Движението „Аз също“, изписвано още като Движение #АзСъщоИзписване (където знакът # има функционалността на хаштаг в социални мрежи, групирайки отделни коментари и постове в конкретна тематика), на англ. #MeToo, е социално движение и кампания за повишаване на осведомеността срещу сексуалното насилие, сексуалния тормоз и изнасилваческата култура, в която хората публикуват своя опит със сексуално насилие или сексуален тормоз. Фразата „Аз също“ първоначално е използвана в този контекст в социалните медии през 2006 г., в Myspace, от оцелялата от сексуално насилие и активистка Тарана Бърк. Хаштагът #MeToo се използва от 2017 г. като начин да се привлече вниманието към мащаба на проблема. Целта на движението „Аз също“, както първоначално е изразена от Бърк, както и от онези, които по-късно възприемат тактиката, е да подкрепи и даде сили на сексуално нападнати хора (особено млади и уязвими цветнокожи жени) чрез съпричастност, солидарност и явна демонстрация колко много са преживели сексуално насилие и тормоз, особено на работното място.

След разкриването на многобройни обвинения в сексуално насилие срещу американския филмов продуцент Харви Уайнстийн през октомври 2017 г. движението започва да се разпространява вирусно като хаштаг в социалните медии. На 15 октомври 2017 г. американската актриса Алиса Милано публикува в Туитър: „Ако всички жени, които са били сексуално тормозени или нападнати, напишат „Аз също“ като статус, може да дадем на хората усещане за мащаба на проблема, казвайки, че жената е получила идеята от приятел“. Скоро следват редица публикации и отговори от американски знаменитости, като Гуинет Полтроу, Ашли Джъд, Дженифър Лорънс и Ума Търман, наред с други. Широко разпространеното медийно отразяване и обсъждане на сексуалния тормоз, особено в Холивуд, довежда до уволнения на хора на важни позиции, както и до критики и обратна реакция.

След като милиони хора започват да използват фразата и хаштага по този начин на английски език, изразът започва да се разпространява и на десетки други езици. Обхватът обаче става малко по-широк и Бърк скоро го нарича „международно движение за справедливост за маргинализираните хора“.

Ефект на Уайнстийн

Движението „Аз също“ намира израз в т.нар. „Ефект на Уайнстийн“, който се състои във внезапни обвинения в сексуални престъпления и посегателства насочени към властови, богати и успели мъже (Жерар Депардийо, Силвестър Сталоун, Стивън Сегал и др.). Началото на това явление е поставено с лавинообразно увеличаващи се обвинения от жени към един от най-влиятелните продуценти в Холивуд – Харви Уайнстийн. Сред малкото жени, които се разграничават от обвиненията към него, са Мерил Стрийп, Кийра Найтли https://webcafe.bg/vryava/1586286980-kiyra-naytli-zhenskite-personazhi-vav-filmite-pochti-vinagi-gi-iznasilvat.htmlи Селин Дион. Стрийп обявява, че Уайнстайн никога не я насилвал, а тя самата не е знаела за действията му спрямо други жени. Найтли също е изненадана от твърденията за насилие и заявява, че докато е играла в "Игра на кодове" Уайнстайн не се е проявил в такава светлина пред нея.

Цел Първоначалната цел на „Аз също“, използвана от Тарана Бърк през 2006 г., е да овласти жените чрез съпричастност, особено младите и уязвимите жени. През октомври 2017 г. Алиса Милано насърчава използването на фразата като хаштаг, за да се разкрие степента на проблема със сексуалния тормоз и нападение, като се покаже колко много хора са преживели подобно нещо. Следователно тази фраза насърчава жените да говорят за тези преживявания, знаейки, че не са сами.

След като милиони хора започват да използват фразата и тя се разпространява на десетки други езици, целта се променя и разширява и в резултат на това започва да означава различни неща за различните хора. Бърк поеема титлата на лидерка на движението, но заявява, че смята себе си по-скоро за деятелка. Тя казва, че това движение е нараснало, за да включва мъже и жени от всички цветове и възрасти, тъй като продължава да подкрепя маргинализираните хора в маргинализираните общности. Има и движения на мъжете, насочено към промяната на културата чрез лични размисли и бъдещи действия, включително #IDidThat („Аз направих това“), #IHave и #IWill („Аз ще“).

Осъзнатост и емпатия Анализите на движението често сочат разпространението на сексуалното насилие, което според Световната здравна организация засяга 1/3 от всички жени по света.

Бърк казва, че #MeToo заявява, че страдащите от сексуално насилие не са сами и не трябва да се срамуват. Тя казва, че сексуалното насилие обикновено е причинено от някого, когото жената познава, така че хората трябва да бъдат обучени от ранна възраст, че имат правото да кажат „не“ на сексуален контакт с когото и да е, дори след многократни молби от авторитетно лице или съпруг, и да докладват за хищническото поведение. Бърк съветва мъжете да говорят помежду си за съгласието, да изтъкват унизителното поведение, когато го видят, и да се опитват да изслушват жертвите, когато те разказват своите истории.

Алиса Милано казва, че #MeToo е помогнало на обществото да разбере мащаба на проблема и че това е солидарност към всички онези, които са били наранени. Тя заявява, че успехът на #MeToo изисква мъжете да заемат позиция срещу поведение, което обективизира жените.Milano, Alyssa (January 4, 2018). "Alyssa Milano on joining time's up: 'women are scared; women are angry'". Rolling Stone

Политики и закони През 2018 г. Бърк заявява, че текущата цел на движението е да даде на хората ресурси, за да имат достъп до изцеление, и се застъпва за промени в законите и политиките. Тя изтъква такива цели като обработката на всички непроверени проби за изнасилване, преразглеждането на местните училищни политики, подобряването на проверката на учителите и актуализирането на политиките за сексуален тормозв САЩ. Тя призова на всички професионалисти, които работят с деца, да бъдат снети пръстови отпечатъци и да бъдат подложени на проверка, преди да получат разрешение за работа. Тя се застъпва за сексуалното образование, което да учи децата незабавно да съобщават за хищническо поведение. Алиса Милано заявява през 2017 г., че приоритет на #MeToo е промяната на законите, свързани със сексуалния тормоз и нападение, напр. въвеждането на протоколи, които да позволяват на страдащите във всички индустрии да подават жалби без страх от отмъщение.

Джендър анализатори като американката Анна Норт заявяват, че #MeToo трябва да се разглежда като трудов проблем поради икономическите неудобства при докладването на тормоз. Тя предлага борба с основния властови дисбаланс на някои работни места, например чрез повишаване на минималната заплата с бакшиш и чрез възприемането на иновации като преносими паник бутони, задължителни за служителите на хотели в Сиатъл.

В Хонконг решението по делото C срещу Hau Kar Kit HKDC 974 изпраща силно напомняне на работодателите, че трябва да има нулева толерантност към сексуалния тормоз на работното място. Оказва се, че работодателят носи отговорност и по Наредбата срещу полова дискриминация за противоправно действие, извършено от негов служител по време на трудовото му правоотношение, независимо дали работодателят е знаел за противозаконното действие.

Други предлагат пречките пред наемането на работа да бъдат премахнати, като например изискването от страна на някои работодатели да се подписват споразумения за неразкриване на информация или други споразумения, които не позволяват на служител да говори публично за работата си, или за отнасяне на спорове (включително искове за сексуален тормоз) до арбитраж, а не до съдебно производство. Предложено е да се приеме законодателство, което да забранява тези видове задължителни споразумения преди наемането на работа.

Някои предложени промени, базирани на политики, включват увеличаване на управленския надзор, създаване на ясни вътрешни механизми за докладване, по-ефективни и проактивни дисциплинарни мерки, създаване на култура, насърчаваща служителите да бъдат открити за сериозните проблеми, налагане на финансови санкции за компании, които позволяват на работниците да останат на позицията си, когато многократно са упражнявали сексуален тормоз върху други, и принуждаването на компаниите да плащат огромни глоби или да губят данъчни облекчения, ако решат да задържат работници, които са сексуални агресори.

Медийно покритие В отразяването на #MeToo има широко разпространена дискусия за най-добрите начини за спиране на сексуалния тормоз и злоупотреба – за тези, които в момента са жертви на работа, както и за тези, които търсят справедливост за минало насилие и се опитват да намерят начини да сложат край на онова, което виждат като широко разпространена култура на малтретиране. Съществува общо съгласие, че липсата на ефективни възможности за докладване е основен фактор, който стимулира неконтролираното сексуално неправомерно поведение на работното място.

Фалшивите съобщения за сексуално насилие са много редки, но когато те се случат, се поставят в светлината на прожекторите, за да ги види обществеността. Това може да създаде погрешно впечатление, че повечето докладвани сексуални нападения са неверни. Погрешните схващания относно фалшивите доклади са една от причините, поради които жените се страхуват да съобщават за преживяваното сексуално посегателство – те се страхуват, че никой няма да им повярва, че в процеса ще бъдат засрамени и унижени, освен че ще бъдат уязвими за отмъщение от страна на нападателите.

Има дискусия за най-добрите начини за справяне с частните списъци (т. нар. whisper networks) с хора, които трябва да се избягват, които се споделят неофициално в почти всяка голяма институция или индустрия, където сексуалният тормоз е често срещан поради дисбаланс на властта, включително правителство, медии, новини и академичните среди. Тези списъци имат заявената цел да предупредят други служители в индустрията и се споделят от човек на човек, във форуми, в частни групи в социалните медии и чрез електронни таблици. Твърди се обаче, че те биха могли да станат оръжие и да се използват за разпространяване на необосновани клюки – мнение, което се обсъжда широко в медиите. Защитниците казват, че списъците предоставят начин да се предупредят други уязвими хора в индустрията, ако се притесняват от сериозно възмездие от насилниците, особено ако оплакванията вече са били игнорирани. Те казват, че списъците помагат на жертвите да се идентифицират една друга, за да могат да говорят заедно и да намерят безопасност в числата. Понякога тези списъци се пазят по други причини. Напр. електронна таблица от Обединеното кралство, наречена „Депутати с високо либидо“ ("High Libido MPs") и „електронна таблица на срама“, е създадена от група парламентарни изследователи (мъже и жени) и съдържа списък с обвинения срещу близо 40 депутати консерватори в британския парламент. Говори се също, че партийни служители (които отговарят за това да накарат членовете на парламента да се ангажират с гласуване) поддържат „черна книга“, която съдържа обвинения срещу няколко депутати, които могат да бъдат използвани за изнудване. Когато се твърди, че сексуалното поведение на известно лице е било „публична тайна“, тези списъци често са източникът. Вследствие на #MeToo няколко частни списъка изтичат в обществеността.

Основният проблем при опитите за защита на повечето потенциални жертви чрез публикуване на подобни списъци е определянето на най-добрия механизъм за проверка на твърденията по начин, справедлив за всички страни. Някои предложения включват укрепване на синдикатите в уязвимите отрасли, така че работниците да могат да докладват за тормоз директно на синдиката, вместо на работодателя. Друго предложение е да се поддържат горещи линии в индустрията, които имат властта да задействат разследвания от трети страни. Разработени са приложения, които предлагат различни начини за докладване на сексуално неправомерно поведение, а някои могат да свържат жертви, които са докладвали за едно и също лице.

Проблеми със социалните норми