Фавн (, от favere – „помагам“) е древноиталийски бог, защитник на селяните и овчарите и на техните животни и ниви. Неговият женски аналог е Фауна (Фавна, Фатуа, Бона Деа).
Той се появява в различна форма и под много имена. В древноримската митология Фаунус е син на Пик и внук на Сатурн. Смятан е от римляните за бог на полята, горите, пасищата, животните. В по-късни версии Фавн се свързва с древногръцкия бог Пан. Изобразяван е като полу-човек - полу-коза, свирещ на флейта. Според Вергилий той е баща на Латин, цар на Лацио.
Неговият празник са Луперкалиите, чествани в дните 13-15 февруари от овчарите като време на пречистване и плодородие. Честванията са свързани с култа към вълка (и към бог Луперк, с времето слял се с Фавн). Почитал се е от селяните като покровител на скотовъдството и селския живот.
Галерия
Вижте също Капитолийска вълчица Копито „Следобедът на един фавн“ Диви хора Сатирна драма Егида Вълчи празници Аполон
Източници Georg Wissowa, Religion und Kultus der Römer., 1912, S. 213
Категория:Древноримска митология