Сейшели

Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от африканския остров Мадагаскар. Относително близо до Сейшелските острови са и островите: Мавриций и Реюнион – на юг, Мейота и Коморските острови – на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови – на североизток. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Сейшели имат най-малобройното население измежду суверенните страни в Африка. Столица и най-голям град на Сейшелите е Виктория.

География

Островни групи в състава на Сейшелите Броят на островите често бива посочван като 115, но по конституция е 155. Само 33 от островите са обитаеми. По конституция, островите се делят на следните групи:

Гранитни острови Известни са още като „вътрешни острови“. Общо 42 на брой, те биват смятани за „сърцето“ на Сейшелите. По ред на размерите са: Махе (155 km²), Праслин, Диг, Курюз, Фелисите, Фрегат, Сен Ан, Норт, Серф, Мариан, Гран Сьор, Терез, Арид, Консепсион, Пти Сьор, Кусин, Кусини, Лонг, Ресиф, Раунд (Праслин), Аноним, Мамеле, Мойен, Льо Ваше Марин, Л'Ислет, Бекон (ле Сеш), Каше, Кокос, Раунд (Махе), Лот Фрегат, Буби, Шоув Сори (Махе), Шоув Сори (Праслин), Ла Фуш, Ходул, Лот, Рат, Сорис, Сен Пиер (Праслин), Заве, Харисън Рокс (Гран Роше).

Северни коралови острови На север от гранитните острови има два коралови пясъчни наносни острова – Денис и Бърд.

Южни коралови острови На юг от гранитните острови има два коралови острова: Кьотив и Плат.

Амиранти Група от 29 коралови острова, разположена на запад от гранитните острови с обща площ 83 km²: Дероше, атол Поивр (състои се от три острова – Поивр, Флорентин и Сюд Айлънд), Алфонс, Дарос, атол Сен Жозеф (състои се от 14 острова – Сен Жозеф льо Фуке, Ресор, Пти Каркасе, Гран Каркасе, Бенжамин, Банкс Ферари, Чиен, Пеликан, Варс, Ле Пол, Банк де Сабле, Банк о Кокос и льо Пуле), Мари-Луиз, Денюф, Африкан Банкс (състои се от два острова – Африкан Банкс и Сюд Айлънд), Ремир, Сен Франсоа, Будьоз, Етоле, Бижутие.

Острови Фаркуар Група от 13 коралови острова, разположена на юг-югозапад от о-вите Амиранти: атол Фаркуар (състои се от 10 острова – Банк де Сабле, Депосе, льо Гьолете, Лапин, ле ду Милю, Норд Манаха, Сюд Манаха, Мидъл Манаха, Норд Айлънд и Сюд Айлънд), атол Провиденс (състои се от два острова – Провиденс и Банкс Провиденс), и Сен Пиер.

Острови Алдабра Група от 67 високи коралови острова, разположени на запад от Фаркуар: атол Алдабра (състои се от 46 острова – Гран Тер, Пикар, Полимни, Малабар, ле Мишел, ле Еспри, льо Мустик, ло Парк, ло Емили, ло Янг, ло Магнан, ло Лание, Шампиньон де Ос, Ефрат, Гран Ментор, Гран Ло, Грос ло Жоне, Грос ло Сезам, Херон Рок, Хайд Айлънд, льо Агрет, льо Седри, ле Шаланд, ле Фангам, ле Херон, ле Мишел, ле Скуако, ле Силвестр, ле Верт, ло Деде, ло Дьо Суд, ло ду Милю, ло ду Норд, ло Дюбоа, ло Макуа, ло Маркуа, ло Никоа, ло Салад, Мидъл Роу Айлънд, Ноди Рок, Норд Роу Айлънд, Пти Ментор, Пти Ментор Ендан, Пти Лотс, Пинк Рок и Табле Ронд), Асумпсион, Астол и атол Космоледо (състои се от 19 острова – Менай, ле ду Норд (Уест Норд), ле Норд-Ест (Ийст Норд), ле ду Троа, Гьолет, Гран Полит, Пти Полит, Гран Ле (Уизърд), ле ду Суд-Уест (Сюд), льо Мустик, ле Бален, льо Шав-Сури, льо Макаке, льо Рат, ле ду Норд-Уест, ле Обсервасион, ле Суд-Ест и ле ла Кроа).

Климат Климатът е субекваториален, морски. Средните месечни температури са 26 – 28°С, а годишната сума на валежите е до 4000 mm, с максимум през лятото.

Най-дъждовните месеци са декември и януари, а най-сухите са юни и юли. Стават и силни урагани, но не така често както на островите Реюнион и Мавриций.

Релеф и полезни изкопаеми Държавата е разположена на острови в Индийския океан с обща дължина на бреговата линия 620 km. Те се простират върху подводно възвишение и са изградени от гранити и сиенити, а малките острови са частично коралови. Най-високата точка на Сейшелите е връх Морне (906 m), разположен на остров Махе.

Нови подробни проучвания сочат, че на Сейшелите е възможно да има големи шелфови залежи на нефт, които още не са открити. Чрез сондажи е доказано наличието на:

Потенциално богати на петрол скали, съдържащи кероген тип II, в делтови утайки от средния юрски период, и шелфови утайки от горния юрски Смесени скали, съдържащи кероген тип II / III, в делтови морски утайки от долната креда, които корелират със сомалийските нефтоносни глинести утайки. Потенциални източници на природен газ, които съдържат кероген тип I, във флувиални утайки от горния триас и морски утайки от палеогена. Вторите корелират с нефтоносните и газоносни утаечни скали от дълбокия континентален шелф на Бомбайското шелфово нефтено находище. Свидетелства за генериране на въглеводороди и миграцията им към пробити кладенци, например 0.7 мл бензен в DST-1 в Рейт Банк-1, 10.010 ppm 99,8% n-C4 челен сондажен газ, съвпадащ с неголяма цепнатина в същия сондаж, и 20% петролни изпарения в недълбоко ниво на вулканични скали в Оуен Банк А-1. Кластични резервоари с измерена порьозност до 22% в утайки от ранния и среден юрски период. Запечатващи литологични формации, както локално в син-рифта, така и регионално в след-рифтови сондажи. Разнообразни улавящи формации – наклонени разломни блокове, рифове и пр. Многобройни следи от нагрявания, основните от тях след формирането на улавящите формации. Различни белези на генериране и мигриране на въглеводороди.

Експерименталните и стратиграфски пробни сондажи, от 1970-те до 2008 г. (общо 9), не са успели да открият комерсиални находища на въглеводороди. Изследване от 1995 г. на Ентърпрайз Ойл е открило газ, но не и нефт.

Флора и фауна Във вътрешните райони са се съхранили вечнозелени тропични гори с голямо количество ендемити, в т.ч. перестата сейшелска палма. Островите се обитават от ендемични земноводни, гигантски слонски костенурки, птици (на остров Кусин се намира единственият птичи резерват в Индийския океан). На гранитните острови се намират около 75 ендемични вида растения, на групата Алдабра – още около 25. Добре известна е Коко де мер – вид палма, който расте само на островите Праслин и Курюз. Наричан понякога „орех на любовта“ заради формата си, орехът на тази палма е най-голямото семе в растителния свят (достига 25 кг). Медузеното дърво е било смятано за изчезнало, но през 1970-те е било открито на няколко места на остров Махе. Днес то расте само там; всички опити да бъде разсадено са били неуспешни. Друг уникален растителен вид е гарденията на Райтс, която расте единствено в резервата на остров Арид.

Морският живот около островите, особено около по-отдалечените коралови острови, е много красив. Регистрирани са повече от 1000 вида риби. Откакто риболовът чрез харпуни и динамит e забранен през 1960-теq чрез усилията на местните еколози, морската фауна не се бои от гмуркачите и водолазите. Обезцветяването на коралите засегна през 1998 г. повечето рифове, но някои вече се възстановяват (напр. о-в Силует). Рифовете включват огромно богатство от твърди и меки корали.

Подобно на много други крехки островни екосистеми, тази на Сейшелите е пострадала значително през ранните етапи на заселването на хората. Напълно са изчезнали сейшелският папагал, соленоводните крокодили, повечето гигантски костенурки от гранитните острови, изсечени са повечето крайбрежни и равнинни гори. Вредите обаче са по-малки от тези на други острови, например Мавриций или Хаваите, отчасти тъй като Сейшелите са обитавани от хора от 70-те години на 18 век. В днешно време Сейшелите са един от примерите за успешна защита на флората и фауната. Гигантските костенурки от Алдабра вече населяват много от островите. Популацията на Алдабра е най-голямата в света. На някои места те дори биват отглеждани изкуствено. Ловът на морски костенурки е забранен през 1994 г., и популациите им успешно се възстановяват на няколко защитени острова – Кусин, Арид, Силует и Алдабра. На незащитените острови броят им продължава да намалява. Използването на дънни мрежи за лов на акули също е забранено.

Сейшелите са дом и на някои от най-големите колонии от морски птици на света. Острови като Бърд, Арид, Кусин, Алдабра и Космоледо са подслон на много видове морски птици. Остров Арид има повече видове и брой морски птици от всички други гранитни острови, взети заедно. За някои от видовете това са най-големите им колонии на света.

Административно деление

Сейшелските острови са разделени на 25 административни окръга: Анс а Пинс Анс Балео Анс Етол Анс Луи Анс Роял Бе Лазар Бе Сан Ан Бе Валон Бел Ейр Бел Омбре Каскад Глакис Гранд Анс (Махе) Гранд Анс (Праслин) Диг Ла Рюер Анхлис Мон Бакстан Мон Фльор Плазанс Понт Ла Рю Порт Глауд Рош Кайман Сен Луи Такамака

История

Възможно е посещения на архипелага, от страна на австронезийски (говорещи австронезийски езици) мореплаватели и арабски търговци, да са били осъществени преди времето на първото документирано плаване във водите му – това на португалски флот през 1502 г., начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови и ги кръщава на себе си (Острови на Адмирала).

Първото документирано слизане на суша на Сейшелите, и първите писмени свидетелства, в този смисъл, са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г.

След това близо 150 години островите остават незаселени, докато през 1742 г. французи не започват изследвания на островите. Стават транзитна точка на търговията между Азия и Африка, както и спирка за почивка на пирати. Присъединени към Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе.

Великобритания оспорва френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г., но въпреки че по това време двете страни са във война, френският администратор на островите Жан-Батист Куйо де Кинсе отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулация на колонията срещу зачитане на позиция на неутралитет за заселниците ѝ. След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълен контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор.

Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г.

През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност. Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене, който е бил министър председател.

През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г. – тогава е създадена нова конституция, която през 1992 г. не успява да получи нужната подкрепа на гласовете на 60% от избирателите, но коригирана нейна версия е одобрена през 1993 г. Впоследствие Рене е избран за президент по демократичен път.

През 2004 г. той отстъпва властта на вицепрезидента си Джеймс Мичел, който е преизбран през 2006, 2011 и 2016 г.

Политика

Политиката е важна и често обсъждана тема в страната. След 1992 г. страната преминава към многопартийна система. Главните партии са Народният прогресивен фронт на Сейшелите и Сейшелската национална партия. Преобладаващите идеологии са социалистическата и либерално-демократичната.

Парламентът (Народното събрание) е еднокамерен и се състои от 35 депутати. 25 от тях се избират пряко чрез общо гласуване, а 9 се разпределят пропорционално на гласовете, получени от партиите. Мандатът на депутатите е 5-години. Президентът е както държавен глава, така и глава на правителството. Избира се с всеобщо гласуване и има 5-годишен мандат. Министерският съвет се назначава и председателства от него, но подлежи на одобрение от мнозинството в парламента.

Сейшелите членуват в Индоокеанската група, SADEC и Британската общност.

Икономика Сектори