Лъка, още Лънка или Лънга (, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година: Λύγκα, Линка), е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География Селото е разположено на на 680 m надморска височина, на 17 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики). В селото е разположен Лъкенският манастир „Света Параскева“. През селото минава река Череши, която извира от Мурик в едноименната местност Череши, тече на изток и се влива в Чернево. В 1969 година реката е прекръстена на Керасорема (Κερασόρεμα), в превод Черешова река.

История В Османската империя В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъка е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.

В подготовката за въстание от ВМОРО Лъка е включена в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лънка (Λίγκα), Кайлярска каза, живеят 400 турци.

В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лънга (Λίγγα), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 400 мюсюлмани.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лъка (Лька) има 50 къщи турци, 20 къщи власи християни и 30 къщи цигани християни. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион. В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.

Според Тодор Симовски в края на 90-те години на XX век съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33 % към 66 %.

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито, тютюн и картофи, като се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Лъка на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Пилаф тепе Πιλάφ Τεπέ Врахаки Βραχάκιвръх в Мурик на З от Лъка Чиплак баир Τσιμπλάκ-Μπαΐρ Гимно Γυμνόвръх в Мурик на СЗ от Лъка (845 m) Бара Μπάρα Лакия Λακκιάместност и възвишение на СИ от Лъка (666 m)

Личности Родени в Лъка Георги Василев – Караджата (1885 – ?), български революционер от ВМОРО Никола Бъчваров (1879 – 1960), български революционер от ВМОРО и ВМРО Спиро Иванов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО

Външни препратки История на Лъка История на Лъка

Бележки

Категория:Села в дем Еордея Категория:Арумънски селища