Биленке (Запорожка област)

Биленке (, ; в превод на български – Беленко, Бяло) е село в Биленкевска селска община, Запорожки район на Запорожка област, Украйна.

Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA23060010010065997. Селото е административен център на Биленкевската селска община, която включва 8 други села.

Според Преброяването на населението в Украйна през 2001 г., в селото живеят 4988 души.

Географско положение Село Биленке се намира на десния бряг язовир Каховка (захранван от река Днепър), нагоре по течението се намира село Биленке Перше, а надолу по течението на разстояние 7 km е село Червоноднипровка. През селото тече рекичката Биленке, която дава името на селото. През селото минава междуселищния автомобилен път Т-0806 (Запорожие–Биленке). На 25 км разстояние се намира областният център – град Запорожие.

В близост до селото има много равнини и мочурища, с гъста и тучна трева, което в миналото е създавало благоприятни условия за развитие на животновъдство, по-специално на овцевъдство. Благоприятното местоположение на село Биленке – наличието на воден търговски път, свързващ селото със северните райони на Украйна и черноморското крайбрежие, както и обширните плодородни земи – са способствали развитието на земеделието. Тук е имало складове за зърно и пристан. Тук са идвали многобройни търговци от Олександровск и Екатеринослав.

Селото има линейна планова структура, разположено надлъж долината по течението на река Биленке.

Население По данни от 1859 г. селото се намира в Екатеринославския окръг на Екатеринославска губерния и има население от 1208 души (608 мъже и 600 жени), 150 домакинства, православна църква, училище и 2 завода.

Към 1886 г. селото е център на Биленска волост, има население от 1536 души, 307 домакинства, православна църква, училище, областна болница, 3 магазина и тухларски завод.

Според преброяването от 1897 г. броят на жителите нараства до 3253 (1610 мъже и 1643 жени), от които 3221 са с православна вяра.

През 1908 г. населението нараства на 3610 души (1823 мъже и 1787 жени), а домакинствата са 540.

Според преброяването от 2001 г., населението е 4988 души.

През 2026 г. населението е около 3 хиляди души.

История В покрайнините на селото има няколко могили с гробове от Бронзовата епоха (началото на I хилядолетие пр. н. е.), скитския период (V – IV в. пр. н. е.) и кримските номади (X – XII в. сл. н. е.). В една от скитските гробници, т. нар. Тлъстата могила (), са открити златни и сребърни накити, както и бронзови върхове на стрели.

Селото е основано през втората половина на XVIII в. край река Биленке, откъдето произлиза и името на селището. За първи път селището Биленке се споменава в исторически документи през 1772 г., които се отнасят до разпределението на военните задължения между запорожките казаци в Свободните земи на Запорожската долна войска; тук е организиран пост за отбрана от набезите на кримските номади (кримски татари).

През 1780 г. анектираните от Руската империя някогашни Свободни земи на Запорожската долна войска (наричани още Запорожка Сеч) в района окло Бяла планина били подарени от руската императрица Екатерина II като феодално владение на генерал-фелдмаршал граф Михаил Каменски. След териториалното разпределение от 1784 г., село Биленке обхваща площ от около 14 000 декара земя. За обработването ѝ е била необходима работна ръка и помешчикът (феодалът) купува крепостни селяни в северните губернии (Черниговска губерния) и ги преселва в Биленке. Същевременно той купува и обработва все повече и повече земя и скоро разполага с 20 хил. хектара. В края на 1790-те години, в селото имало вятърна мелница, ферми за коне и добитък, както и господарска къща на владетеля.

На 16.01.1802 г. благородникът Михаил Павлович Миклашевски купува селото заедно със земята и хората и става нов помешчик (феодал), а според документи от 1780 и 1783 г. то селото още тогава е принадлежало на Миклашевски. Чувствайки недостиг на работна ръка, той купува допълнително 495 крепостни селяни и ги транспортира от село Комиши (Полтавска губерния на Руската империя; днес Сумска област на Украйна) в Биленке. Феодалът заселва на своята земя също така избягали крепостни селяни и казаци, като постепенно ги закрепостява (поробва).

Разположено на живописния бряг на река Днепър, селото бързо се разраства. Вместо една улица в началото на XIX в., то през средата на века има три улици. Те са били застроени предимно с бедни колиби от кирпич с тръстикови покриви. Въпреки това къщите са били старателно варосани (бяло боядисани), капаците на прозорците са били боядисани с флорални орнаменти и селото е имало малко или много привлекателен вид. Във всеки двор имало черешови градини, над които се извисявали могъщи корони от диви круши. Характерната украса на всяка къща били кърпите, които се използваха за украса на икони, прозорци или просто се окачвали по стените.

През 1806 г. в селото е построена дървена църква, а през 1839 г. към нея са добавени още две сгради. В едната от тях се помещава фелдшерски здравен пункт, където живеел и работил единственият фелдшер в окръга. Разбира се, той не е имал време да обслужва всички пациенти и населението се е лекувало предимно с народна медицина. В друга пристройка било открито енорийско училище, в което се обучавали 16 ученици от общо сто деца в училищна възраст.

След реформата от 1861 г. относно премахването на крепостничеството, селяните от Биленке стават лично свободни, но получават много малки парцели земя. Около една трета от бившите крепостни селяни получават т. нар. дарствени дялове от 1,8 десятака на човек безвъзмезно, а други получават по 4 десятака срещу откопуване на стойността на земята в продължение на 49 години. След реформата всъщност селяните разполагали с 20 % по-малко земя, отколкото преди реформата. Повечето от плодородните парцели и ливади в заливните равнини на река Днепър, използвани за паша на добитъка, остават собственост на феодалните господари Миклашевски. Дълго време, до края на договора за откупуване на земята от господаря, селяните трябвало да му служат като крепостни повече от два месеца годишно или да плащат паричен внос. В допълнение към откупните плащания те плащали и множество данъци – на глава от населението, държавни, губернийски, местни и др.

Руската революция от 1905-1906 г. През юни 1905 г. в Биленке е създадена революционна група от железопътни работници. Те обясняват на своите съселяни „империалистическия характер на Руско-японската война“ и ги призовават да подкрепят работническата борба срещу царизма.

Работниците-революционери използват всяка възможност, за да агитират. Биленчанинът С. И. Троценко произнаця следната реч: „Цар Николай II е човекоядец, само покорни роби гинат за него на фронта. Не му служете, на кръвопиеца“. Друг биленчанин – П. Пазюк – е участвал във въоръженото въстание на бойния кораб „Потьомкин“. На 27 юли 1955 г., в чест на 50-годишнината от въстанието, Пазюк е награден с орден „Червено знаме“.

През август 1905 г. работниците-революционери организират няколко събрания на жителите на селото, разпространяват сред тях революционни прокламации и призовават бедните да се вдигнат на въоръжено въстание.

Между бедните и богатите в Биленке избухват въоръжени сблъсъци и при един от тях през октомври 1905 г. е убит един „кулак“. Жандармеристите се разправят жестоко с водачите на селяните. Някои от революционерите са разстреляни, а други са осъдени на 10 години каторжен труд. Това обаче не плаши революционно настроените селяни от Биленке.

През юли 1906 г. наемни работници и дребни селяни започват стачка с искания за по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-ниски цени за арендата на земя. По време на активния сезон за прибиране на реколтата нито един селянин не дошъл на нивата на помешчика и той трябвал да изпълни исканията на селяните. Тази стачка е ръководена от местния учител А. О. Лепихов. Той е арестуван и умира от мъчения в Екатеринославския затвор.

Животът на бедните става още по-труден в годините на Столипиновата аграрна реформа.„Столипиновата поземлена реформа включва принудително заселване на обезземлени селяни в Сибир и по покрайнините на руската държава (Средна Азия, Кавказ и т. н.). За периода 1906–1910 г. са преселени над 2,5 млн. души. Близо една трета от тях успяват да се върнат в родните места, други се присъединяват към просяците и скитниците, а трети се разболяват и измират“.

Източник: Димов, Ангел. Аграрна политика. Четвърто преработено и допълнено издание. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет Пловдив, 2017 г. ISBN 978-954-517-087-4. с. 432. Посетен на 2023-05-16. (на български) През 1908 г. в селото има 540 домакинства, в които живеят 3610 души. Само 467 мъже са имали разпределение на земята от по 4 десятъка, а останалите са имали много по-малки парцели. 30 бедни семейства изобщо не са имали земя и е трябвало да работят като работници при крупните земеделци или в стопанството на помешчика Миклашевски. 39 домакинства не са имали трактор и са го наемали от крупни земеделци, за което са плащали една трета от реколтата си. 8 семейства са отишли да работят във фабрики и заводи, а 2 семейства са заминали за Сибир в търсене на по-добър живот. От реформата се възползвали само крупните земеделци, които изкупили на безценица най-добрите парцели на бедните и се сдобили с 4 000 декара земя. Истинската същност на аграрната реформа на Пьотър Столипин е обяснена на селяните от местния учител М. Х. Кравченко. През 1907 г. той е прогонен от управата на волостта заради революционна пропаганда.

Преди революцията се казва, че Биленке е било богато село. Делът на крупните земеделски стопанства тук е бил по-голям, отколкото в околните села. Богатите са построили много добри тухлени къщи. В неделя или на религиозни празници по улиците се движели украсени таврийски каруци, теглени от баски коне. Но по-голямата част от работещите селяни не били в добро благосъстояние. Бедняците и работниците нямали достатъчно храна, живеели в мизерни глинени колиби и използвали мебели, дрехи, обувки и други вещи, изработени от самите тях.

Медицинското обслужване било лошо, а смъртността била висока, особено сред децата. В началото на ХХ век земството открива малка болница, в която през 1914 г. работят един лекар и двама фелдшери. Те трябвало да обслужват около 20 хил. жители на областта.

Състоянието на общественото образование не било по-добро. Преобладаващата част от селяните оставали неграмотни. Едва през 1876 г. в Биленке било открито министерско двукласно училище, което през 1903 г. било преобразувано в двукласно общинско училище. Тук са учили няколко десетки момчета от семействата на заможни селяни. Момичетата не са били приемани в това училище; те са можели да посещават само църковно училище, където са се учили да четат и пишат. В селото се полагат известни усилия в областта на професионалното образование. През 1900 г. тук е открита работилница за обучение на ковачи и дърводелци с 40 ученици, а през 1903 г. – малко училище по тъкачество за момичета.

Крупните земеделци и помешчикът Миклашевски използвали избухването на Първата световна война през 1914 г., за да се отърват от революционно настроените селяни. Най-напред 245 бедни хора са изпратени на фронта, включително организаторите на революционните прояви. Войната е тежко бреме за трудещите се селяни от Биленке, стопанствата им западат поради липсата на работна ръка и непрекъснатите реквизиции на коне и провизии за армията. В продължение на две години повече от 100 селяни са убити в боевете.

Преобладаващото мнозинство от жителите на Биленке посрещат с радост победата на Февруарската революция от 1917 г., която довежда до премахването на монархията.

През декември 1917 г., малко след Октомврийска революция в Петроград, е създаден селски съвет на селските депутати от Болшевишката партия.