Орàцио Лòми Джентилèски (), известен само с фамилното име на майка си като Орацио Джентилески (* 9 юли 1563, Пиза (кръщение), Папска държава; † 7 февруари 1639, Лондон, Кралство Англия), е италиански художник.
Особено активен в Италия, Франция и Лондон, той е смятан за един от основните представители на Ранния натурализъм в римската сфера. Той е брат на художника Аурелио Ломи и баща на много по-известната Артемизия Джентилески, също художничка, една от най-важните от бароковия период на натуралистичната култура.
Биография Ранни години в Пиза Орацио Джентилески е роден в Пиза през юли 1563 г. Баща му Джован Батиста ди Бартоломео ЛомиНоси и двете фамилни имена на дядовците и бабите е флорентински художник, преместил се в Пиза – оттук и подписа му понякога като „флорентинец“. Фамилното име Джентилески е по майчина линия, а по бащина е Ломи (с Ломи дъщеря му Артемизия се подписва за известен период от живота си). Орацио има четирима по-големи братя – Винченцо, син от първия брак на баща му, който продължава златарското изкуство на баща си, Джулио, художниците Бачо и Аурелио, и три сестри – Лаура, Лукреция и Ливия. Брат му Бачо е особено активен през втората половина на 16 век в Пиза, където има собствена работилница между 70-те и 80-те години; той е този, който насочва двамата братя Аурелио и Орацио към живописта.
Когато баща му умира през 1576 г., семейството изпада във финансови затруднения: Бачо продължава своята живописна дейност в Тоскана, докато Аурелио и Орацио отиват в Рим, където първият остава малко повече от година, преди да поеме към Флоренция и след това да се върне окончателно в Пиза, докато вторият, след около осем години на връщане във и заминаване от родния си град, към който винаги е бил привързан, избира да остане в Рим, където намира своя късмет.
Години в Рим (1576 – 1612) Юношески произведения
На 13-годишна възраст Орацио е в Рим по време на папството на Григорий XIII, макар че Джовани Бальоне в своите Жития на художниците отбелязва стабилното му присъствие едва при следващия папа Сикст V.
Орацио живее при вуйчо си, който е капитан на гвардията на Кастел Сант'Анджело, от когото решава да вземе фамилното име Джентилески.
Първите му декоративни изяви са последното издихание на Маниеризма. Между 1587 и 1588 г., на около 26-годишна възраст, той работи в Сикстинската зала на Ватиканската библиотека и изглежда, че е работил като златар, реализирайки през 1593 г. медальоните на Климент VIII, от когото получава 540 дуката за това. Едва през 1590 г. рисува стенопис в църквата „Санта Мария Маджоре“, изобразяваща Представянето в храма, докато в трансепта на Сан Джовани ин Латерано рисува Свети Тадей. В тези две произведения може да се види, че дори да е зрял, Орацио все още няма свой собствен стил. С тези творби започва дейността му.
През 1595 г. той получава поръчка от кардинал Маркус Зитикус фон Хоенемс за картините на катафалката на църквата „Санта Мария ин Трастевере“. През 1596 г. художникът рисува Обръщането на Савел за църквата „Сан Паоло фуори ле Мура“ – голяма динамична и претъпкана с различни фигури композиция. Унищожената през 1823 г. композиция е известна само от гравюра от 1610 г. на Жак Кало и от описанието на Бальоне в неговия текст.
Между 1597 и 1599 г. творецът отново получава поръчки от кардинал фон Хоенемс, който го моли за стенописни декорации за бенедиктинското абатство Фарфа в Риети, за което той изпълнява цикли в три параклиса и двете олтарни картини Мъченичеството на св. св. Петър и Павел и Триумфът на Света Урсула.
Към същия период се отнасят и други обществено поръчки, включително фреските за църквата „Сан Джовани дей Фиорентини“ и други, споменати отново от Бальоне и днес загубени, направени за кардинал Пиетро Алдобрандини в апсидата на църквата „Сан Никола ин Карчере“ в Рим. Сред първите му произведения за лична употреба пък са Мадоната с Младенеца и св. св. Франциск и Себастиан (днес във Фондация „Спестовна каса на Пиза“).
Среща с Караваджо
В началото на 17 век Орацио Джентилески живее близо до църквата „Сан Лоренцо ин Лучина“ в Рим със съпругата си, сестра си Лукреция и голямо потомство, от което оживяват само трима сина и най-голямата му и единствена дъщеря Артемизия.
Срещата му с Караваджо в началото на XVII век коренно променя живописта му, а вероятно и живота му. Отношенията му с него са много близки, създавайки връзки не само по отношение на работата, но и на живота, до степен дори да споделя през 1603 г. жалбата на художника Джовани Бальоне, с когото не са в добри отношения поради лична конкуренция, който я повдига и към Онорио Лонги и Филипо Трисени, виновни за разпространението на брошура с обидни и клеветнически стихотворения срещу него. През същата година Караваджо и Джентилески са в съда поради тези причини и впоследствие в един и същ затвор, за да изтърпят наложеното им наказание.
От 1600 до 1603 г. Орацио усърдно посещава Караваджо, като те си разменят работни инструменти. Такъв случай е францисканско расо, което Орацио заема на Караваджо – вероятно изобразеното на двете платна Свети Франциск в размисъл от Караваджо (едното в Галерията на Палацо Барберини, а другото в църквата „Санта Мария дела Кончеционе“ в Рим). Съвременни на тези две платна са трите платна със същия светец, но този път подкрепен от ангел, нарисуван от Орацио Джентилески (едно днес в Бостънския музей, от около 1600 г., другото в Хюстънския музей, от около 1601 г., и третото в музея Прадо в Мадрид, от 1603 г.). Тези платна са в ясна хармония с караваджисткия натурализъм и по-тясно с редакциите, които Караваджо прави в края на 16 век на двете платна за колекцията на банкера Отавио Коста. Въпросните три платна на Орацио постановяват окончателното изоставяне на Късната маниеристична живопис в полза на такава със сюжети, взети от живота.
Успехи на ранната зрялост
Започвайки от втората половина на първото десетилетие на 17 век, Орацио създава поредица от публични и частни творби, които утвърждават ролята му в града. През 1605 г. той завършва олтарната картина Обрязването на Исус за параклиса на семейство Напи в църквата „Джезу“ в Анкона (днес в Градската пинакотека), за което му плащат много висока сума от 303 скуди. Чрез застъпничеството на кардинал Пиетро Алдобрандини той изпълнява за Савойците Успение Богородично за църквата „Санта Мария ал Монте дей Капучини“ в Торино.
През 1607 г. за Параклис „Олджати“ в църквата „Санта Мария дела Паче“, за богатия банкер Сетимио, собственик на благородническата едикула, той изпълнява олтарната картина Кръщение Христово и три фрескови сцени с Истории на Кръстителя в подарката – произведения, които са доказателство за това как Джентилески през годините на артистичния си разцвет гледа към Анибале Карачи – друг велик майстор на живописта от онези години в Рим.
Изкачването до Голгота, днес във Виена, датира от същата година. Нейната оригинална поръчка е неизвестна, но става известна през 18 век, когато става част от Колекция „Албани“, и Света Цецилия и св. св. Тибурций и Валериан, сега в Брера в Милано, но първоначално замислена за църквата „Санта Чечилия“ в Комо, изпълнена чрез посредничеството на кардинал Паоло Емилио Сфондрати. В последната творба е представен моментът на брака на Цецилия с Валериан, когато им се явява ангел и ги обръща в християнската религия; ангелът носи със себе си корона от цветя и върбата на мъченичеството, което предвещава жертвоприношението на героите: споменът за Караваджо в тази творба е много силен, което може да се види в ангела с неговия начин на слизане отгоре, в неговата бяла мантия, в зелената драперия, поставена в горната част на платното, и в използваната от художника пластична яркост.
На следващата година обаче Орацио работи върху Давид, който побеждава Голиат (сега в Националната галерия в Дъблин) и върху Архангел Михаил, който побеждава дявола за църквата „Сантисимо Салваторе“ във Фарнезе. Между 1608 и 1609 г. различни произведения, поръчани на Орацио, са създадени в сътрудничество с дъщеря му Артемизия, която вече демонстрира таланта си от 15-годишна възраст. Двамата опитват силите си в различни редакции на някои картинни сюжети, които стават крайъгълни камъни на съответните им художествени каталози, като Юдит и Олоферн, Юдит и слугинята и Умиращата Клеопатра. Една от тези картини е дарена на Козимо II де Медичи през 1615 г. и тя се радва на особена похвала (както за работата, така и заради художника) в писмо от 17 януари 1615 г. на поета Николо Таси до Галилео Галилей. През 1611 г. Галилей, в Рим за представянето на научните си открития, чрез Чиголи влиза в контакт с Джентилески и хвали и дъщеря му Артемизия, след като тя се установява във Флоренция.
През 1610 г. Орацио завършва друго платно с Давид и Голиат, с библейския герой, съзерцаващ главата на гиганта. То е собственост на сев. Верали и след това преминава в Колекция „Спада“ чрез зестра и завещания, а днес е в Галерия „Спада“ в Рим. Това платно напомня предишно такова на Караваджо, по-специално в главата на Голиат. Тук обаче тя не е поставена на преден план, както е при Караваджо: Джентилески не я поставя като трофей, а на заден план на място, където светлината не достига; това прави главата размазана в сравнение с Давид, докато последният е пронизан напълно от светлината, с лице, намръщено и почти отвратено от смъртта, който, макар и победоносен, изглежда засрамен от своя успех, където държи почти скрито оръжието, с което е убил Голиат, дотолкова че не се осветява, но остава идеално в сянка.
Между 1609 и 1610 г. са документирани контактите на Орацио с Херцога на Мантуа, за когото той създава Мадоната с Младенеца (може би тази в Галерия „Контини-Бонакоси“). От този период датира и връзката с наскоро пристигналия в Рим ландшафтен архитект Агостино Таси, с когото рисува фреските както за зала в реновирания дворец Квиринале, така и за лоджията на казиното в двореца Монтекавало (по онова време собственост на Боргезе, а сега известен като Дворец „Палавичини Роспильози“). Двамата художници се оказват сътрудници и в двата случая за могъщия кардинал Сципион Кафарели-Боргезе. Лоджията на Казино деле Музе е поръчана в началото на 1611 г., а работата започва на 13 септември: това е представяне на музикален концерт с Аполон и девет музи, където Таси трябва да се погрижи за фалшивата архитектура и за пейзажите на люнетите, а Джентилески – за фресковите фигури. Това е една от най-престижните поръчки, получени от Орацио до този момент, за която той получава различни вноски за плащане, които продължават до 15 декември 1612 г. В тази фаза той влиза в контакт с Таси и с интенданта на Апостолическата камара, както и с контрольора на строителната площадка Козимо Куорли, който често и охотно се отбива в къщата на художника след работа, за да вечеря и да изчислява разходите и печалбите.
След това Джентилески прави окончателната стилистична стъпка напред с трета версия на Свети Франциск, поддържан от ангел, т.е. версията, която в момента се намира в галерията на двореца Барберини в Рим. Тя е изпълнена през 1612 г. за религиозното лице Орацио Грифи, свързан с конгрегацията „Сан Джироламо ала Карита“, който влиза в контакт с художника чрез посредничеството на кардинал Пиетро Алдобрандини.
През първото десетилетие на века Орацио става особено уважаван художник в Рим, търсен както за произведения за лична употреба, от кардинали и местни аристократи, така и за създаване на олтарни образи за обществени сгради. Той създава процъфтяваща работилница с голям брой сътрудници, които му помагат за многобройните поръчки. Сред тях е и Агостино Таси, с когото отношенията първоначално са добри, но след това се влошават още по време на работата в Казино деле Музе, тъй като въпреки че двамата си сътрудничат на строителната площадка, всъщност ролята на директор е поверена на Таси, а не на Орацио, който се възмущава от това. Връзката между двамата е напълно прекъсната след като Таси изнасилва дъщеря му Артемизия, което кара Орацио да промени хоризонтите си, за да намери малко спокойствие.
Изнасилване на Артемизия