Ришар дьо Бретан (; * 1395, † 2 юни 1438, Шато дьо Клисон, Франция) е граф на Вертю, Етамп и Мант.
Произход и семейни връзки Той е син, осмо дете и най-малък син, на Жан IV, херцог на Бретан, и третата му съпруга, Жана Наварска. Баща му е прапраправнук на Пиер I Моклерк дьо Дрьо, херцог на Бретан, който от своя страна е праправнук на френския крал Луи VI . Това прави Ришар член на династията на Капетингите. Той също така е прапраправнук на крал Хенри III от Англия, чрез неговата прапрабаба, Беатрис от Англия. Това показва политическите и брачни съюзи между кралете на Англия и херцогскската династия на Бретан.
Ришар има много сложни семейни връзки с френския и с английския крал. Майка му Жана се жени за крал Хенри IV и става кралица на Англия. Полубратът на Ришар, синът и наследник на Хенри IV, крал Хенри V, предявява претенции за френския трон и подновява Стогодишната война. Той се жени за братовчедка по бащина линия на съпругата на Ришар, Катрин от Валоа. Неговият доведен племенник, крал Хенри VI от Англия, наследява своя дядо и чичо на съпругата на Ришар, Шарл VI, на френския трон; така той е съперник на дофина Шарл. По стечение на обстоятелствата съпругата на Хенри, Маргьорит Анжуйска, е доведена дъщеря на Жана дьо Лавал, която е внучка на брата на Ришар, Жан VI Мъдри, херцог на Бретан.
Ришар също е в далечно родство с рода Дьо Куртене, който също произлиза от Луи VI чрез по-малкия си син, Пиер I дьо Куртене.
Брак и деца Ришар сключва брак през 1423 година с Маргарита Орлеанска, графиня на Вертю, дъщеря на Луи I дьо Валоа, херцог на Орлеан; техният син Франсоа II става последният херцог на Бретан, а внучка им – херцогиня Анна Бретанска е два пъти кралица на Франция.
е имат децата: Мария (* 1424, †1477), игуменка на Фонтевро Изабела (* 1426, † 1438) Катерина (* 1428, † пр. 1476), съпруга на Гийом VII дьо Шалон-Арле, принц на Оранж момче (*/† 1436) Маргарита (* 1437, † пр. 1466), монахиня Франсоа II дьо Дрьо (, на бретонски: Frañsez II; * 23 юни 1433, замък на Клисон, † 9 септември 1488, замък на Куерон) е херцог на Бретан, граф на Монфор-Л’Амори и граф на Ричмънд от 1458 г., господар на Гудан, Шатор, Клисон и Есар, граф д’Етам (1438 – 1478), граф дьо Вертю от Дом дьо Дрьо-Дом Монфор-л’Амори.Christian Guyonvarc'h, La Bretagne, in Jacques Le Goff (dir.), L'État et les conflits, Paris, Seuil, 1990, p. 501 – 522 ; in André Burguière et Jacques Revel (dir.), Histoire de la France.Jacques Choffel, Le dernier duc de Bretagne. François II, Fernand Lanore, Paris, 1977 (ISBN 9787630003571). Мадалена († 1461), монахиня.
Източници
История Бретани Jean-Pierre Leguay & Hervé Martin, Fastes et malheurs de la Bretagne ducale 1213 – 1532, Ouest-France, Université de Rennes, 1982 ISBN 285882309X
Категория:Херцози на Бретан Категория:Френска аристокрация