Дочо Динев Байрамов е български художник и скулптор.
Роден е на 16 март 1906 г. в с. Загорци, Новозагорско.
През 1926г., е приет за студент по живопис в Художествената академия в гр. София която завършва през 1931г., при професор Никола Маринов.
Други негови преподаватели в този период са проф.Николай Райнов, проф. Иван Лазаров, Симеон Велков, Васил Захариев и Харалампи Тачев. Важна за него по време на следването е и психологическата поддръжка на проф. Антон Митов. Публикува свои рисунки в редица вестници и списания, сред които “Ехо”, “Поглед”, “Новини”, “Наковалня”, “Земеделско възраждане”, "Студентска борба", "Работнически литературен фронт", "Жупел" и др. Публикува карикатури, рисунки и оформления на книги. Със скромните суми от тях се издържа. През 1928г., е избран за секретар на студентското академично дружество "Константин Величков" и започва да поддържа връзки с БОНСС, участвайки в акции, протестни демонстрации на студентите от Академията и СУ "Климент Охридски". По това време сътрудничи и на вестник "Студентска трибуна" с карикатури. По същото време, след завършването на Художествената академия, постъпва като стажант в III-та мъжка образцова гимназия, където участва като председател на акционния комитет в акцията за платен стаж на учителите. Заради проактивните му социални позиции от страна на Министерството на просветата, не му е осигурено учителско място след завършването на стажа. През 1932г., по настояване на социалисти и земеделци е назначен за две години като учител по рисуване в с. Гайтаново, Асеновградско. След пристигането му в селото, учителската колегия го избира за директор. В Гайтаново, съдейства за обзавеждането на местното училище с помагала и пособия и за основаването на читалището и кооперацията на които е председател. От тук датират ранните му пейзажи и постепенното освобождаване на светлината и живописта в картините му.
През 1931г., е един от учредителите, участвайки в създаването на дружеството на „Новите Художници“, чиято цел е да приближи изобразителното изкуството до обикновените хора чрез подвижни изложби. Посланието е да се отразяват реалните проблеми на обикновените хора, като отражение на действителността чрез широко застъпване на реализма в изкуството. Едновременно с това, изкуството трябва да е подчинено на най-модерните тенденции в живописта, графиката и скулптурата, подобно на руското общество на „Передвижниците“.
От 1934 до 1940г. е преместен като учител по рисуване в Севлиевската смесена гимназия в гр.Севлиево.
През 1937 год. предприема дълго пътуване из Париж, Венеция, Верона, Флоренция, Падуа, Рим, Милано, Лозана и Женева. Както споделя в кратките си спомени (пред художниците Руси Карабиберов и Димитър Караджов, обобщени от проф.Марин Добрев в "Художниците на Стара Загора"), основната му цел в тези обиколки са картинните галерии и музеите. Видяното и наученото там той сравнява с още една Академия. През 1941г., е преместен като учител по рисуване в гр.Пирот в Смесената гимназия, а след това в гр.Асеновград. Именно в Асеновград открива първата си самостоятелна изложба с около 40 творби през 1943г. Сред тях са импресиите му от Севлиево, Пирот, Мелник, Родопите и Тракия. През 1943г. се установява в гр.Стара Загора, където е учител мъжката гимназия в града. Първоначално е назначен за учител, а по-късно през 1944г., и за директор на I-ва Мъжка гимназия. Във връзка с участието на България в Отечествената война, Дочо Байрамов е определен за помощник командир на Стою Неделчев-Чочоолу (по прякор Пантерата), но по собствено настояване, воден от пацифизъм, както и по искане на учителството в гр.Стара Загора е оставен като директор на I-ва Мъжка гимназия "Иван Вазов". За времето от 1944-1951г., освен като директор на гимназията, успоредно работи като инвеститор на новостроящата се Мъжка гимназия и председател на директорския съвет на всички средни училища в града и групата на художниците. Тук, през 1948г. организира втората си самостоятелна изложба, където редом с пейзажите представя и портрети на свои близки и обичани от него интелектуалци.
През 1951г. се премества в гр.София, където е назначен за Началник на инспекцията при кабинета на Министъра на народната просветата, Кирил Драмалиев. В съща година през август месец е изтеглен на работа като стопански секретар на Съюза на художниците в България с цел организационното укрепване на Съюза. В Съюза на художниците в България се заема с Фонда и предприятията при него и е председател на Художествения съвет.
Отново през 1951г., пътува с официална делегация на Съюза на художниците в България до СССР, където посещава Третяковската галерия и Ермитажът. Провеждат се официални срещи със Съза на съветските художници и Сергей Герасимов.
През 1954г., е назначен от Министерството на народната просвета за директор на Художествената гимназия, днес Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, където работи до 1958г. През 1956г., завършва и първият випуск на Художествената гимназия, а голяма част от възпитаниците му завършват по-късно и Художествената академия.
Към този момент участва активно в колективни и национални изложби. Заради принципни различия с политиката на СБХ напуска гилдията. Творческите му интереси са свързани основно с живописта, в която чрез импресията търси атмосферата на градския пейзаж или красотата на природата. По-рядко се занимава с графика и скулптура. Изявите му в живописта се отнасят до пейзажа и потрета. Пейзажите от това и следващото десетилетие се характеризират с висока гледна точка, въздушност и повишена цветност. Скулптурните му произведения са свързани основно с портрета и декоративната пластика. Най-активни в творческо отношение са периодът между 30-те и 40-те години и последните девет години от живота му. Индикация за това са самостоятелните му изложби през 1962г. в Стара Загора, Сливен и Кърджали и през 1963г. в Габрово и Севлиево.
Творчеството му обхваща портрета, фигуралната композиция, пейзажа, натюрморта и скулптурата. Участвайки с рисунки в периодичния печат, заема граждански позиции. Известен е цикълът му: „Борба за мир – против войната“ 1930 – 1967).
През 1935 г., създава произведението си „Портрет“, последвано от „Глава на майка ми“ (1936 г.). През 1941 г., е открита монументалната му творба „Лъвовете на стария мост в Севлиево“, представляващи четири гордо възправени лъва от четирите страни на моста. През 1948 г., реализира творбата си „Въстаници“.
В областта на портрета по известните му работи са: „Портрет на Георги Димитров“ (1954 г.), който е дарен на Вилхелм Пик – първият президент на ГДР, както и портрети на академици, собственост на Българската академия на науките: Асен Киселинчев (1957 г.), Александър Теодоров-Балан (1960 г.)., Методи Попов (1962г.), Гавраил Кацаров (1962г.), Страшимир Димитров (1963г.), Никола Обрешков (1964г.). Портрет на Димитър Благоев – Дядото, собственост на Софийската градска художествена галерия.
За трудовата и просветната си дейност е награден от Президиума на Народното събрание с „Орден на труда“ – сребърен (1949 г.) и орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен (1962 г.).
До края на живота си успоредно съвместява задачи, като дългогодишен общественик и преподавател по изобразително изкуство. По време на работата си в Съюза на българските художници застъпва идеята изобразителното изкуство в средните училища в България да се преподава по два пъти седмично в рамките на два учебни часа с цел развиване на креативността у учениците, с оглед възприетите във Франция образователни идеи по време на специализацията му. Нещо, което не е налице и до днес. Тази идея не е възприета и при развиването и пред Министерството на народната просвета. По-късно предава придобития от него опит в чужбина и отстоява същите идеи, като Директор на Художествената гимназия. Като общински съветник в кв."Изгрев" съдейства за благоустрояването на квартала чрез нови улици, повишаване на транспортната му свързаност и културното му равнище. Привлича и съдейства на множество известни български творци - художници и скулптори, да се заселят в квартала, подобно на възприетото от него в парижкия квартал Монмартър.
Почива на 10 ноември 1969 г. в гр. София.
Източници
Категория:Български графици Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Директори на училища в България Категория:Родени в област Сливен Категория:Починали в София