Жадеитът е пироксенов минерал със състав NaAlSi2O6. Той е твърд (твърдост по Моос от около 6,5 до 7,0), много як и плътен, с плътност около 3,4. Среща се в широка гама от цветове, но най-често в нюанси на зелено или бяло. Жадеитът се образува само в зоните на субдукция на континенталните граници, където скалата претърпява метаморфизъм при високо налягане, но относително ниска температура.
Жадеитът е минерал от групата на пироксените, представител в сборното понятие жад (jade), наред с нефрита от групата на амфиболите. Особено е ценен в Китай след 18 век. Повечето жадеит с качество на ювелирна суровина идва от Мианмар. Артефакти от жадеит са открити в обекти от неолита и халколита в Европа, което показва, че минералът е бил ценен от хората още преди началото на писаната история.
Етимология Името жадеит произлиза (през френската дума jade и латинската ilia) от испанската фраза „piedra de ijada“, която означава „камък от страната“, тъй като в миналото се е смятало, че лекува бъбречни заболявания, когато се прилага отстрани на тялото. Латинската версия на името, lapis nephriticus, е произходът на термина нефрит, който е различен минерал, но също се включва в популярното, но ненаучно название жад (jade).
Свойства Жадеитът е твърд, изключително жилав, рядък минерал от семейството на клинопироксеновите минерали. Въпреки че има много променлив цвят, той обикновено е ябълковозелен до наситенозелен, по-рядко бял или бял със зелени петна. Появата обикновено е гранулирана или масивна; отделните кристали са много редки и се срещат само като малки призматични кристали във вдлъбнатини в масивен жадеит. Кристалите са четиристранни или осемстранни в напречно сечение и показват перфектно разцепване на под ъгли от 87 и 93 градуса. Свързващите се влакнести призматични кристали от жадеит допринасят за изключителната му здравина.
Жадеитът има твърдост по Моос от 6,5 до 7, малко по-ниска от тази на обикновения кварц. Жадеитът е сравнително плътен, със специфично тегло от 3,3 до 3,5 в естествени образци. Специфичното тегло се увеличава със съдържанието на желязо и много чистият жадеит има специфично тегло 3,25. Блясъкът е стъкловиден или перлен върху откритите повърхности на разцепване, а линията е безцветна. Жадеитът е полупрозрачен до прозрачен.
Жадеитът се характеризира със своя зелен цвят и здрави агрегати от компактни влакнести кристали. Може да се разграничи от нефрита по неговия стъкловиден блясък върху полирани повърхности (полираният нефрит има мазен блясък) и по своята по-висока плътност и индекс на пречупване. Серпентинът също има по-ниска плътност и индекс на пречупване от жадеита. Масивният жадеит също така характерно показва по-зърнеста текстура от нефрита или серпентинита.
Жадеитът има топимост 2,5 (което го прави умерено лесен за стопяване с пламък от пропан) и придава жълт цвят на пламъка.
Чистият жадеит има химичен състав и типичната структура на клинопироксен. Състои се от дълги вериги от силициеви-кислородни тетраедри, в които всеки силициев йон е заобиколен от четири кислородни йона, като два от кислородните йони са споделени със съседни силициеви тетраедри. Веригите са свързани чрез алуминиеви и натриеви йони, за да образуват пълната триизмерна структура (отнася се към моноклинната сингония с пространствена група C2/c).
Цветове
Цветът на жадеита обикновено варира от бяло през бледозелено до наситено зелено, но може да бъде и синьо-зелено (като наскоро преоткрития жадеит „олмекско синьо“), розово, виолетово и множество други редки цветове. Хлоромеланитът е старо название на минерала омфацит, който може да съдържа повече калций, както и желязо Цветът се влияе до голяма степен от наличието на микроелементи като хром и желязо. Прозрачността му варира от непрозрачна до почти прозрачна. Вариации в цвета и светопропускливостта често се откриват дори в рамките на един екземпляр.
Възникване Значителни находища на жадеит са изолирани и редки. Намира се изключително в метаморфни скали получени при високо налягане и ниска температура в покрайнините на континентите. Тук може да се намери като ядки или жилки или като разпръснати зърна. Находища има в Мианмар, Италия, Русия, САЩ, Япония, и Гватемала. Във Францисканския комплекс на Калифорния (САЩ) жадеитът се свързва с глаукофан, арагонит, мусковит, лавсонит и кварц. Материал с високо лапидарно качество се среща почти само в Мианмар. Там, отделни късове по коритото на река Ую остават важен източник на жадеит.
Употреба Жадеитът е представител на най-желания jade `жад'. Той е ценен в традиционната китайска култура след 18 век, където се обработва в голямо разнообразие от красиви орнаменти и прибори. Жадеитът също е бил използван от народите от праисторическия период в Европа за инструменти и други престижни артефакти.
Жадеитът е един от двата минерала, отговарящ на сборното понятие за скъпоценния камък жад (jade). Другият е нефрит. Понякога други минерали като серпентин или кварц се продават като жад, но разликата може да се определи от твърдостта. Жадеитът е най-ценения, най-висококачествен материал, чиято цена от 1994 г. насам надвишава 200 долара за карат. Жадеитът за първи път се използва значително в Китай едва към края на XVIII век като fei tsui.
Жадеитът от долината на Мотагуа, Гватемала, е бил използван от олмеките и маите, както и от коренното население на Коста Рика. Необичайни цветове, като жадеит в „олмекско синьо“, който се характеризира със своя наситен синьо-зелен, полупрозрачен оттенък с бели петна, стават все по-високо ценени поради уникалната си красота и употреба от олмеки и коренно население на Коста Рика.Easby, Elizabeth Kennedy.
Вижте също Списък на минералите
Източници
Литература
Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
Външни препратки
Категория:Моноклинни минерали Категория:Минерали на алуминия Категория:Минерали на натрия