Братя Иванови Хаджиласкови, известни първоначално като Хаджиласкови, а след това като Иванови,Истории зад фасадите. Хотел София Палас и хотел Сплендид Палас. Музей за история на София, Централни хали. 2024 са български търговци и индустриалци от последните десетилетия на XIX и първите на XX век.

Произход По произход са от Банско. Петимата братя – Никола (Конде), Тодор, Лазар, Минко (Михаил) и Борис, имат и сестри – Богдана Лазарова, Катерина Хадживълчева и Елена Хаджиласкова. Баща им, Иван Хаджиласков, е сред големите и привилегировани търговци от Банско. Той натрупва състоянието си от търговия с кожи и дървен материал. Има кантора във Виена, построява пътя до Серес, а керваните му са охранявани от турската полиция.

Търговска и индустриална дейност След Освобождението на България, когато Банско остава под турска власт, те се преселват в София, където основават търговска фирма. Представители на фирмата най-често са Никола и Тодор Иванови, а Минко Иванов става финансов съветник на княз Александър Батенберг. Като близки до Двореца братята търговци завързват връзки с политически фигури, като особено близки стават с княжеския флигеладютант Никола Иванов, по-късно генерал и военен министър (1896 – 1899). С помощта на високи протекции натрупват огромно състояние. Търгуват в най-различни сфери – от захар и продажба на оръжие на македонските революционери до строителство и хотелиерство, дървопреработване (фабрика в Белово) и др.

Строителство На братя Иванови е възложено строителството на мавзолея на княз Александър Батенберг, като са финансирани с 60 хиляди златни лева; строят го от август 1895 до 1897 година.

Изграждат в София два хотела, както и сгради с магазини и кантори. Всички сгради по ул. „Триадица“ са тяхно притежание. Строят също така шосета, мостове, канализации.

Домът, който си построяват в София през 1912 година на ул. „Денкоглу“ 19, наподобява миниатюрен виенски палат. Изграден е по проект на архитект Киро Маричков, който го посочва като свой шедьовър.

Домът им на улица „6 септември“ 21, построен около 1890 година по проект на архитект Алекси Начев като двуетажно здание, е една от най-изящните сгради в София. По-късно го продават на държавата и зданието е разширено по улица „Гурко“ и надстроено с още два етажа, като преустройството е направено от Георги Фингов и Киро Маричков (1908). В него е настанена Дирекцията на железниците, пощите и телеграфите.

Оръжеен бизнес При търговията с оръжие братята Иванови закупуват от армията бракувани оръжия на безценица, а ги продават на Македонската организация на висока цена, въпреки че са нейни членове, дори в ръководството ѝ. Продават оръжия и на други революционни и терористични организации. Участват в оръжейни афери с Наум Тюфекчиев. Поради спекулативните цени и измами Македонската организация решава да започне сама да се снабдява с оръжие, но на търга през февруари 1897 година, когато военен министър е Никола Иванов, братя Иванови отново печелят сделката.

На търга през 1897 година закупуват 112 хиляди кримкови пушки, оставени още на времето от Русия, и 50 милиона патрона. Поради ограничените възможности за продажба на остарелите патрони братята изграждат фабрики в Русе и Разград за повторно използване на барута и оловото. Барутната фабрика в Русе е едно от най-големите промишлени предприятия в града, в нея работят около 300 души, включително жени и деца, а мерки за безопасност почти не се спазват. На 25 юли 1897 година става експлозията на складирания барут и патрони, довела до страшна катастрофа, при която загиват по-голямата част от работниците. Никола и Тодор Иванови са временно арестувани, но освободени срещу гаранция от 100 000 лева. При дебати в Народното събрание са критикувани висши държавни лица; по време на съдебния процес излизат наяве редица нередности. Никола Иванов е осъден на 3 месеца затвор, Тодор Иванов – на 1 месец, двамата трябва да заплатят 62 000 лева на пострадалите. След като обжалват присъдата, съдът намалява наказанието им и те общо дават 25 хиляди лева.

Тежка промишленост През 1908 година Никола Иванов е сред основателите на командитното дружествово „Гранитоид“ за бетонни и железобетонни изделия и постройки, заедно с Едуард Наудашер, Иван Буров и Никола Иванов. То държи 70% от циментовата промишленост, има водещи позиции и в електро- и въгледобива, производството на минерални масла, асфалт, битум и др.

Вижте също Радонова къща Доктор-Лазарова къща Братя-Иванова къща Дирекция на железниците, пощите и телеграфите

Бележки

Категория:Родени в Банско Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Дейци на ВМОК