Първият устав на ВМОРО е нормативният документ, с който първоначално са се уреждали основните правила и принципи на дейност на организацията. Поради липсата на запазена оригинална протоколна документация от учредителното и следващите заседания на ЦК, както и факта, че най-ранните й устави които са открити до момента не са датирани, първият устав на тайната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е все още обект на спорове сред изследователите. Спорът също така включва нейното първоначално име и етнически характер, както и датирането, автентичността и авторството на предполагаемия й първи устав.Marinov, Tchavdar. We, the Macedonians: The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878–1912) In: We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe. Budapest: Central European University Press, 2009, . pp. 114-115. В свидетелствата на членовете-учредители на организацията съществуват известни противоречия и несъответствия, което допълнително усложнява решаването на проблема. Организацията често е наричана от османските власти „Българския комитет“ в навечерието на 20 век, а членовете й комитаджии, което на турски значи членове на комитета.Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, , Introduction, p. Iviii.Tchavdar Marinov, Famous Macedonia, the Land of Alexander: Macedonian identity at the crossroads of Greek, Bulgarian and Serbian nationalism in Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies with Roumen Daskalov and Tchavdar Marinov as ed., BRILL, 2013, , p. 300. Анализите на запазените устави и правилници открити до момента, навеждат на извода, че организацията първоначално се е наричала с официалното име Български македоно-одрински революционни комитети, съкратено (БМОРК), въпреки че това заключение все още е спорно.Poulton, Hugh (2000). Who are the Macedonians, Indiana University Press, p. 53.Alexander Maxwell, “Slavic Macedonian Nationalism: From 'Regional' to 'Ethnic'." 2008, Ethnologia Balkanica, vol. 11 pp. 127-154; (135).Dimitar Bechev, Historical dictionary of North Macedonia, 2019; Rowman & Littlefield, , p. 11.
Сведения за името на организацията Революционната организация, създадена през 1893 г. в османския Солун, променя името си няколко пъти, преди да приеме през 1919 г. последното си и най-често срещано име, т.е. Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).Raymond Detrez, Historical Dictionary of Bulgaria; Historical Dictionaries of Europe; Rowman & Littlefield, 2014, , p. 253-254. Многократните промени в името на ВМРО довеждат до продължаващ дебат между български и северномакедонски историци, както и в рамките на самата северномакедонска историография.Alexis Heraclides, The Macedonian Question and the Macedonians: A History. Routledge, 2020, , pp. 40-41. Критичният въпрос е доколко Организацията има български етнически характер и кога се опитва да се отвори към другите балкански народности.Vemund Aarbakke (2003) Ethnic rivalry and the quest for Macedonia, 1870-1913, East European Monographs, , p. 97. Като цяло нейните основатели са вдъхновени от по-ранните български революционни традиции.IMRO group modelled itself after the revolutionary organizations of Vasil Levski and other noted Bulgarian revolutionaries like Hristo Botev and Georgi Benkovski, each of whom was a leader during the earlier Bulgarian revolutionary movement. Around this time ca. 1894, a seal was struck for use by the Organization leadership; it was inscribed with the phrase "Freedom or Death" (Svoboda ili smart). For more see: Duncan M. Perry, The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893–1903, Duke University Press, 1988, , pp. 39–40. Всички нейни основни документи са написани на българския правопис отпреди 1945 година.Bernard A. Cook ed., Europe Since 1945: An Encyclopedia, Volume 2, Taylor & Francis, 2001, , p. 808.
Според спомените на члена-учредител Христо Татарчев, написани през 1928 година, ВМОРО първо се е наричала Македонска революционна организация (МРО). Според друг член-учредител Петър Попарсов първото й име е „Комитет за придобиване на политическите права на Македония, дадени й с Берлинския договор“.ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов. Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. Св. Георги Победоносец; София, 2002, ; с. 203-207. Според Татарчев основателите на ВМОРО разполагат със спомените на Захари Стоянов за Априлското въстание от 1876 година, в които е публикуван уставът на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който те вземат за образец за първия устав на организацията.Duncan M. Perry, The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893–1903, Duke University Press, 1988, , pp. 39–40. По думите на Татарчев Одринският регион първоначално не е бил включен в програмата на организацията, но по-късно е добавен.Freedom or Death, The Life of Gotsé Delchev, by Mercia MacDermott, Journeyman Press, London & West Nyack, 1978, p. 230.Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия. Първо издание, Гл. 23. Административно деление на Европейска Турция. Конгресът на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) в Солун (1896 г.) Обединение на Македонското и Тракийското революционно движение ИК „Коралов и сие”, София 2002. Според Христо Коцев през 1895 година Даме Груев му възлага да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринско.MacDermott, Mercia. Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev. London & West Nyack, Journeyman Press, 1978. p. 230.
Български македоно-одрински революционни комитети Откриване на устава на БМОРК През 1961 година северномакедонският историк Иван Катарджиев публикува устав и правилник, открит в Скопие, наименуващ организацията Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК).Иван Катарџиев, Некои прашања за уставите и правилниците на ВМОРО до Илинденското востание, ГИНИ V/1, Скопје 1961. стр. 149 – 164.Константин Пандев (2000) Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, Гутенберг, , стр. 140. Преписи от този устав и правилника по-късно са намерени и в България.Пандев, Константин. „Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание“, Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68 – 80 Съгласно този устав членството в Организацията се разрешавало само на българи.The revolutionary committee dedicated itself to fight for "full political autonomy for Macedonia and Adrianople." Since they sought autonomy only for those areas inhabited by Bulgarians, they denied other nationalities membership in IMRO. According to Article 3 of the statutes, "any Bulgarian could become a member". For more see: Laura Beth Sherman, Fires on the mountain: the Macedonian revolutionary movement and the kidnapping of Ellen Stone, Volume 62, East European Monographs, 1980, , p. 10. Фактът, че първият устав ограничава членството на етническа основа, се потвърждава от Татарчев в спомените му от 1934 година,Цочо Билярски (1994) Д-р Христо Татарчев: Първият ръководител на ВМРО: Биогр. очерк. Знание, стр 50-54; ."Three essential positions were found in the constitution of the Revolutionary Organization: purpose, composition and means. As a goal, as stated above, the autonomy of Macedonia was accepted, and as a member of the Organization it was allowed that every Bulgarian, from any region, could be a member of the organization, after being baptized according to the established formula - a curse before gospel and dagger as a symbol of responsibility before God and the homeland, and that by conviction, but not against one's will. That decision to accept only Bulgarians as members of the Organization was dictated by the essence and character of the conspiracy, which is why at first it was necessary to recruit members from those environments that were the most oppressed, intellectually and morally elevated, firm and durable in character. In that respect, the Bulgarian people were the most suitable and reliable element and at the same time represented the majority in the country so that the Revolutionary Organization could rely on it without great risks. After all, the founders of the conspiracy came from the middle of the Bulgarian people, so that affinity was very natural for them. They did not hesitate to include even their parents, brothers, etc. in the Organization. in the lines of the conspiracy." Виктор Христовски, "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", "Мислата за слобода кај македонскиот народ; Конституирање на Македонската револуционерна организација", Скопје, 2017 г. , стр. 427. както и в мемоарите на други революционери.Иван Катарџиев, Борба до победа. Студии и статии. Скопjе, Мисла; 1983 г., стр. 61. Въпреки че според Иван Хаджиниколов членството е отворено за всички от Македония. Според Илия Докторов това ограничение е продължавало до 1896 година, но според Георги Баждаров, който също потвърждава името на БМОРК като първо до около 1900 година.In his article "The Wars and the Macedonian Question", published in the magazine "Macedonia. Political, scientific and literary magazine, year I, book IV, Sofia, April 1922, Georgi Bazhdarov wrote about the first name of IMRO, in which "oldest, in its first" statute of the "Bulg. Macedon.-Adr. Revolovut. Committees" it was written that its goal was "autonomy of Macedonia and Adrianople", and in order to achieve this goal, the "consciousness of self-defense in the Bulgarian population" had to be awakened in both areas and that "members of the Organization could be only Bulgarians", and this situation lasted until after 1900. Името на БМОРК, също като информация за нейния устав, се споменава в тогавашната чуждестранна преса, в българската дипломатическа кореспонденция, съществува и в спомените на някои революционери и съвременници.Цочо Билярски, Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското Въстание от 1903 г. В сборник Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. ВСУ ”Черноризец Храбър”; 2004, . Някои международни, български и северномакедонски изследователи възприемат мнението, че това е първият устав, т.е. първото официално име на организацията.Hugh Poulton, Who are the Macedonians? Hurst, 2000; , p. 53. Dimitar Bechev, Historical Dictionary of North Macedonia, 2019; Rowman & Littlefield, , p. 145. Carl Cavanagh Hodge as ed., Encyclopedia of the Age of Imperialism, 1800-1914, 2008, Greenwood Press; , p. 441. Манол Д Пандевски, Националното прашање во македонското ослободително движење: 1893-1903; Современа општествена мисла, Култура, 1974, стр. 82.
Северномакедонски възгледи Катарджиев твърди, че това е първият устав на организацията и под това име тя съществува от 1894 до 1896 година, когато е променувана на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). През 1969 година името БМОРК е официално популяризирано като позиция на македонската историческа общност във втория том на първата по рода си тритомна История на македонския народ, както и в нейното еднотомно издание през 1970 година.Прилози (1992) Томове 23 – 28, Македонска академија на науките и уметностите, Отделение за општествени науки, стр. 75. Според Гане Тодоровски от самото й име може да се заключи, че първоначално това е организация предимно на българското население в Македония и Одринско.Гане Тодоровски, Формирањето на BMPO според ракописните мемоари на Иван Хаџи-Николов. Разгледи, г. XI, бр. 10, Скопје, 1969, стр. 304. Така, според Кръсте Битовски това е не само първият запазен устав, но и неговият оригинал.Крсте Битовски (2003) Историја на македонскиот народ, Институт за национална историја, Скопje, p. 162.