Лари (lares) (от латински език: Lar (es) – „огнище“, произлизащо от етруската дума lar – „баща“) са божества, фигуриращи на римската религия, като духове на починали предци, изпълняващи защитни функции, по отношение на различни аспекти от обществения живот и свързани с него сгради и съоръжения. Според римските традиции те са се грижили за добрият напредък на семейството, за собствеността му или на дейностите му като цяло.
Култ към ларите В Древния Рим във всеки дом има олтар, посветен на ларите, а за техен върховен жрец по отношение на отделната фамилия се счита нейният глава (официално оглавяващия я старейшина). Самият култ към ларите произлиза от почитането на мъртвите и вероятно идва от по-дълбока древност ,когато мъртвите са били погребвани в къщите. Домашните лари са свързани с домашното огнище и семейната трапеза, но също и с дърветата и горите. Към тях се отправят молитви по време на раждане, при бракосъчетаване, при смърт. Приписва им и функцията на блюстители за спазването на традициите в семейството, наказващи нарушителите. Почитат се активно и от робите, които виждат в тях закрилници от жестокостта на господарите им.
Освен домашните лари са били почитани и обществени лари – духове-пазители на съседските общини и добросъседските отношения. Светилища на такива божества са били изграждани на кръстовищата (compita), откъдето идва наименованието „компитални лари“. Те са възприемани от римляните, като защитни духове на самите кръстовища, както и на пътниците, включително при морските пътувания.
Вижте също Пенати Весталка
Категория:Древноримска митология