Анастас Янков Динков,Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий. наричан Македонския Гарибалди и Янко паша, е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Брат е на българския общественик Яков Янков и на Натанаил Янков. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.
Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при ГредетинМихайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10. През Руско-турската война (1877 – 1878) на 18 април 1877 г. постъпва на военна служба като доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.Опълченци от Македония
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик, а на 9 септември 1885 г. в чин поручик и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, на 2 август 1890 в чин майор. През 1896 година е произведен в чин подполковник и служи последователно като командир на 19-и пехотен шуменски полк, 21-ви пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:
В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от Осми пехотен приморски полк. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.
По време на военната си кариера служи и в Министерството на войната. На 14 февруари 1901 година е произведен в чин полковник и уволнен от служба.
Поход към Костурско и Горноджумайско въстание
В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. Още през юни 1902 година отрядът му, в който заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, пресича границата и се отправя към Леринско и родното му Костурско. От Пирин Янков пише укорително на княз Фердинанд:
Походът на Анастас Янков създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Поради това Янков се свързва с Коте Христов, с когото подготвя атентат в Лерин, но плановете им са осуетени дори от местните гъркомани и лично от Герман Каравангелис. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов. През октомври 1902 година Анастас Янков и Коте Христов се насочват към Костур, с планове да атакуват града. Край Бобища четите им са разкрити в началото на ноември от османски части и в завързалото се сражение дават много жертви. След това Анастас Янков бяга през Гърция в България.
Илинденско въстание През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.
На 1 март 1905 година серският гръцки консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.
Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Полена на село Влахи през април 1906 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 381.
Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:
Георги Константинов – Бистрицки пише за него:
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.
Военни звания Унтерофицер Подпоручик (30 август 1880) Поручик (9 септември 1885) Капитан (24 март 1886) Майор (2 август 1890) Подполковник (1896) Полковник (14 февруари 1901)
Източници
Шахов, Коста, ред., „Полковник Анастас Янков“, в-к Софийски новини, І, 29 април 1906 г., бр.11, стр.1. Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
Външни препратки „Изъ едно писмо на полковникъ Янковъ“ Иван Вазов. Радостта на сенките. Стихотворение за полковник Янков "Предизвикан отговор", публикувано във в-к "Реформи", год. VI, бр. 7, София, 11 януари 1904 година "Писмо от подполковник Янков до княз Фердинанд I за предстоящо преминаване на гръцки чети в Македония", Шумен, 1897 година
Родословие
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български опълченци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Загоричани Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български полковници Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали във Влахи