Милко Димитров Ралчев е български поет, белетрист, драматург, литературен критик и историк, есеист и преводач от италиански език.
Биография Милко Ралчев е роден на 16 юли 1905 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и романска филология с докторат във Флоренция (1930).Милко Ралчев на сайта „Литературен свят“.
След завръщането си в България работи като учител във Варна и София, лектор по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19 май 1934 г.
Пътува из Гърция, Франция и Австрия. Преподавател в Софийския университет. Сътрудничи на сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Листопад“, „Итало-българско списание за литература, история и изкуство“ (започнало 1930 г.) с главен редактор Енрико Дамиани, „Завети“, „Гребец“, „Огнище“, „Провинция“, на вестниците „Развигор“, „Мисъл и воля“, „Час“, „Камбана“, „Светлоструй“, „Слово“, „Изток“, „Родно изкуство“, „Литературен глас“, „Свободна реч“, „Народен театър“, „РЛФ“ и др. Превежда от италиански, френски, испански, португалски и сръбски език.
За първи път превежда на български език „Божествена комедия“ на Данте, но печата само част от „Ад“ (1947). Заедно с Джузепе Донини осъществява първия превод на италиански език на поезията на Христо Ботев (1926). Главен редактор на основаното през 1930 г. сп. „Италия“. Основател, заедно със Стефан Станчев, и автор на сп. „Провинция“ (Бургас, 1930 – 1931). Превежда, но не публикува „Луизиадите“ от Луиш ди Камоинш, „Освободеният Йерусалим“ от Торквато Тасо, „Неистовият Орландо“ от Лудовико Ариосто и др.
Умира на 3 май 1960 г.
Библиография „Сантиментални песни“ (стихове). София: Печ. „С. М. Стайков“, 1928, 52 с. „Уго Фосколо“ (литературна студия). София: Печ. „Художник“, 1931, 40 с. „Ръцете на Исуса“ (исторически роман). София: Древна България, 1933, 112 с. „Кръстен знак“ (исторически роман). София: Древна България, 1934, 84 с. „Критика на новата българска лирика“ (1934) „Слънчев часовник“ (стихове, 1926-1933). София: Древна България, 1935, 152 с. „Белият грях“, драма в 4 действия (1936) „Романтизмът на праромантиците в Италия“ (1942). „Яворов“. София: Добромир Чилингиров, 1942, 102 с. „Истинският Бай Ганьо. Увод в изучаването на А. Константинов“. София: Добромир Чилингиров, 1943, 96 с. „Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи“ (1943) „Неофит Бозвели. Критически етюд“ (1946) „Васил Друмев. Критически етюд“ (1947) „Данте Алигиери. Критически етюд“. София: Димитър Янев, 1947, 200 с. „Д-р Петър Берон. Литературна студия“ (1947) „Лорд Байрон. Критически етюд“. София: Димитър Янев, 1947, 112 с. „Васил Друмев - литературен етюд върху „Нещастна фамилия“ и „Иванко“ (1947)
Преводи „Един съвършен човек“ от Джовани Папини (1928) „Мъртвите заповядват“ от Висенте Бласко Ибанес (1931) „Малък старинен свят“ от Антонио Фогацаро (1932) „Възпоминания“ от Джакомо Леопарди (1935) „Стихотворения“ от Джозуе Кардучи (1936) „Подземията на Ватикана“ от Андре Жид (1937) „Съпругът на Елена“ от Джовани Верга (1940) „Болшевизмът - враг на Европа“ от Роберто Сустер (1943) „Семейство Малаволя“ от Джовани Верга (1944) „Ад“ (1947) и „Нов живот“ от Данте Алигиери „Джоакино Росини. Биографичен очерк“ от Леле Д`Амико (1958)
Съставител и преводач „Душата на Испания. Антология на съвременната испанска поезия“. София: Печ. „Б. А. Кожухаров“, 1939, 240 с.
Бележки
Външни препратки От и за Милко Ралчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български литературни критици Категория:Български преводачи на италианоезична литература Категория:Български поети Категория:Български есеисти Категория:Български учители Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Държавни служители на България Категория:Родени във Варна