Хърбърт Рос

Хърбърт Рос () е американски актьор, хореограф, режисьор и продуцент.Herbert Ross, IMDb.com.

Биография Хърбърт Рос е роден на 13 май 1927 година в Бруклин, Ню Йорк. Той е син на Луис Честър Рос, пощенски служител и съпругата му Марта (по баща Грундфаст). Родителите му са руско-еврейски имигранти. Когато Рос е на девет, майка му умира и баща му премества семейството в Маями и отваря ресторант за обяд.

След като напуска гимназията Рос се връща в Ню Йорк, за да преследва актьорска кариера, но се увлича по танците и учи танци.

Кариера Театър Като танцьор Хърбърт Рос прави своя сценичен дебют през 1942 година в „Третата вещица“ на турне на театралната компания „Трупата на Макбет“. Следващата година прави първите си участия на Бродуей, като танцьор в „Нещо за момчетата“. Рос е бил танцьор в „Следвайте момичетата“ (1943 – 1944), „Laffing Room Only“ (1944 – 1945), „Beggar's Holiday“ (1946 – 1947) и „Виж, мамо, аз танцувам!“.

До 1950 г. той е хореограф в Американския балетен театър и хореографира първата си постановка на Бродуей, музикалната адаптация на Артър Шварц-Дороти Фийлдс на „Едно дърво расте в Бруклин“ (1951). За телевизията той хореографира „All Star Revue“, „Шоуто на Милтън Бърл и Шоуто на Стив Алън Плимут“. Първото назначение на Рос е, като хореограф кредитиране на „Кармен Джоунс“ (1954).

Отново на Бродуей той хореографира „Къща на цветята“ (1954) за Питър Брук и „Красивото тяло“ (1958). Той е хореограф на някои телевизионни промоции: „Шоуто на Джери Луис“ (1957), „Прекрасен град“ (1958), „Запознайте се с мен в Сейнт Луис“ (1959) и „Коледен фестивал“ (1959). На Бродуей Рос режисира и хореографира възраждането на „Rainbow на Finian“ (1960). През 1965 г. Рос хореографира оригиналната постановка на „В ясен ден, можете да видите завинаги“, и без кредит, поема кормилото от директора на звукозаписа Робърт Луис, когато мюзикълът се сблъсква с проблеми в Бостън по време на пробата му преди обиколката на Бродуей.

Хърбърт Рос заминава за Англия, където прави хореография на игралния филм „Младите“ (1961), с участието на Клиф Ричард. Той се завръща на Бродуей, за да бъде музикален директор на „The Gay Life“ (1961 – 1962) и „Мога да ви го взема на едро“ (1962), последният режисиран от Артър Лоранс и с участието на Барбра Страйсънд. Той прави „Вакханките“ (1961) за телевизия. След това хореографира втори мюзикъл на Клиф Ричард в Англия „Лятна почивка“ (1963). На Бродуей хореографира „Тавариш“ (1963) с Вивиан Лий и „Всеки може да подсвирква“ (1964) с Артър Лоранс.

Кино Хърбърт Рос дебюира, като режисьор с музикалната версия на „Сбогом, г-н Чипс“ (1969), направен от Метро-Голдуин-Майер-Бритиш, с Питър О'Тул и Петула Кларк. Вторият филм на Рос като режисьор „Бухалът и котката“ (1970) е голям хит. Филмът е продуциран от Рей Старк и с участието на барбара Страйсънд.

Рос направи „T.R. Baskin“(1971), след това „Пусни го отново, Сам“ (1972), последният продуциран от Джейкъбс и с участието на Уди Алън по негова пиеса. Рос прави „Последният от Шийла“ (1973), написан в съавторство със Стивън Сондхайм и Антъни Пъркинс, и „Забавна дама“ (1975) със Старк и Страйсънд. Рос режисира „Слънчевите момчета“ (1975) по пиеса и сценарий на Нийл Саймън, поставяйки началото на дълго сътрудничество между двамата. Рос режисира „Седем центовото решение“ (1976) и „Повратна точка“ (1977), Рос продуцира последния.

Хърбърт Рос има два големи хита със сценарии на Саймън, продуцирани от Старк „Момиче за сбогом“ (1977) и „Калифорнийски апартамент“ (1978). Рос се завръща на Бродуей, за да режисира „Глава втора“ (1977 – 1979) на Нийл Саймън. След заснемането на балетния филм „Нижински“ (1980) той режисира „Трябва да съм на снимки“ (1980 – 1981) на Саймън на Бродуей. Следва „Стотинки от рая“ (1981) и филмовата версия на „Трябва да съм на снимки“ (1982). Последният му филм със Саймън е „Макс Дуган се завръща“ (1983).

Рос има огромен успех с „Вихърът на танца“ (1984). Следватдве комедии „Протокол“ (1984) с Голди Хоун и „Тайната на моя успех“ (1987) с Майкъл Джей Фокс. По-малко успешен е „Танцьори“ (1987).

Персонален живот Хърбърт Рос се жени през 1959 г. за балерината Нора Кей, с която продуцира четири филма. През 1987 г. съпругата му Нора умира от рак.

През септември 1988 г. той се жени за втори път за Лий Радзивил, по-малката сестра на Жаклин Кенеди Онасис. Бракът завършва с развод през 2001 г., малко преди смъртта му. През 2013 г. Радзивил описва връзката им по следния начин: „Той със сигурност беше различен от всеки друг, с когото съм била, и филмовият свят звучеше вълнуващо. Е, не беше. Мразех Холивуд и провинциализма на индустрията... Хърбърт беше женен за балерината Нора Кей, докато тя почина, и без да знам, че все още е обсебен от нея. Беше „Нора каза това, Нора го направи така, Нора хареса кафяво и оранжево.“

Смърт Хърбърт Рос почива на 9 октомври 2001 г. от сърдечна недостатъчност в Ню Йорк. Мемориала за него се провежда в Majestic Theatre на West 44th Street в Ню Йорк, където Лесли Браун, Барбара Кук, Артър Лоранс, Марша Мейсън, Майк Никълс и Мери-Луиз Паркър говорят за Рос. Той е погребан с Кей в гробището Westwood Village Memorial Park в Лос Анджелис.NNDB

Избрана филмография Година Филм Оригинално заглавие 1977 Момиче за сбогом The Goodbye Girl 1977 Повратна точка The Turning Point 1984 Вихърът на танца Footloose 1987 Тайната на моя успех The Secret of My Succe$s 1990 Моите сини небеса My Blue Heaven 1995 Забранено за момчета Boys on the Side

Източници

Външни препратки

Категория:Американски режисьори Категория:Американски хореографи Категория:Носители на Златен глобус за най-добър режисьор Категория:Родени в Ню Йорк Категория:Починали в Ню Йорк