Философия на Ренесанса характеризира философската мисъл в Европа през XV – XVI век (между 1400 и 1600 г.). Така тя се припокрива от една страна със средновековната философия, в която през четиринадесети и петнадесети век е повлияна от Алберт Велики, Тома Аквински, Уилям Окам и Марсилий Падуански и от друга с класическата модерна философия, която започва с Рене Декарт и публикуването на Разсъждение за метода (Discourse on the Method) през 1637 г.
Ренесансовата философия се отличава с отхвърляне на официалната католическа религиозност и с интерес към личността. Затова философската мисъл може да се характеризира като антропоцентрична: индивидът придобива по-голяма самостоятелност. Оттук се заражда ново самоосъзнаване на човека и нова обществена позиция, отличителни качества вече са гордостта и самоутвърждаването, съзнанието на собствената сила и талант. Ренесансовият хуманизъм подпомага търсенето на практически критерии за истината (опит+полза) в научните изследвания, който заляга в основата на научния метод.
През XV век (от 1459 г.) във Флоренция се възражда Платоновата академия в Кареджи.
Философи от епохата на Ренесанса Николай Кузански Леонардо Бруни Марсилио Фичино Николай Коперник Пико дела Мирандола Лоренцо Вала Манети Пиетро Помпонаци Жан Боден Мишел дьо Монтен Томас Мор Еразъм Ротердамски Мартин Лутер Томазо Кампанела Джордано Бруно Николо Макиавели
Източници
Категория:Ренесанс Категория:История на философията