„Аквитания“ () е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от шотландската корабостроителница John Brown & Company Ltd. и опериран от параходната компания „Кунард Лайн“ в периода 1914 – 1950 г.
Корабът е спуснат на вода през пролетта 1913 г. и влиза в експлоатация година по-късно. Той е третият от поредица експресни океански лайнери на „Кунард Лайн“ по северната линия от Европа до Северна Америка и за разлика от повечето океански лайнери по това време няма еднотипни кораби. Другите два лайнера са еднотипните кораби „Лузитания“ (RMS Lusitania) и „Мавритания“ (RMS Mauretania). Проектът за „Аквитания“ е създаден на основата на този на „Мавритания“, макар че „Аквитания“ е по-голям, по-бавен и по-разкошен в сравнение с „Мавритания“. Той се смята за един от най-красивите пътнически лайнери с четири коминa, според някои – за най-красивия.
Лайнерът характерната за много други лайнери на „Кунард Лайн“, а и не само, привилегия да пренася Британската Кралска поща на борда си на много от своите трансатлантически плавания, поради което пред името му стои и престижното обозначение „RMS“, което показва, че лайнерът е и „кралски пощенски кораб“. Има няколко (четири) прякора – интериорът на „Аквитания“ му дава прякора „красивият кораб“, а уникалната му военна служба – „надеждната старица на Кунард“. Също така, поради дългата си кариера в тежки за Великобритания времена и факта, че е последният кораб от четиркоминните такива, е наричан и „оцелелият“. Някои хора пък го наричат и „Акви“ (Aquie) за по-накратко при споменаване на името му.
През Първата световна война „Аквитания“ се използва като спомагателен крайцер, болничен кораб и войскови транспорт. През 20-те и 30-те години на 20 век корабът е сред най-популярните океански лайнери по северния трансатлантически маршрут. През 1940 г. трябва да бъде заменен с „Куийн Елизабет“ (RMS Queen Elizabeth), но поради началото на Втората световна война е оставен в експлоатация и отново използван като болничен и военнотранспортен кораб в глобалния конфликт.
След Втората световна война „Аквитания“ е предназначена за превоз на, първоначално войници, след което и на имигранти от Великобритания до Халифакс, Нова Скотия. Изваден е от експлоатация в края на 1949 г. и е продаден за скрап във Фаслейн, Шотландия в началото на следващата година. Рекордът му от почти 36 години в употреба като експресен трансатлантически океански лайнер, един от многото на кораба, е надминат само от друг по-късен лайнер на „Кунард Лайн“ – „Куийн Елизабет 2“ (RMS Queen Elizabeth 2), чак през 2005 г.
„Аквитания“ е единственият четирикоминен пътнически кораб, а също така и единственият експресен океански лайнер, който взема участие и в двете световни войни. Това е и една от главните причини лайнерът да е толкова известен дори и понастоящем.
Предпоставки за построяването и строителство Конкуренцията между немските и британските параходства Германската намеса
След като германския кайзер Вилхелм II посещава Великобритания през 1889 г. и вижда океанския лайнер „Тевтоник“ (RMS Teutonic) и няколко големи бойни кораба от Кралския британски флот, той решава, че и Германия също трябва да построи такива кораби възможно най-скоро. Осем години по-късно, през 1897 г., германската компания „Норддойчер Лойд Лайн“ построява най-бързия и луксозен кораб в света, който е и първият четирикоминен кораб в историята (давайки началото на епохата на лайнерите с четити комина), „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ (SSПрефикс (от – Винтов параход), приет във Великобритания през 1839 г. за обозначаване на винтови параходи. Kaiser Wilhelm der Grosse), който може да развие скорост от 22,5 възела (или 41,7 km/h). Този дързък ход от страна на младата империя значително разклаща статута на Британската империя като „владетелка на моретата“, което е изключително притеснително иу срамно за британците предвид факта, че те са водели по вода няколко века подред, и изисква моментално внимание и впоследствие- бърза, уверена и евентуално решаваща в дългосрочен план реакция от тяхна страна.
Поради тази причина, в отговор на действията на германците, Великобритания започва да строи бойни и пътнически кораби още по-усилено от преди, като основната ѝ цел е да надмине Германия, за да си върне първото място в света по вода. Впоследствие започва ожесточена надпревара във всички сектори на развитие на двете империи, което от своя страна пък, заедно с много други фактори, значително допринася за постепенното влошаване на отношенията между Беликобритания и Германия, а в по-дългосрочен план – и за началото на Първата световна война и нейния ход.
Първите стъпки за връщането на върха от страна на Британската империя Първата стъпка е направена от компанията „Уайт Стар Лайн“ с въвеждането в експлоатация на океанския лайнер „Океаник 2“ (RMS Oceanic) през 1899 г. с максимална скорост от 21 възела (или 38,9 km/h). Това е последвано от построяването на „Селтик 2“ (RMS Celtic 2) само две години по-късно. „Селтик“ 2 е първият плавателен съд, който надминава по размери кораба „Грейт Истърн“ (SS Great Eastern), но има ниската за 20 век максимална скорост от едва 16 възела (или 29,6 km/h), макар че това е и самата идея на „Уайт Стар Лайн“ за кораба и всички други техни лайнери по северноатлантическия маршрут още от близо десетилетие по-рано занапред, като част от новата им стратегия, при която фокусът и основното предимството на техните лайнери вече е удобството за пасажерите и екипажа, а не скоростта на кораба.
В първите шест години след завършването на „Селтик“ 2 „Уайт Стар Лайн“ се сдобива с още три почти идентични на него кораби – „братята му“ „Седрик“ (RMS Cedric), „Балтик 2“ (RMS Baltic 2) и „Адриатик 2“ (RMS Adriatic 2). Скоро след завършването на „Адриатик“ 2 (който е и първият кораб в света с турска баня и вътрешен плувен басейн) еднотипните кораби бързо стават известни като „Голямата четворка“, а в по-дългосрочен план и най-успешните плавателни съдове на собственика си.
Революцията в корабостроителството, направена от „Кунард Лайн“
Следваща в надпреварата влиза британската компания „Кунард Лайн“: през 1906 г. е спуснат на вода лайнерът „Лузитания“ с тонаж 31 550 брт и максимална скорост от над 26 възела (или 48 km/h). След шест месеца е спуснат на вода „сестрата“ на „Лузитания“ – „Мавритания“. Тези два кораба осигуряват на Великобритания положението на водеща нация в търговското корабоплаване за момента. Също така „Кунард Лайн“ вече притежава двата най-бързи, най-големи и най-луксозни лайнера в света. Но това не е всичко – „Лузитания“ и „Мавритания“ са частично финансирани от британското адмиралтейство, в резултат на което могат да бъдат използвани като спомагателни крайцери във война, което ги прави още по-престижни лайнери. С този революционен за времемто си ход на „Кунард Лайн“ за пореден път временно изпреварва един от най-старите и определено най-големия си противник – „Уайт Стар Лайн“.
Равенството между конкурентите Паралелно на конструкцията на лайнерите от „Голямата четворка“ на „Уайт Стар Лайн“ и тази на „Лузитания“ и „Мавритания“ германците също продължават да строят голем, бързи и луксозни лайнери, кито са ясно изразени в четирикоминните кораби „Дойчланд“ (SS Deutschland), построен от компанията „Хамбург Америка Лайн“, „Кронпринц Вилхелм“ (SS Kronprinz Wilhelm), „Кайзер Вилхелм II“ (SS Kaiser Wilhelm II) и „Кронпринцесин Цецилия“ (SS Kronprinzessin Cecilie), последните три от които са кораби-сестри на „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ и точно като него са построени от компанията „Норддойчер Лойд Лайн“, и еднотипните двукоминни лайнери „Америка“ (SS Amerika) и „Каизерин Августа Виктпория“ (SS Kaiserin Auguste Victoria), построени от „Хамбург Америка Лайн“.
В отговор на все повече и повече засилващата се конкуренцията, изразена в двата нови кораба на „Кунард Лайн“, новите лайнери на Германия и вече започнатата конструкция на още три големи германски „гиганта“, през 1911 г. „Уайт Стар Лайн“ построява лайнера „Олимпик“ (RMS Olympic) с тонаж от 45 324 тона, който мигновено става сензация, въпреки че не е най-бързия лайнер в света, тъй като максималната му скорост е 24,2 възела (или 45,2 km/h). Скоро след „Олимпик“ е построен и „брат“ му „Титаник“ (RMS Titanic), но тъй като той потъва по време на своето първо плаване, и отнася със себе си живота на 1 496 души, репутацията на „Уайт Стар Лайн“ е силно накърнена. Затова „Кунард Лайн“ може да не смята „Уайт Стар Лайн“ за заплаха на своя престиж в следващите десет години. Но дори с тази значителна преднина, от „Кунард“ решават да нанесат още един удар на противниците си.
Проектирането на „Аквитания“
Тъй като „Олимпик“ и „Титаник“ са по-големи от „Лузитания“ и „Мавритания“ по размери, от „Кунард Лайн“ са принудени да построят трети кораб, който да надмине лайнерите на „Уайт Стар Лайн“ по размери. Това обаче не е нещо непредвидено за компанията, тъй като още от самото начало от „Кунард“ смятат да построят трети „гигант“ в първите десет години след въвеждането на „Лузитания“ и „Мавритания“ в експлоатация, за да компанията най-накрая има възможността на осигури редовни плавания от Европа до Северна Америка със само три лайнера. За проектиране на третия кораб компанията „Кунард Лайн“ кани един от своите висши морски архитекти – Леонард Паскет (1861 – 1924). Това е същият човек, който проектира и „Мавритания“.
Изготвени са седем плана за това колко голям ще е корабът и как той ще изглежда., като в крайна сметка е решено да се направи просто значително по-голямо копие на „Мавритания“ (с дължина от поне 270 метра, тонаж от 47 000 бруто регистър тона (което е много повече от първоначалните планове на „Кунард Лайн“, и което би задоволило амбициите на компанията да притежава най-големия британски океански лайнер в тогавашната история, а също така и евентуално най-големия лайнер в света, макар че второто от тези неща е малко вероятно, поради скоро предстоящото спускане на вода на германския лайнер „Император“ (SS Imperator) на „Хамбург Америка Лайн“ с тонаж от над 50 000 бруто регистър тона, а по-късно и тези на двата му „брата“ – „Фатерланд“ (SS Vaterland) и „Бисмарк“ (SS Bismarck), като тези три кораба са първите суперлайнери в историята), круизна скорост от поне 23 възела (или 42,5 km/h)) и десет палуби, от които девет са предназначени за обитаване от пасажерите, и една – за обитаване от екипажа.
Копиран е даже старият проект с четири комина, а планираното име е „Аквитания“, въпреки че за момента все още не е официално решено как ще се казва новия лайнер. Шотландската корабостроителница John Brown & Company – същата, която строи „Лузитания“, е избрана за строителството на новия лайнер на „Кунард Лайн“. Едно от многото изисквания на „Кунард“ е цялата стомана, използвана за построяването на кораба, да бъде от най-високото качество на разположение и да бъде изцяло британско производство. Стоманата използвана за построяването на „Аквитания“ е толкова здрава, че на теория новият лайнер може да плава над шейсет години без основен ремонт на корпуса му, що се отнася до неговата издръжливост.
Любопитно е, че до април 1912 г. ръководството на „Кунард“ се опитва да надмине и германските си конкуренти, като планира да поръча още един лайнер, еднотипен на „Аквитания“ (а в компанията „Хамбург Америка Лайн“ витае идеята за залагането на четвърти суперлайнер в серията „Император“, „Фатерланд“, „Бисмарк“, с тонаж от около 60 000 бруто регистър тона и дължина 300 метра), но и двете компании решават да не процедират, като причините за решенията им са много.