Уил Селф () е английски журналист, политически коментатор и писател на произведения в жанра научна фантастика, сатира, социална драма, публицистика и документалистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта SF-Encyclopedia Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта Elisa-Rolle
Биография и творчество Уил Уудард Селф е роден на 26 септември 1961 г. в Лондон, Англия, в семейството на Питър Селф, професор по публична администрация в Лондонското училище по икономика, и Илейн Розенблум от Куинс, Ню Йорк, асистент в издателство. Израства в Северен Лондон и прекарва една година в Итака, щат Ню Йорк. От малък е ненаситен читател и увлечен по произведенията на научната фантастика на Франк Хърбърт, Дж. Г. Балард и Филип К. Дик. Родителите му се разделят когато е деветгодишен, и се развеждат когато е 18-годишен, в резултат на което той е емоционално объркано и саморазрушително дете, нараняващо се с цигарени угарки и ножове, преди да започне да експериментира с лекарства, а след това с леки и тежки наркотици, включително хероин. През този период се бори с психически проблеми и на 20 години започва лечение. Учи в независимо училище за момчета в Хампстед, а после в училище в Източен Финчли в Лондон. Следва философия, политика и икономика в Ексетър колидж на Оксфордския университет, където получава магистърска степен с отличие. В университета е редактор и чест сътрудник на подземния ляв студентски вестник Red Herring/Oxford Strumpet.
След дипломирането си работи на временни места към Лондонската община. Едновременно се опитва да работи като карикатурист и като стендъп комик. През 1986 г. се лекува в болница от наркозависимостта си. През 1989 г. започва да управлява малка издателска компания.
Първата му книга, сборникът с разкази „Количествената теория на лудостта“, е издадена през 1991 г., и получава одобрението на критиката. Първият му роман „Петел и бик“ (сбор от две новели за полова трансформация) е издаден през 1992 г. Неговият литературен стил е известен като безкомпромисно сатиричен, гротесков, наситен с черен хумор и фантастичен, с много препратки и алюзии към съвременната култура.
През 1995 г. започва работа като колумнист за вестник „Обзървър“. През 1997 г. е изпратен да отразява предизборната кампания на Джон Мейджър и е хванат от конкурентен журналист да използва хероин в самолета на министър-председателя, заради което е уволнен. Същата година става колумнист в „Таймс“, после от 1999 г. работи за „Индипендънт“, а от 2002 г. за „Ивнинг стандарт“. Едновременно има много изяви по британската телевизия. От 2009 г. пише две редуващи се двуседмични колони, една за „Ню Стейтсмен“ по социалните феномени и груповото поведение, и друга за „Риъл Милс“ за магазините за храна на улицата. От 2012 г. е преподавател по модерна мисъл в университета „Брунел“ в Лондон.
В периода 1989 – 1997 г. е женен за Катрин Чансълър, с която има син и дъщеря, а в периода 1997 – 2017 г. е женен за журналистката Дебора Ор, с която има двама сина. През 2011 г. е диагностициран със заболяването полицитемия вера (увеличено производство на еритроцити). В личния си живот колекционира ретро пишещи машини. От 2019 г. е вегетарианец.
Уил Селф живее в Лондон.
Произведения Самостоятелни романи Cock and Bull (1992) My Idea of Fun (1993) Great Apes (1997) How the Dead Live (2000) Dorian (2002) The Book of Dave (2006) The Butt (2008) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман Entirely Women (2010) Walking to Hollywood (2010)
Поредица „Чадърът“ (Umbrella) Umbrella (2012) Shark (2014) Phone (2017)
Новели A Report to the Minister (2009) How Was Your Day (2017)
Сборници с разкази The Quantity Theory of Insanity (1991) – награда „Джефри Фабер“ Grey Area (1994) A Story for Europe (1996) Tough, Tough Toys for Tough, Tough Boys (1998) Dr. Mukti and Other Tales of Woe (2004) Liver: A Fictional Organ with a Surface Anatomy of Four Lobes (2008) The Undivided Self: Selected Stories (2010) RED (2012) – с Рейчъл Къск, Ема Донахю, Макс Хейстингс, Виктория Хислъп, Антъни Хоровиц, Ханиф Курейши, Андрю Моушън и Сесилия Ахърн
Разкази Profit and Lust (1950) The End of the Relationship (1994)
на български език Лъжлива кръв – разказ, сп. „Гранта България“ бр. 6 (2015), прев. Пейчо Кънев
Документалистика Junk Mail (1995) Nicola Hicks (1998) The Idler 25 (1999) Sore Sites (2000) Perfidious Man (2000) Feeding Frenzy (2001) Psychogeography (2007) Psycho Too (2009) George Condo: Mental States (2011) – с Дейвид Мийнс The Unbearable Lightness of Being a Prawn Cracker (2012) Moonlight Travellers (2019) – с Куентин Блейк Will (2019) Why Read (2022)
Екранизации 2012 г. – The Minor Character – епизод от тв сериал, с Дейвид Тенант
Източници
Външни препратки на Уил Селф
Уил Селф: „Виждат ме като все още ходещ мъртъв бял мъж“, интервю в сайта на „Гардиън“
Категория:Писатели постмодернисти Категория:Английски журналисти Категория:Английски писатели Категория:Носители на награда „Удхаус“ Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Родени в Лондон Категория:Евреи в Англия