Ханс-Георг Гадамер () е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен особено с херменевтичната си феноменология и със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод () като философско изучаване на интерпретацията и разбирането Hans-Georg Gadamer, Philosophical Hermeneutics, University of California Press, 1977.

Биография Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909 – 1918).

Следване в Марбург (1919 – 1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922).Professorenkatalog der Universität Leipzig, Vita Prof. Dr. phil. habil. et Dr. h. c. mult. Hans-Georg Gadamer През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924 – 1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934 – 1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946 – 1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Знаменити дебати

Между 1967 и 1971 г. провежда дебатите си с Юрген Хабермас. През 1981 г. са дебатите му с Жак Дерида.

Съчинения През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.

Избрани произведения Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik. (Tübingen 1960), Unveränd. Nachdr. d. 3. erw. Aufl. Tübingen 1975, ISBN 3-16-833912-1. Das Vaterbild im griechischen Denken, in: „Das Vaterbild in Mythos und Geschichte: Ägypten, Griechenland, Altes Testament, Neues Testament“, hrsg. von Hubertus Tellenbach, Kohlhammer Verlag, Mainz 1976, S. 102–115, ISBN 3-17-002645-3. Lob der Theorie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1983. Das Erbe Europas, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1989. Über die Verborgenheit der Gesundheit, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1993. Der Anfang der Philosophie, Philipp Reclam, Stuttgart 1996. Erziehung ist sich erziehen Heidelberg 2000. Hermeneutische Entwürfe. Vorträge und Aufsätze Tübingen 2000. Platos dialektische Ethik. Phänomenologische Interpretationen zum Philebos Hamburg 2000.

Събрани произведения Gesammelte Werke. Tübingen: Mohr, 1985–1995 (10 Bände). Band 1. Hermeneutik 1: Wahrheit und Methode: Grundzüge e. philos. Hermeneutik Band 2. Hermeneutik 2: Wahrheit und Methode: Ergänzungen u. Register Band 3. Neuere Philosophie 1: Hegel, Husserl, Heidegger Band 4. Neuere Philosophie 2: Probleme, Gestalten Band 5. Griechische Philosophie 1 Band 6. Griechische Philosophie 2 Band 7. Griechische Philosophie 3: Plato im Dialog Band 8. Ästhetik und Poetik 1: Kunst als Aussage Band 9. Ästhetik und Poetik 2: Hermeneutik im Vollzug Band 10. Hermeneutik im Rückblick

Книги на български История и херменевтика. Съставителство и превод от немски език Христо Тодоров. София: Гал-Ико, 1994, 225 с.Димитър Денков, „Стихийният отпор срещу херменевтиката у нас“ (рец. на Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика), в-к „Култура“, бр. 8 (2129), 24 февруари 1995 г. Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика. Превод от немски език Димитър Денков. Плевен: ЕА, 1997.2-ро изд. София: Изток-Запад, 2020, 496 с. Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник. Превод от немски език Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с. Наследството на Европа. Превод от немски език Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2 Загадката на здравето. Превод от немски език Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Признание и отличия

1971 – носител на орден Pour le Mérite и на наградата „Ройхлин“ 1972 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия 1975 – избран е за член на Американската академия за науки и изкуства 1979 – носител на наградите „Фройд“ и „Хегел“ 1984 – член-кореспондент на Британската академия 1986 – носител на награда „Карл Ясперс“ 1987 – носител на награда „Ханс Мартин Шлайер“ 1990 – почетен гражданин на НеаполLa Città di Napoli a Hans Georg Gadamer (Napoli, Castel Nuovo, Sala dei Baroni 27 novembre 1990), Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Neapel 2000. 1990 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда и портупей на Федерална република Германия 1993 – почетен гражданин на Хайделберг 1995 – почетен доктор на Вроцлавския университет 1995 – носител на международната награда „Фелтринели“ 1996 – почетен доктор на Лайпцигския университет 1997 – почетен доктор на Карловия университет в Прага 1999 – почетен доктор на Марбургския университет 2000 – почетен доктор на Санктпетербургския университет

Вижте също Франкфуртска школа Херменевтика Историцизъм

Източници

Външни препратки Ханс-Георг Гадамер, „Деструкция и деконструкция“, превод от немски Антония Колева, редактирана версия на превода, публикуван в сп. „Език и литература“, бр. 1, 2000 Статии на Ханс-Георг Гадамер в сп. „Литературна мисъл“ Джордж Стайнър, „Достатъчно ли е това?“, превод от английски Михаил Ненов, „Литературен вестник“, бр. 14, 11 април 2001 „Джани Ватимо, Ричард Рорти, Юрген Хабермас за Гадамер“, в. „Литературен вестник“, бр. 14, 10 – 16.04.2002 „Сизиф и правото на смърт“ (некроложна бележка от редакцията), в-к „Култура“, бр. 12, 22 март 2002 Статия за Ханс-Георг Гадамер в Stanford Encyclopedia of Philosophy Ханс-Георг Гадамер в Професорския каталог на Лайпцигския университет По-важни произведения на Гадамер, подбрани от японския проф. Макита

Категория:Германски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Германски литературни теоретици Категория:Феноменология Категория:Херменевтика Категория:Преподаватели в Лайпцигския университет Категория:Хайделбергски университет Категория:Франкфуртски университет Категория:Ректори на висши училища в Германия Категория:Членове на Унгарската академия на науките Категория:Почетни граждани в Германия Категория:Почетни граждани в Италия Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Доктор хонорис кауза на Вроцлавския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Карловия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет Категория:Почетни доктори в Русия Категория:Носители на орден Pour le Mérite Категория:Германски столетници Категория:Родени в Марбург Категория:Починали в Хайделберг