Мария Франческа Савойска, родена Мария Франческа Анна Романа Савойска (; * 26 декември 1914, Рим, Кралство Италия; † 4 декември 2001, Манделийо ла Напул, Франция), е италианска принцеса от Савойската династия. Тя носи титлите принцеса на Италия, принцеса на Етиопия и принцеса на Албания, а чрез брака си с принц Луи-Шарл Бурбон-Пармски става принцеса на Парма, Пиаченца и Гуастала. Мария Франческа е най-малката сестра на царица Йоанна, съпругата на цар Борис III и царица на българите.
Произход Тя е най-малкото дете на краля на Италия Виктор Емануил III (* 1869, † 1947), от Савойската династия, и на черногорската принцеса Елена Петрович Негош (* 1873, † 1952). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз и по-късно крал Никола I и княгиня Милена Вукотич. Тя е първа братовчедка на югославския крал Александър I Караджорджевич. Има един брат и три сестри:
Йоланда Маргарита (* 1901, † 1986) – принцеса на Италия и Албания; графиня на Берголо като съпруга на Джорджо Карло Калви ди Берголо.
Мафалда Мария Елизабета Анна Романа (* 1902, † 1944) – принцеса на Савоя, Албания и Етиопия; титулярна ландграф на Хесен-Касел като съпруга на Филип фон Хесен-Касел; загива в концлагера Бухенвалд.
Умберто II (* 1904, † 1983) – принц на Пиемонт (1904 – 1946) и последен крал на Италия (1946); съпруг на Мария-Жозе Белгийска
Джована Елизабета Антония Романа Мария – царица Йоанна (* 1907; † 2000), царица на българите (1930 – 1943) като съпруга на цар Борис III, принцеса на Италия, Албания и Етиопия.
Биография Мария Франческа е родена в Двореца „Квиринал“ на 26 декември 1914 г., само няколко месеца преди Италия да влезе в Първата световна война (24 май 1915 г.). Най-малката дъщеря на крал Виктор Емануил III и кралица Елена, тя израства в силно сплотена семейна среда и е особено близка с майка си и сестрите си Йоланда, Джована и Мафалда.
Мария Франческа се отличава с жив темперамент и модерно мислене. Именно тя въвежда модата на подстрижката каре сред заможните момичета в Италия през 20-те и 30-те години. Тя изпитва и истинска страст към футбола – необичайно за принцеса по онова време, и не се колебае да посещава мачове.
Мария Франческа често придружава баща си при официални приеми, особено когато кралят посреща ученици в Кралския дворец. Тя е сред най-търсените и обичани кръстници на различни фондации и институции. Пропагандата на времето я представя като посветена на благотворителността и любовта към родината, а илюстрации от периода я изобразяват след баща си на бойните полета, утешаваща новобранци – образ, който укрепва популярността ѝ сред населението. Като млада Мария Франческа преживява първата си голяма, но невъзможна любов – влюбва се в офицер от Квириналската гвардия. За Савойската династия подобна връзка е немислима и семейството я прекратява още в зародиш, тъй като вече се проучват възможности за династичен брак, подходящ за рангa на принцесата. Сред кандидатите за ръката ѝ са две значими фигури:
Ото фон Хабсбург, най-големият син на последната австрийска императрица Цита Бурбон-Пармска, която силно желае този съюз. Мария обаче категорично отказва.
Княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III и син на Фердинанд I и на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (полусестра на Цита). И този кандидат не е приет от Мария.
В крайна сметка тя се сгодява на 15 ноември 1938 г. за Лудвиг Карл Бурбон-Пармски, който е с 15 години по-възрастен от нея. Лудвиг е син на Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма, и Мария-Антония Браганса, инфанта на Португалия. Той е и по-малкият брат на императрица Цита, което прави брака силно свързан с династията Хабсбург.
На 23 януари 1939 г., на 24-годишна възраст, Мария Франческа се омъжва за Лудвиг Карл в Павлинския параклис на Квиринала в Рим. Булчинската ѝ рокля – бяла, със шлейф, е толкова впечатляваща, че е копирана от много момичета в Италия по онова време. Бракът бележи помирението между бившия управляващ дом – Бурбон‑Пармската династия и Савойския дом, който анексира в своя полза Пармското херцогство през 1859 – 1860 г., когато е създадено Кралство Италия.
За сватбата крал Виктор Емануил III нарежда да бъде реставрирано Казино Палавичини в имението Вила „Ада“ в Рим. След обновяването той го подарява на младоженците и го преименува на Вила „Мария“ в чест на принцесата. В момента вилата принадлежи на наследниците на двойката.
Бракът на Мария Франческа с Лудвиг Карл Бурбон‑Пармски не остава извън политическите сътресения на времето. Лудвиг, който има силно влияние върху своя тъст крал Виктор Емануил III, го насърчава към решителни действия срещу режима на Мусолини. Това води до преврата на 25 юли 1943 г., ареста на Мусолини и последвалото разваляне на алианса с Германия на 8 септември 1943 г.
След тези събития Мария Франческа и съпругът ѝ попадат под ударите на германските репресии. Те са арестувани в Италия и депортирани в Германия заедно с две от децата си – Ги и Реми. На 4 декември 1943 г. семейството пристига в Гарлиц, в Мекленбург.Там са затворени в специално построена барака в градината на Гутхаус, която от 1943 до 2 май 1945 г. служи като външна затворена зона за „специални“ и благороднически затворници от концентрационния лагер Нойенгамен. Френският министър ген. Максим Вейган и съпругата му също са затворени с тях. За да бъдат скрити от външния свят, семейството Бурбон‑Пармски е държано инкогнито под името „Biberpelz“. За Мария Франческа това е изключително тежко преживяване. Тежестта на ситуацията е утежнена от болезнения спомен за трагичната смърт на любимата ѝ сестра Мафалда, която през август 1944 г. умира в концентрационния лагер Бухенвалд след бомбардировка и последвала ампутация, извършена умишлено късно.
На 2 май 1945 г. англо-американските сили ги освобождават и семейството се завръща в Италия. След референдума от 1946 г., който слага край на Кралство Италия и изпраща Савойската династия в изгнание, Мария Франческа и семейството ѝ напускат страната. Те се установяват във Франция, в имението „Ма Сен Реми“ (Mas Saint Remy) в Манделийо-Ла Напул, близо до Кан на Френската ривиера.
През декември 1967 г. Мария Франческа губи съпруга си Лудвиг Карл Бурбон‑Пармски. Тази загуба я бележи дълбоко. От този момент тя почти напълно изчезва от обществения живот. Единствените ѝ публични появи след това са присъствието на погребението на брат ѝ Умберто II през март 1983 г. в Абатство „Откомб“ – последното ѝ официално участие, и няколко спорадични интервюта в италиански и френски списания, в които говори сдържано за миналото, семейството и изгнанието.
През март 1991 г. Мария Франческа преживява нова тежка загуба – умира нейният първороден син, принц Ги Бурбон‑Пармски.
Внуците на Мария Франческа многократно се опитват да я убедят да напише своя биография, но тя не желае да се връща към ужасните страдания, които е преживяла в нацисткия лагер в Гарлиц.
Мария Франческа Савойска умира през 2001 г., на 86-годишна възраст, в своя дом в Манделийо‑Ла Напул, където е и погребана.
Памет и почести Мария Франческа остава силно обичана фигура в Рим. В града и днес съществува училище, носещо нейното име.
Тя е високо уважавана в европейските аристократични среди и през живота си е удостоена с няколко престижни отличия:
Дама на Ордена на Св. св. Маврикий и Лазар – един от най-старите рицарски ордени на Савойската династия, традиционно присъждан за заслуги към благотворителността, религията и обществото. Дама на Ордена на Звездния кръст – австрийски дамски орден, основан през XVII век, даван на благородни жени за преданост към католическата вяра и благотворителна дейност. Дама на честта и предаността на Суверенния военен орден на Малта – признание за нейния принос към хуманитарни каузи и връзките ѝ с католическите институции.
Брак и потомство ∞ 23 януари 1939 г. в Квиринала в Рим за принц Лудвиг Карл Бурбон-Пармски (* 5 декември 1899, Шварцау ам Щайнфелд, Австрия; † 4 декември 1967, Манделийо ла Напул, Франция), син на Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма, и на Мария-Антония Браганса, инфанта на Португалия, от когото има трима сина и една дъщеря:
Ги Сикст Луи Робер Виктор Бурбон-Пармски (* 7 август 1940, Кан; † 10 март 1991, Париж), принц на Парма; ∞ 11 ноември 1964 за Бриджит Пьо-Дювалон (развод 11 септември 1981), от която има един син Реми Франсоа Бурбон-Пармски (* 14 юли 1942, Кан), принц на Парма; ∞ 10 февруари 1973 за Лоран Дюфран д'Арганши (развод 1983), от която има деца 2. 5 юли 2003 за Елизабет Тардиф Шантал Мари Бурбон-Пармска (* 24 ноември 1946, Кан), принцеса на Парма; ∞ 1. 1 юли 1977 за Панайотис Скинас (развод 1987), от когото има деца 2. 24 септември 1988 за Франсоа-Анри Жорж Жан Бернар Реми Бурбон-Пармски (* 15 октомври 1961, Кан), принц на Парма; ∞ 26 март 1988 за Вирджиния Роата, от която има деца
Източници Savoia: è morta la principessa Maria, la sorella di Umberto II, на adnkronos.com Savoia: principessa Maria, la preferita di Umberto, на adnkronos.com Maria Francesca: la Principessa Savoia Sconosciuta, във Vanilla Magazine Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser, XII. "Haus Bourbon". C.A. Starke Verlag, 1984, с. 19 Генеалогия на Savoia, на genmarenostrum.com
Категория:Савойска династия Категория:Италианска аристокрация Категория:Родени в Рим