Немският правопис е правописът, използван при изписването на немския език, и е като цяло фонемичен. Въпреки това много думи имат архаичен или повлиян от чужд език правопис, а не фонемичен. Произношението на почти всяка дума може да бъде установено от нейния правопис, но обикновено обратното не е валидно.
Днес правописът на стандартния високонемски език се регулира от Rat für deutsche Rechtschreibung (Съвет по немския правопис), съставен от представители от повечето немскоговорещи държави.
Азбука
Съвременната немска азбука се състои от 26-те букви на основната латинска азбука по ISO плюс 4 специални букви.
Основни букви ГлавнаМалкаИмеDIN 5009:2022-06, section 4.2 „Buchstaben“ (letters), table 1Име (МФА)АаBbCcDdEeFfGgHhIiJj1, 21 2KkLlMmNnOoPpQq1, 21 2RrSsTtUuVvWwXxYy1 2Zz 1 в Германия
в Австрия
Специални букви В немския език има 4 специални букви; 3 от тях са гласни със знак за умлаут (ä, ö, ü), а една произлиза от лигатура на ſ (дълго s) и z (ß; наричана е Eszett или scharfes S, остро s), като и четирите официално са отделни букви в азбуката и имат имена, различни от тези на буквите, от които са създадени. ГлавнаМалкаИме (МФА)ÄäÖöÜüẞß: :
Главното ẞ е обявено за официална буква в немската азбука на 29 юни 2017 г.Official rules of German spelling updated, Rat für deutsche Rechtschreibung, 29 June 2017, retrieved 29 June 2017. По-рано е представяно като SS или SZ. В миналото било използвано и дългото s (ſ), както в английския и много други европейски езици.Andrew West (2006): "The Rules for Long S".
Макар Съветът по немския правопис да счита ä, ö, ü и ß като отделни букви, несъгласията върху начина им на категоризиране и преброяване е довел до спор относно това колко букви всъщност има немската азбука, като някои поддържат числото 26 (считайки специалните букви за варианти на a, o, u и s), а други – 30 (броейки специалните букви отделно).
Бележки
Категория:Немски език