Географската област, известна като Италия (също Географска Италия, Италиански географски регион, Италиански физически регион или Италиански регион), се намира в Централна и Южна Европа, ограничена на север от веригата на Алпите, а в останалата част от брега на Средиземно море. Състои се от континентална и полуостровна част и от островна част (сред нейните части са „вътрешните“ басейни на Тиренско море и на Лигурско море), по-специално на север граничи директно с Алпийския регион, на северозапад с френския регион (Прованс-Алпи-Лазурен бряг) и на североизток с Балканския полуостров. Заобиколена е в останалата част от Средиземно море, а отвъд него гледа към Пиренейския полуостров на запад отвъд Сардинско море, Балканския полуостров на изток отвъд Адриатическо море, Африка на юг отвъд Сицилианския проток и Либия отвъд Йонийско море на югоизток.

Обект на дискусия са точните граници на Италианския географски регион,De Agostini Ed., L'Enciclopedia Geografica, Vol. I, Italia, 2004, с. 78 Mauri, A., La presentazione di una storia delle frontiere orientali italiane: una occasione per riflettere sulle determinanti storiche, economiche e geopolitiche dei confini, Working Paper n. 2007-41, Università degli Studi di Milano, 2007 които не отговарят точно на тези на Италианската република. В тяхната традиционна и най-широко приета структура те се състоят от Алпийския вододел на север, след това се свързват с брега в различни точки, вариращи от течението на река Варо до устието на река Роя (по-на изток в някои версии) на запад и традиционно от средата на Истрия (както са поставени от Октавиан Август), но варираращи според източниците от равнината Монфалконе до Дубровник, включително Далмация, на изток. По отношение на островите тук влизат най-големите острови Сицилия, Сардиния и Корсика, и всички острови, принадлежащи към италианските брегове, и всички острови в Сицилийския пролив.

Според традиционната конформация повърхността е приблизително 324 km², от които почти всички са заети от Италианската република с малко над 301 km² (с изключение на италианската територия отвъд границите на Географска Италия).

Има четири малки независими държави, изцяло включени в Италианския географски регион: Република Малта, Република Сан Марино, Княжество Монако и Ватиканът."Archives historiques de la Suisse italienne" ("Archivio Storico della Svizzera Italiana"), Volumes 9-11, Université de Californie, 1934 Останалите части са на територията на Франция (Ница, цялата област Корсика и други по-малки области), Швейцария, Словения и Хърватия (части от Венеция Джулия).

Етимология на името „Италия“

Значението на термина „Италия“ е обект на реконструкции не само от лингвисти, но и на историци, традиционно внимателни към въпроса. Въпреки това не винаги се сблъскваме с етимологии в строгия смисъл, а по-скоро с хипотези, които се основават на съображения, външни за специфичната езикова реконструкция на името, и които с течение на времето са формирали богат набор от решенияAlberto Manco, Italia. Disegno storico-linguistico, 2009, Napoli, L'Orientale, ISBN 978-88-95044-62-0., сред които има многобройни, които се отнасят до традиции (като съществуването на крал на име Итал).

Има хипотеза, че името произлиза от думата Italói – термин, с който гърците обозначават витулите (или вителите) – население, което живее в най-крайния край на полуострова – регионът на юг от днешния КатандзароQuale è l’origine del nome Italia? - Focus.it, които се покланят на симулакрума на теле (vitulus на латински). Следователно името би означавало „жители на земята на телетата“.

Всъщност онова, което обикновено се смята за сигурно, е, че името първоначално е посочвало само частта, разположена в крайния юг на полуострова, Калабрия. В началото трябва да е била ограничена до онази крайна част на Калабрия, която се намира на юг от заливите Сант Еуфемия и Скуилаче, или, според друго възможно тълкуване на източниците, приблизително до Чиленто, между реките Селе и Лао.

Описание

Физическа география В широк смисъл Италия е разделена на континентална и полуостровна част и на островна част. Всъщност жителите на островите използват термина „континент“, за да обозначат останалата част от Италия, докато „Италиански полуостров“ обикновено обозначава цялата територия от Алпите до Реджо Калабрия. Континентална и полуостровна Италия от своя страна е разделена на континентална част в тесен смисъл (т. нар. Падания) и на полуостровна част в тесен смисъл (т. нар. Апениния).

Географски граници Естествените граници на Италианския регион, белязани от алпийския вододел и морето, са относително ясни, с изключение на западните и източните крайни части на Алпите.

Източните граници традиционно се обозначават от веригата Юлийски Алпи и залива Кварнер, на които се позовава и Данте Алигиери. Въпреки това широк набор от други тези остават на разположение, включително минималната хипотеза за граница по река Изонцо (застъпена в миналото от Австрия), която би изключила горната част на долината Изонцо, Триест и цяла Истрия. В рамките на тези хипотези има и различни исторически граници, усърдно изброени от историка от Црес и изгнаник Луиджи Томац в „Граница на Италия в Истрия и Далмация“, сред които, в августовската регионална структура на Римска Италия, лимесите с административен характерMauri, A., La presentazione di una storia delle frontiere orientali italiane: una occasione per riflettere sulle determinanti storiche, economiche e geopolitiche dei confini, Working Paper n. 2007-41, Università degli Studi di Milano, 2007 по поречието на река Арса, която бележи края на Regio X Venetia et Histria.Mauri, A., La presentazione di una storia delle frontiere orientali italiane: una occasione per riflettere sulle determinanti storiche, economiche e geopolitiche dei confini, Working Paper n. 2007-41, Università degli Studi di Milano, 2007

Следователно на изток, въпреки по-депресивния характер на орографията и недостига на повърхностна хидрография в района на юг от прохода Наупорто близо до Постойна непрекъснатостта на планинския вал се осигурява от релефите, разположени между Монте Помарио и Монте Невозо, негов краен стълб, където достига до залива Кварнер и залива Букари, непосредствено югоизточно от Риека.Touring Club Italiano, Conosci l'Italia. Vol. I: L'Italia fisica, 1937, с. 11-13 Следователно на изток крайната граница на Италия обикновено се идентифицира в Букари. На югоизток от прохода Наупорто и на северозапад от планината Помарио обаче проследяването на естествената граница е донякъде трудно, тъй като в тази област хидрографският вододел не съвпада с орографската верига, характеризираща се с по-скоро малки върхове.

Що се отнася до островите Црес и Лошин, тяхната принадлежност към Италианския географски регион може да варира в зависимост от източниците и интерпретациите. Според някои те са включени в Италианския географски регион, тъй като тези острови са естественото продължение на Истрия, като освен това са по-близо до бреговете на Истрия, отколкото до тези на Далмация.Mauri, A., La presentazione di una storia delle frontiere orientali italiane: una occasione per riflettere sulle determinanti storiche, economiche e geopolitiche dei confini, Working Paper n. 2007-41, Università degli Studi di Milano, 2007

Напротив, на запад границата, неоспорима и лесно определима между Кантон Вале, Савоя, Вале д'Аоста и Пиемонт, близо до брега, може да бъде представена от онова възвишението на Приморските Алпи, което, откъсвайки се от паданско-френския вододел при Монте Клапие, следва масива Отион, който кулминира в Монте Бего, и разделя басейна Роя на изток от басейните на Варо и на Пальоне на запад, като също заличава изпъкналостта, създадена от страничната долина на Бевера, включително Мантонския басейн, орографски отделен от всичко; така присаждайки се границата към Кап д'Ай, в нея е включено цялото Княжество Монако.Като доказателство за орографската естественост на тази линия припомняме как тя е използвана през есента-зимата на 1944-1945 г. от Вермахта като най-добрата защитна линия на Италианската социална република от френско- американските армии, установили се в Прованс след освобождението на Франция. Още по-назад германска армия вече е използвала същата линия, когато австрийската армия, съюзена със Савоя, е била в отбрана срещу френските революционери между 1793 и 1796 г..Както вече беше споменато по-горе, тази теза е приета от Октавиан Август в очертаването на границите на Италия в зоната. Това решение позволява да се доближи границата на Италианския географски регион до етно-лингвистичната между интермелийските лигурийски диалекти (т.е. тези между Княжество Монако и Таджа) и окситанските диалекти на Ница.

Именно поради характеристиката да бъде орографски отделен от всичко останало обаче, Мантонският басейн може и да не бъде включен в естествената граница на Италия. В последния случай географската граница ще се съедини отново с настоящата международна държавна граница на височината на планината Булета, съответстваща на нея до морето (Внимание! Вододелът на долината на Роя всъщност се намира няколко десетки метра по-на изток от гореспоменатия държавна граница, но поради практически съображения както за енциклопедичен синтез, така и за осъществимост на такъв избор на граница, тук се ограничаваме до цитирането на последното).

Друга хипотеза би била, че границата, след като докосва върха на планината Пелат, включва целия басейн на река Варо с нейните притоци, поставяйки Ница в Италианския регион"L'Enciclopedia Geografica - Vol.I - Italia", 2004, Ed. De Agostini. Друга, макар и по-малка хипотеза, дели от планината Клапие басейна на Роя и на Пальоне от едната страна от този на Варо от другата, достигайки брега недалеч от устието на последната, югозападно от НицаTouring Club Italiano, Conosci l'Italia. Vol. I: L'Italia fisica, 1937, с. 11-13, като по този начин оставя Ница все още в Италианския географски регион (както Франческо Петрарка вече твърди през 1331 г.).,Но докато сте нетърпеливи да отидете в Италия, вие вече сте били в Италия: защото според поетите и космографите границата към нея е Варо, отвъд който се намира Ница на земята на Италия", Франческо Петрарка, Lettera VII a Giovanni Colonna di San Vito, в Lettere di Francesco Petrarca, vol. I, Firenze, Le Monnier, 1863, с. 360. Съществува и противоположна теза, поддържана от Шарл дьо Гол в края на Втората световна войнаArrigo Petacco, “La Seconda Guerra Mondiale”., която, приписвайки естеството на трансалпийски проход на Коле ди Танд, изключва цялата долина на Роя с Вентимиля от Италианския физически регион.

Континентална и полуостровна част Италианският полуостров представлява континенталната част на Италия, различна от Островна Италия. Това е полуостров на Европейския континент, ограден на север от веригата на Алпите, пресечен от веригата на Апенините и ограничен от четири морета: Лигурско море, Тиренско море, Йонийско море и Адриатическо море. Той е един от трите полуострова, които съставляват Южна Европа с Иберийския полуостров и Балканския полуостров.

Някои автори разграничават континенталната част от полуостровната част. Строго погледнато, континенталната част, ограничена на север от алпийския вододел, съответства на приблизително 40% от Италианския регион и е разположена на север от въображаема линия, която преминава от устието на река Магра до тази на река Рубикон. По-голямата част се състои от водосборните басейни на реките По, Адидже, Брента, Пиаве, Таляменто и Изонцо. Въпреки това някои алпийски долини, които са част от Италианската държава, са изключени от континенталната част, като притока на Вал ди Лей към Северно море през река Рено, Вал ди Ливиньо, седловината Добиако и басейна на Тарвизио североизточно от седловината Кампоросо.