта "Духът на Мизия" по сценарий и режисура на Георги Хинов. Поради големия интерес, спектакъла е повторен. от 4 до 6-и септември 2015 година в Плевен се провежда Международен балкански фолклорен фестивал "Плевен пее и танцува" с над 400 участници. Организатори са община Плевен и Северняшки ансамбъл.
След провеждане на конкурс през 2016 за главен художествен ръководител е назначен Красимир Кондов, а по-късно през годината и Мартин Мочков - за хореограф. Директор е Мариян Туджаров. През 2017 година Северняшкият ансамбъл представя проектът "Пей ми песен, северняко" с гост-солисти Димитър Димитров, Христо Косашки, Даниел Спасов, Милен Иванов, Петър Георгиев и мъжката вокална формация "Светоглас". Подарък за 140-годишнината от Плевенската епопея е спектакълът "От мегдана" по музика на Красимир Кондов и хореография на Мартин Мочков. От 2021, след конкурс, за директор е назначен Данаил Цолов.
Работата на ансамбъла е затруднена поради противоепидемичните мерки, свързани с COVID-19. При възможност концертната дейност продължава. Ансамбълът традиционно прави концерт по случай празника на Плевен. Състои се концертът "Да бъдем заедно" с учениците от НУИ "П. Пипков", посветен на 60 години от създаването на училището.
Северняшкият ансамбъл гостува на МФФ "Варненско лято" във Варна през август.Информация в artvarna.net Артистите участват и в програмата по посрещането на олимпийските шампионки Ивет Горанова и Стойка Кръстева в Плевен.
През декември се състои празничен концерт "Коледни искри".
2022 e изпълнена с успехи за Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“. Ансамбълът прави изяви на територията не само на България, но и в чужбина на два континента – Европа и Азия. Общата публика на хор, оркестър и танцов състав наброява около 300 000 души, а към голямата колекция от награди са добавени още.
От началото на 2022 Северняшкият ансамбъл започна своите концертни изяви из села и градове в България. Част от тях са в Плевен, Ловеч, София, Свищов, Кнежа, Исперих и др. Ансамбълът става част и от концерта „Фалмис и приятели“, организиран от Дружеството на банатските българи в България. Проведени са и няколко образователни концерта пред ученици.Други знакови концерти са четири от поредицата „Кръстопът на приятелството“, осъществени с Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и ансамбъл „Пирин“. Три от спектаклите са в чест на хореографа Тодор БекирскиИнформация във Facebook.
Неспиращи овации Северняшкия ансамбъл получава и на Националните празници на професионалното фолклорно изкуство в град Пазарджик.
Отличителни са турнетата през годината. За 4 месеца ансамбълът пътува 3 пъти в чужбина - в Унгария, в Швейцария и в Република Корея.
През декември певици от хòра за поредна година взимат участие в концерта на Плевенска филхармония „Аве Мария“ със солист Люси Дяковска. Състои се и празничният концерт „Коледен благослов“, на който гости са дългогодишният солист на ансамбъла Димитър Димитров и ученици от Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“.
В края на годината Северняшкият ансамбъл е отличен с награда за издигане престижа на Плевен в национален и международен мащаб. 2023 също е успешна. Ансамбълът не само прави близо 90 изяви в България и чужбина (Румъния), но и се сдобива с поредна награда. Започва подготовка на нови танцови постановки, песни и оркестрови мелодии, заложени за премиера през следващата година. Възстановява се постановката "Пролетни игри" по хореография на Илиана Михова.
От началото на годината започва изнасянето на образователни концерти в детски градини и училища на територията на Плевен. Ученическите програми са съсредоточени върху представянето на зимни и пролетни празници, запознаване с традиционни инструменти, песни и костюми.
Провежда се специален “Мъжки концерт за жените” по случай 8 март. Други знакови изяви са два концерта от поредицата „Кръстопът на приятелството“, осъществени съвместно с Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ и Ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“.