„Княжево“ е квартал в българската столица София. Намира се в югозападната част от града, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“. През него преминава асфалтирания бул. „Цар Борис III“, който е изход към Перник, а на изток от него къщите от квартала са по планинските склонове на Витоша. Западната част от Княжево е по склона на Люлин планина, Владайската река е между планините Витоша и Люлин.

История

Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик, запазен в препис, датиран между 1562 и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в XVII век споменава селището като Бали ефенди, както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.

През турско време Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали: Клисурска махала под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство; Бали ефенди махала с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища; Черкезка махала на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници. След Освобождението От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на княз Александър Батенберг. Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата.

През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-и километър“. Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.

През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович и по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.

С Височайши указ № 509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.

Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.

През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител № 204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.

Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ № 284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.

На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.Фотография на сайта lostbulgaria.com.

Княжевско военно училище се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево, създадена при обединяването през 1908 г. на Школата за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школата за запасни подпоручици в артилерията (1903).

Писателят Йордан Йовков завършва (1902 – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)

В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия.

Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.

До Първата световна война Княжево се сла­ви със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.

Квартал на София През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от Столична община. По това време населението на Княжево е 5000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.

В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.

През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната – на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено.

Забележителности Най-старото дърво в София На територията на Княжево на пресечката между ул. „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.

В Княжево се намира и държавният парк Княжевска гора. Сравнява се от Константин Иречек с парковете на Версайския дворец и дворците на Потсдам.

Празник на Княжево Празник на Княжево и храмов празник на църквата „Св. Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.

Минерална вода Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им е между 25 и 35 градуса. Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, силициева, със съдържание на радон. По състав е близка до минералната вода в град Банкя и също се препоръчва за лечение на хипертонична болест. Лечението трябва да се назначава от лекар.

Река През Княжево преминава Владайската река.

Архитектура

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. „Цар Борис ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.

Най-старият мост в София – Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.

Образование

В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения: Читалище „Братя Миладинови“ (1923) Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бившият химически техникум) 26-о СУ „Йордан Йовков“ ЧСУ „Петко Р. Славейков“ ЧОУ „Света София“ с изучаване на английски език ЦДГ „Сияние“ Център за специална образователна подкрепа „Проф. Д. Кацаров“ 60 СДГ „Бор“.

Транспорт

Линии на масовия градски транспорт, обслужващи квартал Княжево: автобусни линии: 58, 59, 107, 111 и 260 трамвайни линии: 4, 5, 11

Трите градски автобусни линии минават и обслужват само квартал Княжево. „Никола Петков“, докато крайградските линии 58 и 59 са за Владая и Мърчаево. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в подножието на парк Витоша.

Известни жители Ангел Димитров (1889 – 1925), деец на ВМРО Дачо Иванов (? - 1902), български военен и революционер Никола Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Стойно Бачийски, български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България Емил Димитров – поп певец Паша Христова – поп певица Михаил Арнаудов – учен, академик Георги Марков – писател и дисидент Йордан Вълчев – писател и дисидент Боян Вълчев – филолог, син на писателя Йордан Вълчев Боян Петров – алпинист, първият българин, изкачил три осемхилядника в един сезон: Кангчендзьонга, Броуд пийк и К2 Дойчин Боянов – алпинист, пръв осъществил изкачване и слизане без кислород на връх Еверест Маргрет Николова – певица Иван Зарев – бронзов медалист от световното първенство по волейбол в Япония през 2006 година Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Белослава – певица Миро – певец Никола Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50

Улици и произход на имената им Път Наречен на Местоположение „Арбанаси“ Арбанаси, село във Великотърновско „Звездица“ Звезда, астрономически обект „Кавак“ Топола (Populus), род растения „Княжевска“ Княжево, квартал на София „Лъвчето“ Лъвчето, връх на Витоша „Люлински път“ Люлин, планина в района „Медвен“ Медвен, село в Котленско „Меча поляна“ „Меча поляна“, местност на Витоша „Полк. Стойно Бачийски“ Стойно Бачийски (1897 – 1949), офицер „Преслав“ Велики Преслав, град в Североизточна България „Проф. Николай Державин“ Николай Державин (1877 – 1953), руски филолог „Райска градина“ „Райска градина“, местен обект „Цар Борис III“ Борис III (1893 – 1943), цар на българите

Други Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант „Бор“ (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 11, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (не работи) Райска градина (спирка „Райска градина“, бивша спирка Шипка) Княжевски манастир На Княжево е наречена улица „Княжевска“ в кварталите „Княжево“ и „Карпузица“ в София ().

Източници

Литература Маргарита Кузова. Образът на c. Княжево (Софийско) – между традицията и модернизация Пощенски картички от края на XIX и началото на ХХ век и възможности за разкази отвъд модерността. – МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190 – 209.

Външни препратки Сайтът на квартал Княжево Стари снимки на Княжево knyazhevo.eu

Категория:Квартали на София Категория:Район Витоша Категория:Исторически села в област София