Замъкът Eймавѝл (, ) е историческо имение и музей, разположен в село Еймавил, регион Вале д'Аоста, Северна Италия. Построен е през XIII век върху моренов хълм и представлява четириъгълна структура с четири цилиндрични кули, разположени в ъглите, украсени със зъбци и кронщайни.
От 2022 г. замъкът е отворен за посетители. Освен реставрираните исторически помещения, в него се съхраняват колекции от XIX век, както и част от сбирката на Академията на Свети Анселм. Сградата се издига в централната част на долината, в близост до сливането на река Дора Балтеа и потока Гранд Ейвия, и е заобиколена от лозя.
История Произход
Замъкът Еймавѝл е издигнат върху моренов хълм, спускащ се към река Дора Балтеа, на стратегическа позиция за наблюдение и контрол на централната част на долината. През Средновековието тук е минавал древноримският консулски път към Галия, свързващ Медиоланум (дн. Милано) с Лугдунум, както и пътят към Вал ди Коне – район, известен с добива на мрамор.
Първото документално свидетелство за замъка датира от май 1207 г. Тогава той е имал различен вид от днешния и е наподобявал укрепена жилищна постройка, подобна на замъка Екур в Ла Сал или Ла Мот в Арвие. Комплексът е включвал и крепостна стена, предназначена да приютява и защитава местното население при опасност, по модел, сходен с този на замъците Кли (Сен Дени) и Грен (Брюсон).
Замъкът на Шалан
През 1354 г. графовете на Савоя предоставят замъка на едно от най-влиятелните семейства във Вале д'Аоста – Шалан, по-специално на неговия клон Шалан–Еймавил. В този период е надстроен допълнителен етаж, а донжонът е разширен към запад. Аймон II дьо Шалан нарежда изграждането на втора крепостна стена, ров и подвижен мост, което значително укрепва отбранителната система на комплекса.
В началото на XV век, по заповед на Амадей дьо Шалан, са изградени четирите цилиндрични кули със зъбци и кронщайни. Две от тях носят гвелфски мотиви, а останалите две – гибелински, отразявайки политическата символика на епохата. Кулите, леко различни по размер, са свързани чрез система от галерии и лоджии и са снабдени със защитни постройки, разположени по крепостните стени. Този архитектурен ансамбъл, запазен и при последвалите реконструкции, определя характерния външен облик на замъка.
При строителството са използвани туф и бардильо – местен вид мрамор. Малката постройка, която и днес се намира в непосредствена близост до замъка, също датира от този период и първоначално е служила като комплекс от конюшни.
През 1728 г., по нареждане на барон Жозеф-Феликс дьо Шалан, външните укрепления са разрушени. Замъкът, който от този момент запазва почти непроменен външен вид до наши дни, е преобразуван в аристократическо имение с парк. От този период датират монументалното входно стълбище и големият фонтан, както и бароковите лоджии между кулите, издигнати по поръчка на барона. Тези архитектурни намеси придават на сградата характерните черти на стила рококо, който доминира в епохата.
Връзката между семейство Шалан и замъка Еймавил приключва през 1857 г., със смъртта на Виторио Какерано Озаско дела Рока–Шалан.
Замъкът през XIX век
След прекратяването на връзката между семейство Шалан и замъка, сградата постепенно преминава в ръцете на различни частни собственици. Сред първите купувачи е граф Клементе Азинай Веразис ди Кастильоне, който придобива имота през 1870 г. През 1882 г. замъкът става собственост на сенатора Джовани Бомбрини. Именно в този период, в таванските помещения, са открити няколко ценни средновековни платна, изобразяващи Рене дьо Шалан, съпругата му Менсия и техните дъщери, както и сцена на Благовещението. Панелите вероятно са били част от полиптих и са намерени в силно увредено състояние.
През 2005 г. завършва тяхната реставрация, която позволява възстановяването на това значимо свидетелство за средновековното изкуство.
Замъкът като музей (XX – XXI век)
След придобиването от държавата през 1970 г. замъкът преминава под управлението на Италианската държава, а впоследствие собствеността е прехвърлена на Регион Вале д'Аоста. От 2004 г. регионалната администрация започва да планира серия от реставрационни дейности, насочени към опазването на комплекса и създаването на цялостен музеен маршрут с цел повторното му отваряне за обществеността. Реалните интервенции започват през май 2013 г. и приключват през декември 2021 г. Те обхващат възстановяването на целия архитектурен ансамбъл: основната сграда (замъка), селската постройка grandze, конюшнята и обширния парк, оформен върху скалистия терен чрез система от тераси.
Реставрационните дейности включват подробен анализ на археологическите и архитектурните фази на комплекса, с особено внимание към надстрояванията и декоративните елементи, за да бъде определена хронологията на различните части на сградата и най-ранните етапи от нейното развитие. В този контекст е извършено цялостно почистване на външните стени и бойниците на кулите, силно засегнати от атмосферните влияния, както и на вътрешните дървени конструкции. Проведени са и стратиграфски анализи върху декорираните мазилки в залите, след тяхното укрепване, с цел да се проследи тяхната еволюция и различните етапи на създаване.
През март 2018 г., по време на пролетните дни на FAI (Италиански фонд за обкръжаващата среда), замъкът е отворен извънредно за посещения. Поради значителния интерес от страна на публиката, през август същата година е организирано ново, по-продължително отваряне в рамките на инициативата Châteaux ouverts, което привлича над 15 000 посетители.Castello di Aymavilles, successo di pubblico per il cantiere evento, www.aostasera.it, 28 agosto 2018. Посетено на 30 май 2023 г. В този период в залите на замъка е експонирана и част от внушителната колекция на Академията на Свети Анселм (Académie Saint-Anselme), която дотогава не е била достъпна за обществеността поради липса на постоянна изложбена площ.Il castello di Aymavilles. Le projet pour le musée , dépliant a cura della Regione Valle d'Aosta - Assessorato alla cultura, www.comune.aymavilles.ao.it. Consultato il 24 agosto 2018.
Академията е основана на 29 март 1855 г. и обединява интелектуалци, миряни и духовници, посветени на разпространението на знания и опазването на културното наследство на Вале д'Аоста. Сред най-ценните произведения в нейната колекция е високият релеф на Света Екатерина Александрийска – творба от гипсов алабастър, създадена от Стефано Мосетаз (Етиен Мосета), скулптор и архитект, действащ в Аоста през XV век.
След приключването на работите по вътрешната уредба на музея, замъкът е отворен предварително за посетители от 22 декември 2021 г. до 9 януари 2022 г. Официалното му откриване се състои на 14 май 2022 г., след общо 17 години реставрационни и организационни дейности.
Описание
Музейният маршрут е организиран на четири нива. Той започва с представяне на историята на семействата, които са обитавали замъка през вековете, продължава с колекциите от XIX век и със сбирката на Академията на Свети Анселм, а завършва с изложба, посветена на архитектурните еволюционни фази на сградата.
Интериорът на замъка е възстановен в облика, който е имал през XIX век. Последните реставрационни дейности разкриват богатите стенописни декорации по стените, вратите и каминните паравани в представителните зали. В тях съжителстват разнообразни стилови елементи – от неоготически мотиви до шиноазри, от митологични композиции до натуралистични и неоегипетски сюжети. Тази оригинална декоративна програма е популяризирана в началото на 40-те години на XX век от Виторио Какерано Озаско дела Рока–Шалан, син на графиня Тереза дьо Шалан.
Ниво I – история на семействата, които са обитавали замъка. На приземния етаж залите представят ключови моменти от историята на фамилиите Шалан и Бомбрини – последните частни собственици на замъка преди придобиването му от автономния регион Вале д'Аоста.
Ниво II – колекции от XIX век и Академията на Свети Анселм. Първият етаж е организиран около големия салон, който символично свързва историята на замъка с възникването на колекцията на Академията на Свети Анселм – културна асоциация, основана през XIX век. Всички зали на това ниво са посветени на нейната дейност и сбирка.
Ниво III – зали на Мадам Жозефин (1805–1850) и колекция на Академията. На втория етаж експозицията съчетава предмети от колекцията на Академията с автентични свидетелства за ежедневния живот в замъка през XIX век, включително помещенията, свързани с Мадам Жозефин.
Ниво IV – еволюционни фази на замъка и таванната дървена конструкция от средата на XV век. Таванското помещение представя архитектурното развитие на замъка през вековете. Пространството е интегрирано с автентични, все още видими конструктивни елементи, сред които се откроява дървената покривна система от средата на XV век. Чрез мултимедийни инсталации са визуализирани различните етапи на трансформация на сградата, позволявайки на посетителите да проследят нейната историческа и архитектурна еволюция.
В непосредствена близост до основната сграда се намира малка постройка с традиционен каменен покрив, която е запазена до наши дни. Тя датира от средновековния период и първоначално е служила като конюшня към замъка.
По-малката постройка, наричана grandze или „ферма“ на местния диалект патоа от Вале д'АостаCfr. il lemma francese , tratto dal Dictionnaire du patois francoprovençal de Aymavilles - Traductions et exemples, се намира непосредствено до замъка и е част от историческия ансамбъл. От 2020 г. насам тя служи като пространство за временни изложби и културни събития.
Паркът, организиран на тераси, които се спускат към Еймавил, е неразделна част от архитектурния ансамбъл и отразява промените, извършени между 1715 и 1728 г. от граф Жозеф-Феликс дьо Шалан. Неговата композиция следва линиите на околния хълмист пейзаж, засаден с лозя. Алеята, засенчена от два конски кестена, две кипарисови тополи, няколко липи и шестил, води към градината пред замъка, където се намира бароков фонтан. Паркът служи като пространство за културни събития и концерти.
Лица, свързани със замъка
Аймон II дьо Шалан (ок. 1305 – ок. 1385), син на Годфроа II дьо Шалан – господар на Фенис и УселУсел (Ussel) днес е подселище на Шатийон, и на Беатриче Фиески, е господар на Фенис и Еймавил. Той придава на замъка по-елегантен и внушителен външен вид. Верен сътрудник на савойските графове Амадей VI и Амадей VII Савойски, заема множество политически, административни и военни длъжности в продължение на повече от половин век, започвайки от 1331 г. Участва в различни военни кампании в Пиемонт, Вале, Жекс, Виен и Фосини. Като съветник на графа и одитор на Сметната палата той е назначен и за подест на Ивреа. Заминаването на Амадей VI за кръстоносния поход по българските черноморски градове укрепва позицията му: Аймон е назначен в Регентския съвет през 1366 г., за да подпомага графиня Бона дьо Бурбон, на която са делегирани пълни правомощия.