Вивиен Шартър (; * 25 юни 1893, Торино, Кралство Италия; † 1 септември 1941, Хоув, Великобритания) е британска цигуларка и дете-чудо, дъщеря на писателката Ани Виванти. Нейният роман „Поглъщачите“ (1910) е вдъхновен от живота на Вивиен.
Произход Вивиен Шартър е родена в Торино, Кралство Италия, като дъщеря на англо-ирландския адвокат, журналист и активист на Шин Фейн Джон Смит Шартър (1862 –1927) и родената в Англия италианска писателка Ани Виванти (1866 – 1942). Майка ѝ е племенница на германските писатели Паул Линдау и Рудолф Линдау.Carlo Caporossi and Sarah Patricia Hill, "Vivanti, Annie (1866–1942)" Italian Women Writers University of Chicago Library.
Биография Вивиен започва да свири на цигулка още като дете. Благодарение на наставленията на своя учител, насърчението на майка си и изключителния си вроден талант тя много бързо се откроява като забележителна изпълнителка. Само няколко месеца след началото на обучението си Вивиен вече изпълнява Романса на Йохан Свендсен.
По това време тя посещава в Париж чичото на майка си – писателя Паул Линдау, който остава впечатлен от бързия ѝ напредък и предлага майката и дъщерята да заминат за Прага, за да може Вивиен да се яви на прослушване при един от най-изтъкнатите европейски педагози по цигулка – Отакар Шевчик. Десетгодишната цигуларка е приета да учи при маестрото."Otakar Sevcik: A Great Violin Teacher" The Guardian (January 19, 1934): 10. via Newspapers.com
В една студена вечер в началото на януари 1905 г. единайсетгодишната Вивиен прави своя оркестров дебют в Прага, изпълнявайки Концерта в сол минор на Макс Брух заедно с Бохемския филхармоничен оркестър.
След успеха си в Прага Вивиен изнася единадесет концерта във Виена. Оттам майка и дъщеря заминават за Берлин, където Вивиен работи със самия Макс Брух. Колегата на Брух – прочутият цигулар Йозеф Йоаким – също се запознава с нея и оценява дарбата ѝ като изключителна.
След Виена следват изяви в Цюрих, Стокхолм, Рим и Палермо. Скоро Вивиен завладява европейската аристокрация със своя талант, интелигентност и чар, съчетани с детска непосредственост, която я прави симпатична на всички, които я срещат.
В началото на 1905 г. Вивиен и майка ѝ се завръщат в Лондон, за да може младата цигуларка да направи своя британски дебют. Докато пресата проявява все по-голям интерес към изключителното дете-чудо, Ани Виванти започва да твърди, че дъщеря ѝ е родена през 1895 г., а не през 1893 г. – вероятно с цел талантът ѝ да изглежда още по-забележителен.
Вивиен изнася рецитал в Куинс Хол, Лондон, през 1904 г., в същата седмица, в която се представят Мари Хол, Миша Елман и други млади цигулари."Musical Prodigies" The Bystander (March 28, 1906): 23.
Наред с възторжените реакции се появяват и критики към Ани Виванти, обвинявана, че претоварва и прекомерно излага детето на публичност."Oldham Orchestral Society" The Guardian (December 21, 1907): 7. via Newspapers.com По силата на нов закон за предотвратяване на експлоатацията на много малки деца Виванти и мениджърът Нарчизо Верт са глобени. Верт умира през юни 1905 г. от сърдечен удар, свързан със стреса около случая.Simon McVeigh, "'As Sand on the Sea Shore': Women Violinists in London's Concert Life around 1900" in Emma Hornby, David Nicholas Maw, eds., Essays on the History of English Music in Honour of John Caldwell (Boydell and Brewer 2010): 243. Anne Urbancic, "Staging Motherhood: Considering Annie Vivanti's Fact and Fiction" in Patrizia Sambuco, ed., Italian Women Writers, 1800–2000: Boundaries, Borders, and Transgression (Rowman & Littlefield 2014): 81-91.
Вивиен се завръща на сцената на Куинс Хол през 1906 г., продължавайки да привлича внимание като изключително млад музикален талант."Current Events and Concert Notes" The Violin Times (August 1906): 115.Тя участва заедо с Хари Лодър, Вайълет Ванбру, Елалайн Терис и други изпълнители в благотворителен концерт за набиране на средства след бедствието в мината Куриер през 1906 г."The Courrières Disaster: A Benefit Performance" The Bystander (March 26, 1906): 628.
След като покорява Лондонската публика, Вивиен се завръща на континента"Un nuovo prodigio musicale" L'illustrazione popolare (October 28, 1906): 754. за ново турне. Виенският психолог д-р Херман Свобода, пионер в изследването на биоритмите, проявява интерес към нея и изразява желание да я изучава. След срещата им той заявява: „Музикалното дете-чудо е откровение на божественото. Тя е най-близкият подход до онези идеални същества, които хората наричат ангели… Тя е жив пратеник от Отвъдното, събуждайки душите ни с дадената от Бога музика, за да повярваме в това, което е над всяко човешко разбиране.“
В края на 1906 г. Вивиен изнася осем концерта в родния си град Торино, където постига изключителен успех; един репортер отбелязва, че „не е имало такъв триумф след Паганини“. Тя посещава и очарова кралица Маргарита, която силно я обиква – според разкази Вивиен плачела всеки път, когато лицето ѝ било измито, за да не бъде изтрита целувката на кралицата."Lovely Vivien Chartres" The Scranton Times (February 6, 1907): 7. via Newspapers.com След изпълнение на концерт на Паганини тя откъсва няколко люляка и ги поставя на гроба на композитора с бележката: „На Паганини, смирено, Вивиен“.
Тя свири за крал Едуард VII в Мариенбад."Vivien Chartres, Child Violinist" The Brooklyn Daily Eagle (June 22, 1906): 27. via Newspapers.com През 1907 г. в списание Pall Mall се появява дневник под нейно име, в който описва своите домашни любимци, музиката и ежедневните си занимания.Vivien Chartres, "My Diary" The Pall Mall Magazine (September 1907): 332-335. През декември 1907 г. Вивиен концертира в Шефилд с пианистката Ирен Шарер,"Sheffield" Musical News (January 11, 1908): 51. а през януари 1908 г. – в Хъдърсфийлд с пианиста Марк Хамбург."Provincial" Musical News (February 29, 1908): 218.
През 1910 г. излиза романът на майка ѝ, „Поглъщачите“ (The Devourers) – художествен разказ за майка и дъщеря, вдъхновен от техните стремежи към музика и свобода.Georg Brandes, "The Devourers" The Living Age (August 27, 1910): 565-568. Ани Виванти преработва книгата на италиански под заглавието I divoratori (1911). Произведението е посветено на Вивиен „за четене, когато тя има собствени деца-чудо“. Един съвременен литературовед отбелязва: „Откровено Виванти твърди, че едно гениално дете поглъща майка си. По-недиректно тя показва как майките поглъщат и детето си.“Anne Urbancic, "Annie Vivanti, Journalist and Critic" in Sharon Wood, Erica Moretti, eds., Annie Chartres Vivanti: Transnational Politics, Identity, and Culture (Rowman & Littlefield 2016): 115-128.
С напредването на възрастта Вивиен свири на публични места все по-рядко. Тя живее с майка си, която по това време е разделена от баща ѝ.
В първите дни на Първата световна война Вивиен се запознава и силно се влюбва в Артър Линдзи Бърнс – генерален директор на компанията за шевни машини „Зингер“ в Италия и, подобно на бъдещата си съпруга и тъща, полиглот. Двамата сключват брак на 19 юли 1915 г. в Милано.Untitled news item, The Washington Post (July 19, 1915): 7. via Newspapers.com По това време Вивиен е на 22 години, а Бърнс – на 32. Семейството има две деца: Вивиен Ан-Мари (родена през 1916 г.) и Сесил (родена през 1917 г.).
Бърнс умира през 1925 г. от пневмония, оставяйки Вивиен сама с две малки деца. Преди смъртта си той я насърчава да се омъжи за свой близък приятел – сър Ричард Ч. Р. Йънг, който е с около 30 години по-възрастен от нея. Вивиен първоначално се колебае да последва този съвет: две сватби са планирани и впоследствие отменени. В крайна сметка тя се омъжва за Йънг през август 1927 г. Няколко месеца по-късно умира и баща ѝ, с когото Вивиен не е живяла от години.
Семейство Йънг и Ани Виванти се срещат с Бенито Мусолини през 1927 г., докато живеят в Рим."Rumors Mussolini Assassinated Are Officially Denied" The Berkshire Eagle (December 1, 1927): 1. via Newspapers.com
През 1941 г., на 48-годишна възраст, Вивиен Йънг умира в дома си в курорта Хоув, в южната част на Англия. Тя изпада в тежка депресия, след като съпругът ѝ заболява от парализа, и не може да понесе мисълта за неговото страдание или за живот без него. Според разследването тя запечатва спалнята, запалва газов котлон и насочва газа през гумена тръба към противогаз. В предсмъртно писмо пише: „Простете ми. Не мога да продължа. Не мога да гледам как моят скъп съпруг става все по-парализиран и болката му става все по-лоша и по-лоша… Ще си отидем заедно, тихо и мирно.“ В завещанието си тя оставя сто лири на първия си учител по цигулка; на дъщеря си – дрънкулки, подарени от кралица Маргарита и семейството на принц Бисмарк; на сина си – бронзова статуетка, свой портрет и брошка, подарена ѝ от крал Едуард VII. На църквата дарява бижу за Олтара на Светото сърце в оратория „Бромптън“ в Лондон „в знак на благодарност за получените благословии“. Нейната цигулка „Каляно“ е завещана на Благотворителния фонд на музикантите в Лондон и е продадена в полза на фонда.Emily E. Hogstad, "The Devourer and the Devoured: The Intertwined Lives of Annie Vivanti and Vivien Chartres" Song of the Lark (May 15, 2012). Also published at Violinist.com.
Майка ѝ, Ани Виванти, живее в Италия, когато получава известие за внезапната смърт на Вивиен. Загубата я съсипва. Макар да са минали много години от времето, когато двете пътуват и изнасят концерти заедно, стаите на писателката все още са изпълнени със спомени от тяхната съвместна работа и преживявания. Няколко дни преди собствената си смърт тя приема католицизма. Виванти умира шест месеца след дъщеря си, а 75 години.
Източници
Категория:Самоубийци Категория:Родени в Торино Категория:Британски цигулари Категория:Статии с hCard