Висока (, Оса, до 1926 година Βυσσώκα или Βυσόκα, Висока) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония.
География Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 35 km североизточно от Солун и на 17 km североизточно от Лъгадина.
История Античност Край селището има следи от селище от IV век пр.н.е. На хълма Кури има селище от Елинистическата епоха. В Османската империя През 1697 година е издададена заповед към солунския кадия да забрани произволите на бейлербейове, валии и други служители спрямо жителите на село Висока при посещения в селото. Същите изисквали без султанско разпореждане кафтан беха - данък за скъпите дрехи на гостите. В заповедта се добавя, че селото страда и от посещения на лица, които се представят за хора от обкръжението на пашата, на мютеселима и искат да бъдат гощавани и грабят храни.Цветкова, Бистра А. Промени в положението на населението в балканските земи (края на XVI до средата на XVIII в.), Исторически преглед, год. XXVIII, книжка 4, с. 29
През 1751 година жителката на Висока Кирана пострадва за вярата и е канонизирана от православната църква като Света Кирана Солунска. Църквата „Света Кирана“ в селото е от 1868 г., а „Свети Архангели“ – от 1804 година.
Жителите на селото са известни обущари и производители и търговци на вълнени платове.
През 1862 година жителите на Висока заменят преподаването на гръцки с обучение на български език в местното училище, за което свидетелства дописка до цариградския вестник „Съветник“ от 1863 година:„Съветникъ“. №29, 7 октомври 1863.
През 1868 година местният свещеник Иван пише сборник на български с гръцки букви и кирилски букви за специфичните български звуци. През 80-те на XIX век височани правят повторен опит да отворят българско училище, но им е забранено.
През XIX век Висока е село населено предимно от българи и турци. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, през 1878 година пише, че във Висока (Visoka) живеят 690 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Висока е показано като село с 270 домакинства с 305 жители мюсюлмани и 931 жители българи.
Височанецът отец Иван Лазаров е екзархийски свещеник в Солун.„Мир“. 17 и 19 април 1937. Опит за отваряне на българско училище във Висока има и през 80-те. Това плахо надигане на българщината във Висока обаче е потиснато от силното гръцко културно влияние и от 80-те години на XIX век жителите на селото влизат твърдо в лоното на елинизма.
През 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Висока живеят 1350 българи християни и 200 турци. Всички жители на селото са гъркомани под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 2000 жители, всичките българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира гръцко училище. Селото се превръща в база на андартски чети, нападащи съседните екзархийски села. В „Гръкоправославната паланка Висока“ в „Македоникон Имерологион“ от 1909 година пише:
В Гърция
При избухването на Балканската война един човек от Висока – Запрян Стоянов, дядо на журналиста Валери Запрянов, е доброволец в Македоно-одринското опълчение през 1913 година. През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с местна милиция дава сражение на турски войски и пленява 240 души. Думбалаков пише:
На 16 ноември 1912 година в селото влизат гръцки войски, посрещнати „с ентусиазъм от населението“, според спомените на генерал-лейтенант Константинос Зороянидис. Според генерала
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на войната жителите му заедно с жителите на гъркоманското село Сухо и гръцкото Берово участват в разграбването и опожаряването на голямото българско екзархийско село Зарово. Генералът от гръцката армия Константинос Мазаракис (бившият андартски капитан Акритас) отбелязва през 1913 година:
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Висока (Висока) има 250 къщи „славяни християни“.
През 1922 година на мястото на изселилите се турци се заселват 245 гърци бежанци от Източна Тракия,„Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία. 1 март 1997. от село Амали. Така селото добива смесен облик – българоговорещи гъркомани и тракийци. Във Висока се заселват и няколко семейства от Епир. През 1928 година в селото има 58 бежански семейства с 245 души. През 1926 година селото е прекръстено на Оса.
Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Висока като българско село в Богданско.Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
През 1997 година гръцкият вестник „Елефтеротипия“ съобщава, че властите са прибрали иконите на местната църква в селото, защото били изписани със славянски букви.Στά περισσότερα σλαβόφωνα χωριά, τά σημάδια άπό τέτοιου είδους χοντροκομμένες «διορθωτικές» έπεμβάσεις στήν εικονογραφία είναι κατά κανόνα άκόμη ορατές. ’Αλλού, ή άντικατάσταση τών σλαβικών εικόνων υπήρξε διακριτικότερη: όπως λ.χ. διαπιστώσαμε πρίν άπό μερικά χρόνια στήν ιδιαίτερη πατρίδα τού κ. Παπαθεμελή, τό χωριό Όσσα (τ. Βυσώκα) τού Λαγκαδά, οί παλιές κυριλλικές εικόνες τής τοπικής έκκλησίας φυλάγονται άπλά σέ ειδικό μέρος, μακριά άπό τά μάτια τού κοινού (Ελευθεροτυπία, 1.3.1997)
Преброявания 1913 – 1680 1920 – 1726 1928 – 1626 1940 – 1703 1951 – 1399 1961 – 1387 1971 – 889
Личности
Родени във Висока Георги Грилов (Γεώργιος Γρύλλιος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище Георги Караянев или Аримов (Γεώργιος Καραγιάννης ή Αρίμης), гръцки андартски деец, четник Димитрий Грольос (1939 – 2023), гръцки духовник Запрян Стоянов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина Иван Ангелов (1823 – 1907), български екзархийски свещеник в Солун Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище Света Кирана (? – 1751), християнска мъченица за вярата Петър Боскуцов (Πέτρος Μποσκούψιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред Стоян Алтиков (Στογιάννης Αλτίκης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище
Свързани с Висока Валери Запрянов (р. 1954), български журналист, по произход от Висока Катерина Хапсали (р. 1975), български писателка, по произход от Висока Стельос Папатемелис (р. 1938), гръцки политик, по произход от Висока Христо Запрянов (р. 1982), български журналист, по произход от Висока Христодул Божиков, български просветен деец, учител във Висока
Говор
В XIX век говорът на лъгадинските села Висока (гъркоманско), Сухо (гъркоманско) и Зарово (българско), и в по-малка степен на съседните Богородица (българско), Клисали (гъркоманско) и Негован (смесено гръкомани и българи) показва някои уникални архаични характеристики като запазен назализъм на малкия и големия юс, отразен още в дописката от село Висока до вестник „Съветник“ от 1863 година. Това уникално като граматика, фонетика и лексика българско диалектно ядро веднага привлича внимането на славистите. Големият хърватски учен Ватрослав Ягич изпраща един от най-талантливите си ученици – словенеца Ватрослав Облак, който изследва българския говор на Висока и съседните села.
Литература
Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896. Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4 Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185. Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332. Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174. Ελευθερίας Παπαδάκη „Η Οσσα από τα αρχαία χρόνια μέχρι σήμερα“, 1983. Видоески, Божидар. Висока (Общеславянский лингвистический атлас 112). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 841 – 810.
Външни препратки Народна приказка от Висока, обнародвана от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892) „Балканското отечество на господин Папатемелис“. Статия за Висока във вестник Елефтеротипия, 1 март 1997 „На гости в Зарово и Висока“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, книжка X, год, VII, София, 1900 г.
Бележки
Категория:Села в дем Лъгадина