Замъкът Кли () е разрушено средновековно имение (манор) в регион Вале д'Аоста, Северна Италия, разположено е в едноименното подселище на община Сен Дени. Това е един от най-старите замъци в долината, датиращ още от XI век, и принадлежащ към т.нар. примитивен тип укрепления – масивен донжон, заобиколен от широка крепостна стена, която е включвала и други постройки.
Описание
Замъкът Кли принадлежи към типологията на т.нар. „примитивни замъци“ – укрепления, състоящи се от централна кула (обикновено с квадратен план), заобиколена от широка крепостна стена, която включва и допълнителни постройки. Първоначалната му функция е била предимно отбранителна, което ясно личи от неговото местоположение.
Комплексът е издигнат върху скалист издатък на 780 м надморска височина, на лесно защитима позиция, от която се доминира над село Шамбав и над дъното на долината между Аоста и Сен Венсан. Това разположение позволява контрол над важен комуникационен маршрут и осигурява естествена защита срещу нападения.
От петроложка гледна точка замъкът е построен върху релеф от метабазити, съставен от амфиболитни неравности. Структурата използва първото издаване на твърда скала, разположено на ръба на голяма нестабилност на склона, която се простира чак до замъка Кар.
История
Мястото, върху което е издигнат замъкът Кли, има праисторическа и протоисторическа обитателска традиция, разкрита при археологическите разкопки от 2006 г.Philippe Curdy, Mauro Cortellazzo, Stefan Ansermet, Gamsen (Valais) et Château de Cly (Vallée d'Asote): deux ateliers de production de bracelets en pierre ollaire à l'âge di Fer , in Bulletin d'etudes prehistoriques et archeologiques alpines, a cura di Société valdôtaine de préhistoire et d'archéologie, numero speciale, с.421-424.
Замъкът е споменат официално за първи път през 1207 г., когато параклисът sancti Mauricij de castro Cliuo е включен сред активите на Провостура Сен Жил във Верес. Дендрологични анализи на дървени конструкции от най-старата част на комплекса позволяват датиране още към 1027 г., което прави замъка Кли един от най-старите укрепителни обекти във Вале д'Аоста.
Замъкът Кли има изключително стратегическа позиция: издигнат е върху скалисто „панетоне“ над село Шамбав, откъдето в миналото е контролирал селото под себе си и единствения транзитен път в района – пътя на Галиите. От тази точка е било възможно да се наблюдават и управляват населените места Шамбав, Нюс, Кар чак до портите на Аоста, а от хълма Коле Сан Пантелеоне контролът се е разширявал почти над цялата долина Валтурнанш.
В ранните векове замъкът принадлежи на клона Кли на могъщото семейство Шалан. Господарството Кли е било едно от най-значимите в региона: владението му е включвало хълмистите райони Шамбав, Верей, Сен Дени, цялата Валтурнанш (с изключение на Шамоа), както и различни земи в Швейцарско Вале, достъпни през проходите на долината. Това е представлявало обширно и стратегическо владение, което е позволявало контрол над силно натоварените търговски пътища на епохата.
Родоначалникът на клона Кли на семейство Шалан вероятно е Бозон IV, син на виконта на Аоста Бозон III. През 1212 г. той получава феодите Шатийон и Кли, заедно със замъка Кли, от графовете на Савоя. Феодът обхваща обширна територия, включваща днешните общини Шамбав, Сен Дени, Диемо, Верей, Торньон и цялата Валтурнанш.
Бозон IV разширява и укрепва замъка, придавайки му структурата, която в голяма степен се разпознава и днес. След смъртта му замъкът преминава към сина му Бонифаций I, а през 1337 г. е наследен от неговия син Петър. Петър е описван като властен и тираничен владетел, който потиска своите поданици и влиза в конфликт с граф Амадей IV Савойски. В крайна сметка графът го лишaва от титлата и конфискува имуществото му, с което приключва управлението на рода Шалан над замъка Кли. Йоханета Кауда: първата изгорена вещица във Вале д'Аоста
Документите на савойското кастеланство и сборникът Errores gazariorum, посветен на магьосничеството в Западноалпийската област, разказват историята на Йоханета Кауда – първата жена, обвинена в магьосничество в този регион. Според обвинението тя, заедно с приятелка, е изяла собствените си внуци – типичен пример за фантастичните и чудовищни обвинения, характерни за ранните процеси срещу „вещици“.
По това време замъкът Кли е служил като административен и съдебен център на господарството, а в крепостта са се помещавали и затворите. Именно там Йоханета прекарва 71 дни, преди да бъде публично изгорена на клада в Шамбав на 11 август 1428 г., в деня на Св. Лаврентий, покровител на селото. Както било обичайно, кастеланът доставя безплатно дърва и храсти за кладата. От 1376 г. замъкът Кли става пряка собственост на Савойската династия, която от години се стреми да го придобие заради неговото изключително стратегическо разположение. От този период са запазени подробни счетоводни записи, съдържащи информация за разходите, направени за поддръжката на укреплението.
Документите свидетелстват за ежедневни разходи, като закупуване на дърва или вар за измазване на стените, както и за по-мащабни интервенции, включително ремонти на крепостните стени и покривите. Особено значим разходен елемент е свързан с водоснабдяването: замъкът е разполагал с течаща вода благодарение на дървен тръбопровод, който пресичал извор, разположен по-високо на хълма над имението.
Савойците управляват замъка Кли около два века, след като го придобиват през 1376 г. заради неговото стратегическо значение. Впоследствие имението и околният феод преминават към различни благороднически семейства: Сан Мартино, графовете Сан Мартино ди Страмбино, а чрез брак – към де Кандия, след това към графовете на Виске, Виздомини ди Джиневра, и през 1558 г. като зестра на Бираго Сан Мартино де Кандия от маркграфството Кандия. През 1634 г. владението преминава към семейство Ронкас от замъка Шател Аржан във Вилньов.
В края на XVII век замъкът е изоставен, а част от камъните му са използвани от Ронкас за построяването на по-удобна резиденция в Шамбав. Това бележи началото на неумолимия упадък, който постепенно превръща укреплението в руина. Процесът е прекъснат едва в началото на XX век, когато историкът Танкреди Тибалди закупува сградата от името на община Сен Дени, чийто кмет е бил.
Днес замъкът Кли, все още собственост на община Сен Дени, е частично отворен за обществеността и може да бъде посещаван с гид през летния сезон. Макар и руинизиран, той остава важен исторически и ландшафтен ориентир в долината.
Описание
Замъкът Кли принадлежи към типологията на примитивните замъци във Вале д'Аоста – укрепления, състоящи се от масивен централен донжон, заобиколен от широка крепостна стена, която включва в себе си не само отбранителната кула, но и различни обслужващи и жилищни постройки. В случая на Кли стената, почти изцяло запазена, е била увенчана със зъбци и е ограждала площ от около 2800 m².
Западната част на укреплението никога не е била застроена: тя е представлявала поляна, предназначена като място за укриване на местното население при вражески нападения. За разлика от нея, югоизточната част е била заета от сградите, построени в различни периоди между XI и XIV век. Тук са се намирали масивната централна кула, параклисът, кухните, конюшните, караулната и жилищните помещения на замъка.
В северозападния ъгъл могат да се видят останките от кула, под която е бил разположен подземен резервоар за събиране на вода, измазан с cocciopesto – строителен материал, осигуряващ водонепропускливост.
Най-впечатляващата сграда в замъка Кли е била масивната централна кула (mastio) – донжон с квадратен план и размери приблизително 9,40 × 9 метра, достигащ 18 метра височина. Построена е директно върху скалата, за да осигури максимална устойчивост срещу опити за подкопаване – техника, при която нападателите прокопават тунел под основите, за да предизвикат внезапно срутване.
Кулата е била вертикално разделена на три етажа, а входът се е намирал няколко метра над земята – характерно отбранително решение, срещано и в донжоните на Грен и Шатлар. Първоначално достъпът е бил осигуряван чрез дървена стълба, която по-късно е заменена от каменно стълбище, поддържано от аркбутан; днес тази конструкция е срутена.
През вековете кулата е претърпяла структурни промени, видими в зазиданата врата и някои преустроени прозорци, свидетелстващи за адаптации към нови нужди или укрепителни изисквания.
Облегнат на крепостната стена се намират руините на малък романски параклис, посветен на Свети Маврикий, вероятно датиращ от XI век. Неговата апсида, ориентирана на изток, първоначално е била изписана със стенописи, изобразяващи ангели, светци и евангелисти. За това свидетелстват рисунки на Алфредо д'Андраде и описанията на Карло Нигра от началото на XX век. Днес от тези стенописи са запазени само няколко фрагмента.
В най-южната част на замъка са се намирали жилищните сгради и караулката, но те са силно разрушени и в наши дни са едва забележими, превърнати в ниски руини, очертаващи само основите на някогашните помещения.
Източници Замъкът Кли на Lovevda.it Замъкът Кли на официалния уебсайт на региона Замъкът Кли на Guidaturisticavda.com Замъкът Кли на Italia.it Замъкът Кли на GuidaturisticaAosta.it
Библиография Ezio-Éméric Gerbore - B. Orlandoni, Il Castello di Cly - storia ed evoluzione di un castello valdostano, Aosta, Le château ed., 1998 Mauro Minola, Beppe Ronco, Valle d'Aosta. Castelli e fortificazioni, Varese, Macchione ed., 2002 André Zanotto, Castelli valdostani, Quart (AO), Musumeci, 2002 Carlo Nigra, Torri e castelli e case forti del Piemonte dal 1000 al secolo XVI. La Valle d'Aosta, Quart (AO), Musumeci, 1974 Ezio-Éméric Gerbore, Castello di Cly, Quart, Musumeci, 2004 Francesco Corni, Valle d'Aosta medievale, Sarre, Tipografia Testolin, 2005 Gabriele Sartorio, Cly: storia e restauro di un castello "in bilico", в: Environnement: ambiente e territorio in Valle d'Aosta, n. 51, 2011
Бележки
Външни препратки Замъкът Кли в Ютюб
Кли Категория:Музеи в Италия Категория:Вале д'Аоста Категория:Савойска династия Категория:Основани в Европа през 1207 година