Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)

Амадей Савойски-Аоста, с пълно име Амадей Хумберт Георги Павел Константин Елена Флоренц Мария Савойски-Аоста (; * 27 септември 1943, Флоренция, Италия; † 1 юни 2021, Арецо, пак там) е италиански предприемач, член на кадетския клон на Савойската династия Савоя-Аоста, претендент за италианския трон (в спор с Виктор Емануил Савойски). Има и куртоазните титли „херцог на Аоста“, „княз на Чистерна и на Белригуардо“, „маркграф на Вогера“ и „граф на Пондерано“.

Син е на Аймон Савойски-Аоста, за кратък период крал на Хърватия, който се отказва от титлата няколко дена след раждането муKingdom of Croatia - House of Savoy. Като потомък на испанския крал Амадей I е 41-ви по ред за наследяване на испанския трон.

През 2006 г. Амадей поисква за себе си титлата „херцог на Савоя“ и ролята на глава на кралския дом, в спор с Виктор Емануил Савойски.

Произход

Амадей е единственото дете на Ирина Гръцка (* 1904, † 1974) и на Аймон Савойски (* 1900, † 1948), четвърти херцог на Аоста и де юре крал на Независимата хърватска държава под името „Томислав II“. Неговият чичо е Амадей Савойски-Аоста, известен като „Железният херцог“, а неговият дядо – „Непобедимият херцог“ Емануил Филиберт. Негови дядо и баба по бащина линия са а Емануил Филиберт Савойски-Аоста, 2-ри херцог на Аоста, генерал, маршал на Италия, и Елена Орлеанска , а по майчина – гръцкият крал Константинос I и пруската принцеса София Хоенцолерн.

Биография

Детство Падането на някои съюзнически бомби близо до Флоренция, във Вила Чистерна – флорентинската резиденция на Аймон Савойски и на съпругата му Ирина, причинява преждевременното раждане на Амадей на 27 септември 1943 г. в стая на партера, считана за безопасна от бомбардировки.

Твърди се, че новороденото е кръстено от кардинала архиепископ на Флоренция Елия Дала Коста, но херцогът отрича този слух. При раждането си Амадей получава титлата „херцог на Пулия“. В интервю за в. „Кориере дела Сера“ той впоследствие разкрива, че в момента на раждането му майка му е накарала да му вземат пръстови отпечатъци при квестора на Флоренция от страх да не бъде отвлечен.Ho 16 tatuaggi, 11 nipoti, ho fatto il giro del mondo e, se fossi stato re, non mi sarei divertito tanto, Corriere della Sera (10 settembre 2016). Посетено на 15 юли 2023 г.

Пленничество Три седмици преди раждането на Амадей Кралство Италия подписва Примирието от Касибиле, прекратявайки военните действия срещу британските и американските сили като част от Втората световна война.

На 26 юли 1944 г., след заповед, подписана лично от Хайнрих Химлер, нацистите интернират малкия Амадей в Хиршег близо до Грац (Австрия) заедно с майка му Ирина Гръцка и братовчедките му Маргарита и Мария Кристина, дъщери на чичо му Амадей, 3-ти херцог на Аоста и Анна Орлеанска.

Освобождение и завръщане в Италия След освобождението си от нацисткия лагер в Хиршег през май 1945 г. Амадей живее в Швейцария за няколко седмици. На 7 юли 1945 г. той и майка му се завръщат в Италия: те спират първо в Милано, където Аймон вижда сина си за първи път, а след това стигат до Неапол, където Амадей се среща с баба си по бащина линия Елена Орлеанска.

В Италия семейството му се установява във Фиезоле близо до Флоренция. През януари 1948 г. баща му умира в Буенос Айрес на 47-годишна възраст и Амадей приема херцогската титла като глава на Дом Савой-Аоста.

По-късно Амадей е обучаван от адмирал Джулио Черина Ферони, учи в Колеж „Але Куерче“ във Флоренция и в Сийфорд Колидж в Англия, а след това във Военноморската школа „Морозини“ във Венеция. Посещава курсовете на Военноморската академия в Ливорно, в края на които с чин „офицер от запаса“ е изпратен от Военния флот за учения в Атлантическия океан и Средиземно море. Завършва политология във Флорентинския университет.

Той няколко пъти представлява Умберто II, принуден да живее в изгнание до смъртта си, на демонстрации, проведени в цяла Италия.

С гръцка майка, на 14 май 1962 г. Амадей е един от принцовете, избрани да държат короните над Хуан Карлос I от Испания (негов втори братовчед) и доня София (негова първа братовчедка) по време на православната церемония по сватбата им.

Първи брак

Според традицията на Аоста Амадей се жени за френска принцеса – Клавдия Орлеанска, дъщеря на Анри Орлеански, граф на Париж и претендент за френския трон. Те се запознават на сватбата на братовчедите му Хуан Карлос от Испания и София Гръцка. Бракът е сключен на 22 юли 1964 г. в Синтра, Португалия. Кумовете им са Хуан Карлос I и Умберто II Савойски.

Между Амадей и Клавдия има непрекъснати кавги: през 1976 г. съжителството им приключва.AA.VV., "Storia Illustrata", n. 306, maggio 1983, A. Mondadori Editore, с. 80 Двамата се развеждат в Порт о Пренс (Хаити) на 26 април 1982 г. и бракът им е обявен за невалиден от трибунала на Сакра Рота в Рим на 8 януари 1987 г.Andrea Borella, "Annuario della Nobiltà Italiana", Edizione XXXII, Teglio (SO), 2014, S.A.G.I. Casa Editrice, с. 5 Трите им деца остават при Амадей в имението „Боро“. Втори брак На 30 март 1987 г. Амадей, след декларацията за анулиране на предишния му брак, се жени в Багерия за Силвия Патерно Вентимиля ди Спедалото, дъщеря на Винченцо Патерно и Розана Белардо е Ферарис ди Челе.Andrea Borella, "Annuario della Nobiltà Italiana", Edizione XXXII, Teglio (SO), 2014, S.A.G.I. Casa Editrice, с. 5

Политическа ориентация През 1990-те години, по време на кризата на Първата република, Амадей е на път да приеме кандидатурите за политическите или административните избори. Въпреки това той предпочита да има надпартийна позиция. През 1992 г. Социалдемократическата партия го ухажва за политическите избори в Камарата на депутатите за избирателния окръг на Неапол.Corriere della Sera (6 febbraio 1992) През 1997 г. дясноцентристката коалиция „Полюс на свободата“ почти успява да го убеди да се кандидатира за ръководството на Община Торино.Corriere della Sera (12 gennaio 1997) През юни 1997 г. той присъства на симпозиум за политическо планиране, проведен в град Арецо, в който си представя създаването на монархическо, диагонално на партиите движение.Corriere della Sera (2 giugno 1997)

Последни години и смърт През последните си години Амадей живее в градчето Кастильон Фибоки в Тоскана, където е земеделски предприемач (занимава се с вина „Савоя-Аоста “) и където следва някои компании като консултант, член на борда и президент. През 1996 г. е назначен за представител на Община Палермо за Международната фондация "Pro Herbario Mediterraneo", а от 1997 г. е неин президент.

През 2003 г. е назначен от италианското правителство за президент на Постоянния управителен комитет на Държавния природен резерват на остров Вивара в Неаполския залив.Corriere della Sera (19 aprile 2003) През същата година е обявен за рекламно лице на Международния фестивал на номадското и емигрантско кино "Metix Film Festival". Амадей е и почетен гражданин на Мариляно, Пантелерия и Абетоне. С интерес към ботаниката, особено към сукулентните растения, той пътува по целия свят, особено в Африка.

Умира от сърдечен арест на 1 юни 2021 г. на 77-годишна възраст в болницата „Сан Донато“ в Арецо, където е хоспитализиран за няколко дни за операция на бъбреците. Погребалната служба е отслужена на 4 юни в базиликата „Сан Миниато ал Монте“ във Флоренция. Ковчегът получава почетен знак на Военноморската флота. На 1 юли е погребан в Кралската крипта на базиликата „Суперга“ в Торино след церемония, отпразнувана от монсеньор Антонио Виго, на която е използвана Кралската корона на Савоя, както и вече използваната огърлица на Върховния орден на Сантисима Анунциата. И в двата случая е изсвирен S'hymnu sardu nationale – древен химн на Кралство Сардиния.

Династичен спор

Позицията на Амадей в линията за унаследяване на трона е противоречива от 2006 г. насам: част от роялистите твърдят, че той е глава на кралския дом и следователно легитимният претендент за трона на Италия. Други смятат, че позицията на глава на дома принадлежи на братовчед му Виктор Емануил Савойски и че Амадей е трети в линията на унаследяване след Емануил Филиберт. Спорът, известен като династичния въпрос, се върти около възможността Виктор Емануил Савойски (с произтичащото от това по отношение на сина му Емануил Филиберт) да е загубил всякакво право върху трона на Италия, с последващото преминаване на това право към Амадей. Спорът е предмет на официално изявление от Съвета на сенаторите на Кралството.Consulta dei senatori del Regno (Италия) е асоциация, създадена на 20 януари 1955 г. от около 160 бивши сенатори от стария сенат на Кралство Италия като „Пожизнена група от сенатори на кралството“, чийто акт на воля е признат за най-висш монархическа власт, пребиваваща в Италия от Умберто II в писмо от 3 февруари същата година. Сдружението приема сегашното си име през 1965 г. От 2001 г. има две асоциации, които се позовават на нрго – едната в полза на преките наследници на Умберто II Савойски, а другата на Дом Савоя-Аоста. Съветът, имащ правоспособност на частноправна асоциация, създадена през 1955 г., на 7 юли 2006 г. официално съобщава, че:Comunicato della Consulta dei Senatori del Regno Така Амадей Савойски-Аоста би станал наследник на италианския крал Умберто II. Официалната причина е бракът на Виктор Емануил Савойски с лице с различен социален статус (Марина Риколфи Дория през 1970 г.) без изричното разрешение на суверена в качеството му на глава на дома (т. нар. „кралско съгласие“), както е установено от комбинираните разпоредби на чл. 2 от Кралските патенти, дадени на 13 септември 1782 г. от краля на Сардиния Виктор Амадей III Савойски, от Кралския указ от 1890 г. за Кралския дом и от чл. 92 от Гражданския кодекс на Италия.

Различни коментатори, правилно или погрешно, изказват хипотезата, че решението или поне изборът на момента, в който то да бъде обявено, също е следствие от съдебните събития, включващи сина на последния крал на Италия. Все пак трябва да се отбележи, че това пояснение не трябва да се счита за правно необходимо, тъй като изключването от статута на член на Кралския дом и отнемането на всякакви прерогативи, титли, ранг и чест на Виктор Емануил биха настъпили директно и автоматично ipso iure в самия момент на сключване на брака.

Въпреки това Амадей в някои контексти в миналото е подкрепял тезите на Виктор Емануил с декларации и дори е влязъл в конфликт със Съвета на сенаторите на Кралството, председателстван от Алдо Алесандро Мола. След смъртта на Умберто II, попитан с изявление, публикувано във в. „Кориере дела Сера“, Амадей отрича промяна в унаследяването в ущърб на Виктор Емануил. В интервю за същия вестник през 2002 г. той заявява, когато е помолен от Джулиано Гало да предложи себе си като кандидат за хипотетичния трон на Италия:

Отново през 2002 г. в своята книга-интервю, редактирана от Фабио Ториеро, Амадей заявява:

Поддръжниците на Виктор Емануил реагират енергично на изявлението на Мола, съобщено по-горе, оспорвайки самата легитимност на органа, който е автор на документа, който освен това има по същество декларативен характер, ограничавайки се до простото наблюдение на ефектите, които вече са били произведени в ръцете на Виктор Емануил съгласно и за целите на разпоредбите, които регулират династичното наследство в Савойския дом и които са споменати по-горе.

Алдо Алесандро Мола, президент на Съвета на сенаторите, в отговор на твърденията на Емануил Филиберт, според които този орган няма право да провъзгласи Амеадей Савойски-Аоста за глава на Савойския дом, заявява:

По въпроса обаче полемиката още не е стихнала, а двете позиции продължават да се изправят една срещу друга, поддържайки противоположни тези. Годишникът на италианската аристокрация признава Амадей Савойски-Аоста за глава на кралския дом на Италия от 1983 г. – годината на смъртта на Умберто II.Maurizio Bettoja. Riflessione e commento alla XXX edizione dell'Annuario della Nobiltà Italiana, in Atti della Società Italiana di Studi Araldici, 2007, с. 1 e 2