Виктор Барух е български писател и журналист от еврейски произход.
Биография Роден е на 2 юни 1921 г. в София.Честити 100 на Виктор Барух Следва право и история в Софийския университет, но не завършва висше образование. По време на Втората световна война е изселен от София, като по това време се включва в Съпротивителното движение.
След 9 септември 1944 г. работи като журналист и редактор в различни издателства. Бил е заместник главен редактор на списание „Пламък“от 1965 до 1970 г., редактор и гл. редактор на издателство „Български писател“ (1972 – 1978). Член е на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г. от 1957 г. и на българския ПЕН-център. До смъртта си през 2023 г. е най-възрастният действащ член на СБП.Аз съм Найден Вълчев, Наско!На 102 г. ни напусна писателят Виктор Барух Заместник-председател е на организацията на българските евреи „Шалом“.
Творбите му са превеждани на английски, френски, руски, италиански, иврит.Доайенът на писателската общност Вихтор Барух навърши 100 години
През 1961 г. е единственият български журналист, отразил съдебния процес срещу нацисткия офицер от Гестапо Адолф Айхман в Йерусалим.
За него Според проф. Симеон Хаджикосев прозата на Барух "се откроява със стегнат и точен рисунък на времето, с висока обща култура и засилена гражданска позиция, с дълбинна психологическа характеристика на героите, с внезапни алюзии и метафори относно проблеми, засягащи както отделния индивид, така и цялото българско общество. В това отношение не прави изключение нито една негова книга, включително и „Оклеветената или грехът на Епископа“. Белетристичният пласт на творбата е положен върху съдбите на действително съществували, но неизвестни у нас лица: венецианската поетеса еврейка Сара Сулам, равинът Леоне да Модена, епископът на Капо ди Истрия Балдасаре Бонифачо и генуезкият поет Ансалдо Чеба."Оклеветената или грехът на Епископа
Библиография Сборници с разкази Разкази (1949, изд. „Народна младеж“) На преден пост. Повест (1951, изд. „Народна младеж“) През стобора. Разкази (1956, изд. „Български писател“) Морякът получи двойка (1965, изд. „Народна младеж“) Зърно от едър клас : Разкази за [ремсиста] Владо Гьошев (1975, изд. „Народна младеж“) Мицуко: Парфюмът на спомена (1983, изд. „Народна младеж“)
Новели Японска кукла (1965, изд. „Български писател“)
Романи Отречени от закона (1960, изд. „Народна младеж“) Сватбени свещи (1968, изд. „Народна младеж“) Деца на града (1973, изд. „Български писател“) Завоевателката (1979, изд. „Български писател“) Късно око (1988, изд. „Български писател“) Оклеветената или Грехът на епископа : Есеист. роман (2003, изд. център „Шалом“)
За деца Ескадронът в тревога (1962, изд. „Народна младеж“) Маймунката от Сингапур (1971, изд. „Български художник“) Тошковата магия (1972, изд. „СБП и Министерство на народната просвета“) Трите весели човечета (1974, изд. „Български художник“)
Документалистика РО-2 – отделението на смъртта (1974, „Партиздат“)
Източници
Външни препратки Виктор Барух в каталога на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий
Категория:Български писатели Категория:Български автори на разкази Категория:Български романисти Категория:Български журналисти Категория:Българи от еврейски произход Категория:Български столетници Категория:Родени в София