Вирджѝния Елизабèта Луѝза Карлòта Антониèта Терèза Марѝя Олдоѝни (), по мъж Верàзис Азинàри (Verasis Asinari), позната като Графинята на Кастильоне (Contessa di Castiglione; * 23 март 1837, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; 28 ноември 1899, Париж, Франция), е италианска благородничка и тайна агентка.
Братовчедка на Камило Бенсо, граф на Кавур, тя е смятана за една от най-красивите и очарователни жени на своето време. Нейната шпионска и дипломатическа дейност се развива в контекста на ключови събития от епохата: Парижкия конгрес от 1856 г., Втората война за италианска независимост и мирните преговори по време на Френско-пруската война. Поради тази дейност и заради неконформисткия си характер тя има многобройни любовници сред влиятелните мъже на времето, включително императора на Франция Наполеон III.
Произход Вирджиния Олдоини е родена в семейство с разностранен произход. Баща ѝ, маркиз Филипо Олдоини Рапалини (* 1817, † 1889), светски и амбициозен мъж, през 1848 г. става първият депутат, избран в Камарата на депутатите на Кралство Сардиния. Той е дипломат и пътува много, пренебрегвайки семейството си.. Майка ѝ, Изабела Лампореки, е е свързана с Флоренция – столицата на Велико херцогство Тоскана, която рядко напуска; тя е дъщеря на известния юрисконсулт Раниери Лампореки. Салонът на Изабела е посещаван от аристократи и интелектуалци, включително кардинал Джакомо Антонели, младият Луи Наполеон – тогава в изгнание във Флоренция и бъдещ император на Франция, и Джузепе Лучи Понятовски – оперен певец, произхождащ от последния крал на Полша Станислав Понятовски и близък приятел на Изабела..
Биография Детство, юношество и брак Вирджиния Олдоини е родена на 23 март 1837 г. във Флоренция и е кръстена в оратория „Сан Джовани“.. Като дете проявява подчертано предразположение към изучаването на езици и скоро научава френски, английски и немски..
Много красива още от ранна възраст, тя прекарва юношеството си във Флоренция в космополитна и изискана среда. Освен с принц Станислав Понятовски, Вирджиния е приятелка и протеже на Матилда Бонапарт – дъщеря на Жером Бонапарт, крал на Вестфалия по времето на Наполеон. Среща се и с Александър Колона Валевски – извънбрачен син на Наполеон Бонапарт и бъдещ френски външен министър..
Вирджиния привлича множество ухажори. Масимо д'Адзельо, който вече я смята за най-красивата жена в Европа, я препоръчва на 28-годишния вдовец Франческо Веразис Азинари, граф на Костильоле д'Асти и на Кастильоне Тинела. Франческо, останал сирак като дете, израства под наставничеството на Камило Бенсо ди Кавур. Под влияние на родителите си 16-годишната Вирджиния се съгласява да се омъжи за него, въпреки че не го обича и му го заявява открито. Франческо приема липсата ѝ на чувства като временна, и двамата сключват брак на 9 януари 1854 г.. Пищната сватба, организирана от принц Понятовски, се състои във Флоренция. в катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. На церемонията не присъства бащата на Вирджиния, Филипо Олдоини, тогавашен секретар в посолството на Пиемонт в Лисабон. След сватата двойката заминава за Специя, а на следващия ден – за Торино..
На 9 март 1855 г. Вирджиния ражда първото си и единствено дете – Джорджо Веразис Азинари,. който умира на 24-годишна възраст от едра шарка.
Навлизане в пиемонтския шпионаж
Веднага след края на военните действия на Кримската война, в която Кралство Сардиния се присъединява победоносно към Франция, Великобритания и Турция срещу Русия, крал Виктор Емануил II и Камило Бенсо ди Кавур заминават на официално посещение в Париж и Лондон. След завръщането им Графинята на Кастильоне е потърсена за специална задача..
Посредник между краля и Вирджиния е нейният чичо – генералът и кралски адютант Джузепе Чигала. На 16 ноември 1855 г. той ѝ предава бижу, закупено от краля в Лондон, и ѝ намеква, че е наясно с тежката финансова ситуация на съпруга ѝ. Последвалите посещения на Чигала подготвят почвата за мисията на Кастильоне. Вечерта на 23 ноември, в отсъствието на Франческо Веразис, кралят, придружен от Чигала, посещава тайно Вирджиния в дома ѝ в Торино. Според дневника на графинята срещата продължава два часа и в нея участват само тя и кралят, почти винаги без присъствието на Чигала. Виктор Емануил II ѝ представя трудната, но обещаваща политическа ситуация в Пиемонт, чиято съдба предстои да бъде решена на предстоящия мирен конгрес в Париж. Много е вероятно именно на тази тайна среща кралят да е изложил условията на мисията, която очаква Вирджиния в Париж.
Във Франция за Парижкия конгрес
В началото на 1856 г., във връзка с предстоящия конгрес, който трябва да уреди положението в Дунавска Европа след поражението на Русия в Кримската война, Графинята на Кастильоне пристига в Париж със семейството си. Нейната задача е да благоприятства ролята на Пиемонт в преговорите, които неизбежно ще засегнат и италианския въпрос.
В дните преди пристигането ѝ пиемонтският дипломат Костантино Нигра и принц Понятовски възхваляват нейната красота. Затова, когато Вирджиния се появява на бал в двореца Тюйлери, предизвиква силно впечатление. Савойският граф Клеман дьо Мони (1798–1859) пише:.
През следващите дни успехът на графинята нараства, тъй като тя е поканена на баловете, съпътстващи откриването на Парижкия конгрес. Историкът Марио Мацукели отбелязва, че Наполеон III е бил обезпокоен, а императрица Евгения де Монтихо – разтревожена..
Първата среща на Вирджиния с Наполеон III се състои на 10 януари 1856 г., когато братовчедката на императора, принцеса Матилда Бонапарт организира празненство в нейна чест. Поверителната връзка на Матилда с Наполеон III трябва да осигури навлизането на графинята в дворцовата среда. Принцесата е привърженичка на италианската фракция и се радва на отлични отношения с посланика на Пиемонт в Париж Салваторе Пес, маркиз на Виламарина. Същата вечер Наполеон III и Графинята на Кастильоне се срещат, но тя не успява да надделее над личността на императора.. Въпреки това възможностите за реванш не липсват: само за няколко дни Вирджиния завладява най-високопоставените кръгове във Франция и скоро самият император е очарован от нея. На един от приемите, проведен в австрийското посолство, тя се запознава и с могъщия Шарл дьо Морни, полубрат на Наполеон III и председател на Законодателното събрание..
Възхищението на Наполеон III към Вирджиния вече е очевидно и през февруари, благодарение на настоятелната намеса на императора, Пиемонт е допуснат до конгреса наравно с великите сили, въпреки възраженията на Австрия. „Успех, за постигането на който Никия (прякорът на Вирджиния) трябва да е изиграла не второстепенна роля“, отбелязва историкът Ариго Петако.
В дните на откриването на конгреса, между 21 и 25 февруари, Камило Бенсо ди Кавур пише от Париж на Луиджи Чибрарио, който го замества в Торино:..
Но контекстът, в който действа Кастильоне, както и естеството на нейната мисия, се разкриват още по-ясно в писмо до Урбано Ратаци от 22 февруари. В него Камило Бенсо ди Кавур пише:Cavour, с. 254
И отново – в антиавстрийска функция, задачата на графинята, възложена ѝ от Кавур по отношение на руския дипломат Алексей Фьодорович Орлов, е ясно формулирана в писмо до Виктор Емануил II от 4 март:.
Доказателство за ролята на графинята през тези дни е фактът, че тя нарежда цялата поща, пристигнала за нея по време на конгреса, да бъде доставяна в посолството на Пиемонт.. Въпреки това немалко историци смятат дипломатическия ѝ ангажимент за безплоден...
За съпруга ѝ това се оказва неприемливо. Франческо Веразис ди Кастильоне решава да прекъсне всякакви отношения с Вирджиния: взема сина им и се завръща в Торино през май 1856 г., където през 1857 г. възобновява работата си като дворцов служител..
Връзка с Наполеон III
Отношенията на Графинята на Кастильоне с Наполеон III са слабо документирани, тъй като след смъртта ѝ няколко страници от личния ѝ дневник, писма и други първични източници са унищожени от италиански правителствени служители. Не всичко обаче е загубено. Оцеляло писмо, изпратено от Вирджиния до императора, разкрива характера на отношенията между тях и ролята, която графинята е играла в европейския концерт.. В писмото се говори за важно съобщение, което Вирджиния трябва да предаде на императора относно Италия – или, както тя пише, „страната, която Наполеон обича“ – както и за среща в дома на Бачоки, избран като безопасно място, познато и на двамата. Феличе Бачоки е съпруг на Елиза Бонапарт, сестрата на Наполеон I..
Що се отнася до сантименталната връзка, биографите на Кастильоне съобщават, че тя става любовница на императора след закриването на Парижкия конгрес, тоест през юли 1856 г. Но в писмо на английския посланик Хенри Уезли, 1-ви граф на Коули, изпратено до министъра на външните работи Джордж Вийер, 4-ти граф на Кларендън, още по време на конгреса се казва, че „императорът е много заинтересован от красивата Кастильоне“ и че „тази връзка със сигурност влияе върху решенията на Елисейския дворец“..
Френските мемоаристи обаче смятат, че първата – или една от първите – интимни срещи между Наполеон III и Графинята на Кастильоне се състои през октомври 1856 г. в Замъка на Компиен, където императорският двор се премества всяка година. Страниците от дневника на Вирджиния от тези дни са унищожени, но маркизата на Тиси-Шатеной запазва спомена за срещата, разказана ѝ лично от графинята.. Вирджиния няма много задръжки относно това да разпространява новината, че е станала метреса на Наполеон III. Според ръководителя на изящните изкуства и мемоарист Орас дьо Виел-Кастел императорът ѝ е подарил в знак на любовта си пръстен със смарагд на стойност 100 хил. франка. Вътре в пръстена Наполеон е накарал да гравират наивен таен код: „VNIARPGOILNEIOEN“ (буквите на „Virginie“ и „Napoleon“, раздалечени една от друга), и също толкова наивно Кастильоне го показва публично..
Фактите от авеню „Монтен“
Връзката на Вирджиния с Наполеон III води до възнаграждение от 50 хил. франка месечно, които отчасти се харчат за поддържане на скъпия ѝ начин на живот и отчасти се депозират в банката на Джеймс Майер дьо Ротшилд. Икономическото положение на Кастильоне се променя радикално, което ѝ позволява да се премести от улица „Кастильоне“ 10 в разкошната резиденция на авеню „Монтен“ 28, в района на Шан-з-Елизе. Тази резиденция има втори личен вход от градината..
Възползвайки се от тази възможност, вечерта на 2 април 1857 г. императорът, ескортиран от генерал Емил Феликс Фльори и от тайния агент Джакомо Гришели, отива при Вирджиния. Но веднага щом са допуснати от прислужницата на графинята, пред тримата в полумрака се появява мъж, когото Гришели убива, страхувайки се, че иска да посегне на живота на императора, като го намушква в сърцето. Наполеон III веднага се завръща в Тюйлери... Така и не се разбира кой крои интриги в сенките или се преструва, че го прави, за да предизвика скандал. Факт е, че общественото мнение приписва на императрица Евгения, ревнуваща от Кастильоне, машинацията, която трябва да симулира нападение срещу съпруга ѝ в къщата на Вирджиния и да я съсипе. Гришели, от друга страна, действа автономно, убивайки несръчно мнимия нападател (някой си Капелани)..
Процесът, който започва за предполагаемото покушение срещу Наполеон III, включва Паоло Тибалди от Пиаченца – привърженик на Джузепе Мацини, Паоло Грили от Чезена и Джузепе Бартолоти от Болоня. Арестувани, всички те са осъдени. Първият на доживотен затвор, а другите двама, които са прибрали по 50 наполеона за работата, на 15 години. Вирджиния се разминава с тежък разпит, по време на който е чута да крещи по адрес на императрицата: „Тази испанка скъпо ще си плати!“.
В нейна защита се намесва служителят на пиемонтското посолство Костантино Нигра, който междувременно става неин любовник. Но според Вирджиния императрица Евгения е имала три доклада, съставени срещу нея и графинята е била принудена няколко дни по-късно да напусне Париж..
Изгнание в Лондон, Торино и Диеп